Тъмната страна на нежния пол - Анна Гюрова и имат ли място жените в хорър литературата

Понякога не е необходимо някой целенасочено да поставя пречки пред нас, за да ни попречи да правим това, което искаме. Достатъчно е сами да си кажем, че няма да успеем, че никой няма да хареса това, което ще направим и че мястото ни не е там, където искаме да бъдем, за да не осъществим никога мечтите си. Писателката Анна Гюрова, която твори предимно в жанровете хорър и фантастика и е единствената жена, член на най-големия клуб на хорър писатели в България, си е казвала всички тези неща, докато не се е решила да направи първите крачки, за да изгради самочувствието, позволяващо ѝ да разгърне таланта си напълно.

Подобно на доктор Джекил и господин Хайд от известната повест на Робърт Луис Стивънсън, главен асистент Анна Гюрова има две лица, с които се показва пред света. Понякога можете да я видите в лаборатория в Института по физикохимия на БАН, където разработва и изследва съединения с антибактериални свойства и потенциални биомедицински приложения. Тя обича работата си, защото, както сама казва, е “на границата с новото, непознатото, което малко по малко откривам”.

"Короната е топка с бодли" - известната детска писателка Мария Пар с разказ за коронавируса

"Батко" е новата книга на норвежката авторка, която излиза у нас в условията на извънредното положение

Друг път обаче тръгва на пътешествие из непознати мрачни светове, където води и читателите си, тъй като е автор на фантастични разкази и вече е публикувала доста от тях в различни антологии и в свой собствен сборник.

Снимка: Анна Гюрова - личен архив

Наука и художествена литература

Анна Гюрова е успяла да разбие не само клишето за скучния и самовглъбен учен, но и за това, че жените се интересуват само от любовни романи. Тя твори предимно в жанровете фентъзи и хорър, макар и да казва, че жанрът в никакъв случай не трябва да е самоцел:

Важна е добрата, оригинална и по възможност многопластова история, интересните герои и сюжет, а жанрът е само средство за изграждането на повествованието. Аз не се ограничавам само с хорър и фантастика – нито като читател, нито като автор. Имам особена слабост към магическия реализъм. Този стил ми предоставя широко поле за експериментиране в писането, тъй като сюжетът се развива в напълно реална обстановка, в която обаче се поставя фантастичен (магически) елемент и той променя изцяло логиката на действието, създавайки нещо ново.

За мнозина би изглеждало невъзможно да се намери нещо общо между науката и художествената литература - едното подчинено на фантазията, а другото изцяло на фактите, но именно в това противоречие Анна намира връзката:

По принцип художественото писане и строгата логика на точната наука са като Ин и Ян – противоположности, които се балансират и допълват. И все пак имат нещо общо: търсене на идеи, експериментиране и откривателство на новото – било в реалния свят или въображаемия.

Не ѝ е било лесно да тръгне по този път и да се осмели да даде публичност на таланта и фантазията си, макар никой да не я е спирал и ограничавал. За да започне да прави това, което обича, Анна Гюрова е трябвало да се пребори със себе си и със собствените си задръжки:

Открих, че писането ми доставя огромно удоволствие. Дълго го правех единствено за себе си. После се престраших да участвам в конкурси и установих, че хората харесват историите ми. Запознах се с други автори, които ме насърчиха да продължавам. Най-голяма роля за излизането ми от „сянка“ изигра Валентин Попов – Вотан, писател и добър приятел. Той буквално ме „натири“ извън черупката ми и ме убеди, че си струва да публикувам книгата си („Градът на скелетите“, издателство „Гаяна“, 2017). Най-трудната част за мен са публичните изяви, но човек се учи с времето.

Снимка: Анна Гюрова - личен архив

Когато човек прави това, което обича, винаги може да намери време за него, колкото и натоварен да е графикът му:

Обикновено пиша през уикендите и отпуската, но ако някоя идея ме връхлети вечер, я нахвърлям накратко, за да не я забравя и най-вече за да ме остави да заспя. Нямам усещането, че правя жертви и компромиси. Времето, през което творя, е най-щастливото за мен. Потапям се напълно във въображаемия свят на историята, забравям физическите измерения на битието и се освобождавам от собствените си ограничения. Без преувеличение писането е моята дрога.

Женски и мъжки жанрове

Идеята, че определени жанрове са по-скоро за мъже или по-скоро за жени, че романите на Стивън Кинг или Клайв Баркър са за “силния” пол, а дамите трябва да се придържат към Джейн Остин, е нелепа, но продължава да съществува. Анна Гюрова, разбира се, не е съгласна:

Личното ми мнение е, че добрата литература не се дели на мъжка и женска. Умелият писател би трябвало да успява да заинтригува читатели и от двата пола. Мисля, че хората по принцип и в частност жените четат творби, които им позволяват да се идентифицират с герои и ситуации. Защо книгите на Стивън Кинг имат толкова много почитателки? Защото всяка дама може да намери нещо „свое“ в тях, има и достатъчно интересни героини, а авторът демонстрира задълбочено разбиране на природата на жената. По-известни дами, писатели на хорър, са: Мери Шели („Франкенщайн“), Шърли Джаксън („Свърталище на духове“, „Лотарията“), Дафни дю Морие (сборника „Птиците“ с едноименния разказ, по който е заснет филма на Хичкок; „Куклата“), Ан Райс („Вампирски хроники“, вкл. „Интервю с вампир“) и др. Списъкът е доста по-дълъг, но повечето не са били издавани на български. Познавам и други български дами, които пишат в жанровете – Елена Павлова, Нели Цветкова, Полина Лъвчиева, Десислава Дюлгерян и др. Споменатите автори са ми другарчета в другия клуб, в който членувам, Дамски писателски клуб „Фортуна“.

Защо обаче точно хорър и фантастика? Какво кара читателите да отварят книги, за които знаят, че ще ги изплашат и писателите да пресъздават най-дълбоките си страхове?

Хорър и фентъзи, най-често в комбинация, са едни от най-древните жанрове. Всички митове, легенди и приказки съдържат техни елементи. Истории за чудовища, богове, свръхестествени способности, заклинания, проклятия, вещици/магьосници и т.н. са вълнували хората от прастари времена. Тръпката от разказването/слушането на страшна приказка (хорър), както и удоволствието от изживяване на вълшебни приключения извън реалното (фентъзи) са заложени дълбоко в човешката природа. Те отговарят на естествената нужда на психиката на подрастващото дете (и не само) да се подготви за реалните предизвикателства на живота в безопасна домашна среда.

Снимка: Анна Гюрова - личен архив

И колкото и да е неочаквано, до известна степен работата ѝ като учен ѝ е помогнала да стане по-добър писател. Дълго преди да започне да пише художествена литература, тя е писала научни статии в международни списания и се е научила да работи с рецензенти и редактори. Нещо задължително за всеки, който желае да създава литература, която да се харесва на читателите:

И до ден днешен се учудвам на автори, които считат, че творбите им са толкова перфектни, че не се нуждаят от редакция. Според мен приоритет трябва да бъде подобряването на качеството, а не помпане на личното его. Мисля, че ако авторът уважава читателите си, няма да щади усилия, за да им предложи най-доброто.

Клубът на авторите на хорър в България „LAZARUS“

През 2016 г. група български хорър писатели решават да създадат клуб и го кръщават на името на големия преводач Адриан Лазаровски, направил едни от най-добрите преводи на Стивън Кинг и Лъвкрафт. Анна Гюрова не е имала възможност да се запознае с преводача преди смъртта му през 2015 г., но е станала част от клуба и в момента е единственият му член от женски пол.

Магията, която всички носим - как Джоан Роулинг победи несигурността в себе си и покори света

Тя е една от най-влиятелните жени в света, но това не винаги е било така

Урсула ле Гуин ~ Едва на 50 г. се научих да казвам, че съм писателка жена, а не имитация на мъж

И въпреки че останалите членове на клуба са само мъже, Анна Гюрова никога не се е чувствала дискриминирана заради пола си:

Момчетата ме приемат като един от тях, другарче, въпреки че не участвам в алкохолните запои. Не съм усетила да придават особено значение на факта, че съм жена; оценяват ме като писател. Както е нормално да бъде сред цивилизовани хора, събрани от общия си интерес към литературата. Държа да отбележа, че те подкрепиха моята дебютна книга по всякакви начини, а част от тях участваха в премиерата. С някои другарчета се „използваме“ като тест-читатели на нови произведения и/или се редактираме. Понастоящем подготвяме нов клубен сборник, основан на експерименталната идея на Иван Величков за писане на съвместни разкази (по двама автори). По този проект работя с Марин Трошанов. Участвам в клубните сборници („Вой“, а скоро предстои и нов) и други литературни инициативи на „Лазарус“. Най-ценното в клуба за мен е високата концентрация на талантливи и оригинални автори, като например Сибин Майналовски, Иван Величков, Донко Найденов, Добрин Добрев – Додо, Димитър Цолов-Доктора, Симеон Трифонов и така нататък. От тях човек може да научи много – както за писането, така и за хубави книги за четене, които поради някаква причина е пропуснал.

Снимка: Анна Гюрова - личен архив

Членовете на клуба определят литературата си като “ъндърграунд”, но това в никакъв случай не означава, че стоят настрани от големите издателства. Доста от авторите в клуба имат сборници и романи, публикувани от “Изток-Запад” и други издателства. Това, с което писателите от LAZARUS не искат да правят компромис, е качеството:

Целта (както аз я разбирам) е да създаваме качествена литература в смисъла на изкуство, а не просто бизнес продукт, чиято реклама покрива липсата на истинска стойност. Вероятно сте попадали на книги, които заинтригуват и обещават, но в края ви се струва, че сте дъвкали трици. Те не докосват емоциите, а се плъзгат по повърхността и предлагат евтини заместители като неадекватно забързан спрямо историята ритъм (илюзия за случване на нещо), самоцелна еротика/романтика и, за съжаление, понякога и самоцелен ужас. Разбира се, големият книжен бизнес издава и интересни автори/книги, но много по-малко от посредствените.

Дами, ако писането е каквото искате, пишете, без да се съобразявате с никого

Анна Гюрова е открила, че това, което обича да прави, носи удоволствие не само на нея, но и на читателите ѝ. След като е започнала да твори е намерила хора, с които да споделя страстта си. Затова и не се колебае да насърчи всички останали жени, които мечтаят да творят, да го правят без да се страхуват:

Всеки човек има заложени в себе си способности, чието откриване и упражняване го правят щастлив, изпълват живота със смисъл. Ако писането е Вашето „нещо“, ако имате идеи и процесът на творчество Ви доставя удоволствие, не се колебайте. Пробвайте, експериментирайте с интересни теми (каквито бихте чели) и не си поставяйте жанрови ограничения!

Още за Анна Гюрова и клуб „LAZARUS“ може да намерите тук: horror-bg.com