Да прави музика е призвание на Цвети Радойчева. Тя не е от агресивните певици на българската поп сцена, на която е вече десетина година. Първата си авторска песен - „Не се обръщай“ Цвети записва в студиото на „Pop Core Media“ през 2008 г.. Тогава вече е студентка в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ със специалност „Поп и джаз пеене“. Няколко месеца по-късно се раждат „Бял сатен“ и „Ти“. „Вземи ми всичко” е песента, с която тя дебютира на конкурса „Бургас и морето” преди осем години. Следват още до раждането на „Изчезни” - песен, която й донесе голямата награда на BG Music Festival през 2019 г. в Сандански. Тя е автор на музиката на парчето, с което заявява – „Не на насилието над жени”, текстът е на Петър Москов, а аранжиментът е направен от Алекс Нушев.
В кариерата си Цвети ясно и смело заявява позицията си и в търсенето на добро и справедливост - участва в благотворителни кампании, посланик е на инициативата на bTV „Да изчистим България заедно”, сред лицата е на кампанията „Успели българи дават личен пример”, като мотивира младите да следват мечтите си. И нещо смело - самопродуцира се, макар да е имала предложения от български музикални компании. А най-голямото постижение в живота й е малката й дъщеричка Ванеса, която е на 3 години и половина. За самочувствието да бъдеш себе си и да отстояваш творчеството си, софиянката, която сега се е изолирала със семейството си в село Радомирци, разказва с желание. Поп певицата говори без задръжки за детството, любовта, майчинството и самоувереността.
Цвети, как ти се отразява настоящата карантина? Защо се изолира на село и с кого?
Настоящата карантина ми се отразява доста добре. Смятам, че това е време на пробуждане, в което всеки един от нас би трябвало да се замисли за истински ценните неща в живота си и да благодари за тях. Сякаш най-употребяваната фраза на всеки един от нас беше - „Нямам време"! Ето, че сега имаме време за всичко, което все не сме успявали да направим, най- вече да дадем много повече внимание и любов на близките си, на семейството и децата си и не на последно място, карантината е изключително подходящо време да останем на саме със себе си. Това би било трудна задача за много хора , но колкото по-смело се изправим срещу самите себе си, срещу страховете си и колкото по-дръзко и мащабно вземем решение да мечтаем, толкова по-силни и целеустремени ще излезем от тази ситуация,за да живеем, надявам се, един много по-смислен и щастлив живот. Аз се изолирах на моята вила в село Радомирци със семейството си още от самото начало на извънредното положение. Там имам прекрасен двор и пълната възможност да бъда в съприкосновение с природата. Това е много ценно за моята творческа личност и моята 3-годишна дъщеричка. Сега имаме цялото време, за да се радваме на цъфналите дървета, цветя, на пеещите птици... неща, на които хората сякаш спряха да обръщат внимание, а природата се пробужда за нов живот, независимо пандемията и това е прекрасно.
Самочувствието ти пострада ли от обстоятелствата?
Не бих казала, че самочувствието ми е пострадало от обстоятелствата, независимо, че всички мои участия и събития отпаднаха. Винаги съм гледала позитивно и така съм научена от своите родители, че да мога да откривам ценното във всяка една ситуация, никога да не унивам и каквото и да се случва да зная, че и това ще мине. Детството и семейната среда са основни за изграждането на всеки човек като личност. А за да бъдеш успешна личност, трябва да имаш самочувствие. За щастие моите родители винаги са ме подкрепяли, разбирали, оценявали са таланта ми и за тях моите желания винаги са били важни. Това са и предпоставките от детство ми, за да изработя в себе си здравословно самочувствие, което се придобива, именно когато знаеш, че правиш нещо смислено и ценно. Моята майка още от съвсем малка открива артистичния ми талант и винаги ми е казвала, че трябва да се занимавам с това, което ме прави истински щастлива и изпитвам удоволствие от него.
Благодарна съм на родителите си за свободата, която са ми дали, за да открия в ранна възраст своето призвание – музиката, както и да се превърна в този щастлив човек днес, който с талант, труд и подкрепа е придобил самочувствие. Те винаги са ми вдъхвали увереност. Когато съм изпитвала несигурност в самото начало по пътя в изграждане си като певица и творец, са ми давали кураж и силно са вярвали в мен. Така придобих увереност, знаейки, че съм посветила живота си на музиката и сцената, на нещата, които правя с истинска страст и отдаденост. След това в училище винаги съм се изявявала и съм печелила различни певчески конкурси. Любим предмет, разбира се, беше музиката, както и да давам тон за песен. Тези неща в ученическите години също помогнаха за изграждането на моята увереност и самочувствие. Голямата ми любов към музиката се засилваше още повече, както и желанието ми да стана професионална певица. Кандидатствах в НМА „Панчо Владигеров”, където бях приета с отличен в класа на доц. Алис Боварян. Пред себе си имам много цели и мечти свързани с нови музикални проекти, работя по създаването на първия си самостоятелен албум, а също така имам желание да създам благотворителна фондация, чрез която да помагам на талантливи деца в неравностойно положение.
Какво, според теб, е необходимо на една млада и талантлива жена, за да не се отклонява от пътя си – да бъдеш поп изпълнителка, да се самопродуцираш и да продължаваш да се развиваш в тази посока?
Разбира се, че на една млада и талантлива жена й трябва увереност, самочувствие, ясни цели, свобода на духа, подкрепа от семейство и стойностен мъж до нея, който да цени личността й и да пази женствеността й, за не се отклони по пътя си. Когато бях в началото на моята кариера имах много предложения от почти всички музикални компании в България както за поп, така и за поп фолк музика. Тогава бях само на 19 години и не знаех какво ме очаква и с какви трудности ще се сблъскам, но зная че вярвах в своята мечта, както и че каквото и да стане, ще бъде най-доброто за мен. Знаех, че не желая да пропея поп фолк, тъй като това не е музиката, с която съм израснала и не е близка до моята душевност.
Подписах продуцентски договор с музикална компания „Пор Кор”, които продуцираха първата ми песен - „Не се обръщай” и още няколко други песни и видеоклипове. Но в последствие прекратихме съвместната си дейност, тъй като имахме различни мнения във връзка с музиката и съвместните проекти. Въпреки това, аз им благодаря, тъй като те дадоха началото на моята професионална кариера като певица. След това реших да взема нещата в свои ръце и да се самопродуцирам. През 2012 г. излезе моята песен „Вземи ми всичко”, която се превърна в хит и моя визитна картичка. Именно тогава бях истински щастлива, тъй като имах свободата да творя красива музика и да разполагам максимално с времето и таланта си. Започнах активно да пиша музика и текстове и да разгръщам потенциала си. Успешните ми парчета, които са признанието и любовта на почитателите ми, ми дават стимул да продължавам, макар и да не е лесно. А през 2019 г. спечелих голямата награда на фестивала за нова българска музика „BG Music Festival” с авторската си песен „Изчезни”, която спечели сърцата на хората.
Имаш ли моменти, в които си падала духом и какво те е мотивирало, за да се възродиш?
Като всеки човек и аз съм имала такива моменти, но силната ми любов към музиката ме е карала да продължавам напред. Винаги ме е мотивирала обичта и подкрепата на близките ми и любими хора, а откакто имам своята дъщеричка, намирам повод да се радвам на живота и да намирам смисъл в него всики ден, независимо през какви трудности преминавам.
Защо се включи в борбата срещу насилието над жени?
Проблемът с домашното насилие над жени не е личен, не е домашен, а е обществен. Независимо, че аз самата не съм пострадала от домашно насилие, съм изключително съпричастна към тези жени. Моя близка приятелка беше жертва и зная през какво премина, колко време й костваше първо да събере смелост да сподели, а след това да се справи с причинената й психическа травма. Всяка една може да попадне в капана на насилник и докато си мислим: „Това на мен няма да се случи” и подценяваме бройката на пострадалите от домашно насилие жени, която всяка година се увеличава, този проблем скоро няма да се разреши. Обществото трябва да бъде съпричастно и да се дава все по-голяма гласност. А музиката и изкуството са най-добрите посланици в кауза като „Не на насилието над жени”. Именно затова създадох песента „Изчезни”, за да дам гласност на този голям проблем чрез изкуството си.
Какво те накара да станеш част и от кампанията „Успели българи дават личен пример” и как провокираш младите хора да учат и да следват мечтите си?
Винаги съм смятала себе си за социално отговорна личност и с удоволствие вече трета година съм лице на кампанията „Успели българи дават личен пример”. Заедно с още известни и успели българи посещаваме различни училища в цялата страна и влизаме в час, за да мотивираме и вдъхновяваме младите хора да вървят по пътя на учението и духовността, да имат цели и да ги следват, без да имат съмнения в себе си. Даваме им нашия личен пример. Разказвам за своя път към мечтата ми и ги уверявам, че искат ли силно нещо с цялото си сърце, нищо и никой не може да им попречи да го постигнат. Давам им кураж да вярват в себе си и потенциала си и да полагат труд, усърдие и много любов, за да постигнат желанията си. Наблягам на това, че е изключително важно да се стремят към личностно и духовно развитие и да запазят добротата и човечността си.
Има ли връзка между самоуверостта и любовта?
Разбира се, че има връзка между самоувереността и любовта! За да изградиш самоувереност, ти трябва да си наясно със себе, с твоето аз и съответно да приемаш и обичаш своята същност. А когато обичаш здравословно самия себе си, вярваш и знаеш, че заслужаваш да бъдеш обичан и да получаваш любов от партньора до теб, от близките си, от приятелите си. Да, била съм разочарована от много хора, защото не са били истински, имали са две лица, а пред мен са показвали лицемерното си добро и приятелско отношение. Но в живота нищо скрито не остава.
Аз гледам по- философски на живота и бих казала, че съм била доволна, щом съм ги разгадала. Те са били един урок за мен, да не бъда толкова доверчива и наивна, а да умея да се предпазвам. И щом те са отпаднали от моя живот - чудесно, просто са направили място на нови, истински стойностни хора, които са заели местата им. С моята половинка се намерихме в интернет, колкото и странно да звучи. Но нищо не е случайно. Преди да се свърже с мен в социалната мрежа, моят мъж ме е гледал многократно по телевизията и е бил много впечатлен. След като ми писа и дойде на мое участие, започнахме да общуваме като приятели и малко по-късно станахме двойка. Най-интересното е, че и двамата не сме почитатели на социалните мрежи и ги използваме най-вече по работа, но ето че любовта не пита и именно така се намерихме. Вярвам, че не противоположностите, а идентичните хора като вибрации се намират и се свързват. Ние много си приличаме като хора, като мислене, като мироглед за света и имаме прекрасна вече 10-годишна връзка и 3 годишна дъщеря Ванеса. Обичана съм и обичам! Влюбването много пъти е краткотрайно, а обичта може да е вечна!
Какво е необходимо на една жена, за да бъде добра майка?
Много е субективно каква точно е добра майка, добър родител. Пак стигаме до там, че детството е основата на всичко. Много хора копират модела на възпитание от семейството, в което са израснала и го вграждат в своето собствено развитие. Прекрасно е, ако си имал стабилно семейство, разбиращи и подкрепящи родители. Тази добра основа дава самочувствието и увереността, че и ти можеш да бъдеш добър родител. При мен, смятам, че е така. За да бъдеш добър родител трябва на първо място да даваш любов и разбиране - така се отнасям с дъщеря си. Винаги й давам увереност, смелост, уча я да бъде доволна от себе си, отново да опитва, когато нещо не се получи, да се отнася с уважение и признателност към близките си, да изпитва щастие от нещата, които прави. Всеки ден, щом се събудим си казваме - „Днес е прекрасен ден”! Така я уча на позитивизъм и приятно очакване.
Промени ли се творчеството ти, след като роди Ванеса?
Моето творчество винаги е било с послание. Обичам да пея за смислени неща. Именно тези песни показват моята същност. Всяка песен носи своята енергия. Когато бях бременна с Ванеса, създадох песента This is Love, която изключително много пасваше на този период от живота ми и описваше емоционалното ми състояние. След това направих творческа пауза и песента „Изчезни” връхлетя, тъй като проблемът с домашното насилие силно ме докосна. Тя е насочена и към злобните, жлъчни хора, с които животът ме е срещал, но съм събрала сили да ги игнорирам, тъй като взаимоотношенията с тях са токсични.
Какво те вдъхновява, когато създаваш песен и какво да очакват почитателите ти в скоро време?
Вдъхновяват ме различни неща – най-вече преживяни позитивни и негативни емоции. Съвсем скоро ще подаря на моите почитатели една много стойностна песен по мой текст. В нея акцентирам върху темата за духовността, която хората сякаш оставиха на заден план в днешния свят и я заместиха с комерсиалното, с лесното изкарване на пари, с повърхностните взаимоотношения, все неща, които носят краткотрайна радост. Неща, които не могат да запълнят голямата зееща дупка в душите им, а именно - липсата на истинска любов.
Имаш ли своя азбука на самочувствието и кои са качествата, на които трябва да залага човек, за да е успешен и в мир със себе си?
На първо място човек трябва да вярва в себе си и силите, които има. Да отстоява принципите си, да не бъде подвластен на критики и обиди, да изпълва сърцето си само с любов и позитивизъм и да се самонаблюдава. Само така мисля, че човек може да бъде успешен, в мир със себе си и да израства духовно.