Гледали ли сте скоро онези дебели линии около пъпа, по бедрата и гърдите си? Стриите и набръчканата, увиснала кожа, останала като наследство от раждането? Или дългия белег от срязана кожа ниско под пъпа, откъдето извадиха бебето? А колко пъти си помислихте, че са грозни?! Не, тези белези не са грозни. Те не са повод за срам, не са причина да криете тялото си, да купувате бански с дълбоко долнище и да ходите винаги с дълги панталони. Тези белези са повод за самочувствие. Затова следващият път, когато ги гледате, не забравяйте да благодарите на тялото си. Кажете му... споделете му...
Не те мразя, тяло мое, след раждането, напротив - гордея се с теб. Ти преживя много. В теб израсна цял човек. Поддържа го топъл и в безопасност. Остави го да расте, докато не стана готов да излезе сам и да види света. Направи му достатъчно място, след което го пусна с безкористна храброст. Хранеше го толкова дълго, колкото можеше и се гордея с това. Не се провали. Направи невероятни неща. Може сега да си по-различно, отколкото беше преди, но не си повредено или с грозни белези. Ти си маркираната пътна карта на новия живот, който създаде. Тяло след раждането, ти си красиво и аз се гордея с теб.
Синтия си е казала това. Тя майка на близнаци и автор на проекта twinmamallama.com, насочен с полезна информация към бременни, майки и техните бебета. Тя е и дизайнер на бебешки залъгалки, направени по нейни идеи. Но Синтия е най-вече естествена, мъдра в мисленето и думите си и приемаща красотата на тялото си. Синтия определено знае какво е самочувствие, дори да имаш множество белези по тялото си, увиснала и набръчкана кожа, корем, който много жени биха укривали със срам. С него тя се чувства щастлива и... разказва приказки на децата си.
"Тази вечер прочетох една приказка на децата си за лека нощ. Не беше с дебели корици, нито на хартия... Беше върху този корем. Моят корем – беше тяхната приказка за лека нощ. Седнах на пода и минах през всеки белег, през това как едната страна на корема виси повече, защото Доминик винаги седеше отляво, а точно под него Винсент натискаше шийката на матката ми и ме караше да пишкам през 5 секунди!...
...Разказах им и за радостните спомени, за очакването и непознатите усещания през бременността си. Преминахме през всяко провисване и споделих някои незабравими свои моменти като нова мама. Обясних им, че всички сме били свързани с този скъпоценен пъп, докато те побутваха с пръст изпъкналия ми корем и се кикотеха. Завърших историята си с белега, който проряза 7 слоя кожа, за да даде живота им извън утробата ми и те най-сетне да са в ръцете на мама. Никога не казвайте, че се срамувате от тялото си след раждането! С него вие сте дали живот живот. Вие сте супер герой и имате корема, с който да го покажете!“
Нима такива гледки не са поводи за самочувствие за всяка раждала жена? Нима белезите не са най-пълнокръвната история, изписана по тялото ни, с което то става само още по-красиво. Нима?