Учителката Александра Георгиева: Думите са нещо вълшебно, те свързват хората. Написаното остава.

Учителката Александра Георгиева попадна в светлината на медийните прожектори през юни 2018 г., когато даде на първолаците си в бургаското училище „Пейо Яворов“ много вдъхновяваща домашна за лятото. В галерията ще откриете целия текст на домашната, а тук ще цитираме само „Научи се да правиш таратор“, „Яж сладолед“ и „Направи си кутия за съкровища и събирай в нея всичко ценно, което намериш през ваканцията“.

Нестандартно домашно за лятната ваканция

Вижте как началната учителка Александра Георгиева накара децата да мислят за училище и през лятната ваканция

Александра привлече вниманието ни и с чудесния текст, който написа по повод онлайн обучението. След като прочетохме „Тази форма на обучение позволи на децата да видят човешкото в учителите. Всичките ми ученици видяха кухнята ми, запознаха се със сина ми и знаят кои са любимите му колички. Аз видях домашните им любимци и малките им братчета и сестричета. Докато учим и разговаряме, те спокойно могат да пият сок, да хапнат някоя бисквита. Някак всичко стана по домашно му, уютно. Класът в момента е разделен, но сякаш е и много повече заедно“ – решихме, че това е учителката, с която искаме да разговаряме по случай чудесния празник 24 май.

Не забравяйте своя език, защото тогава той става непотребен

Честит Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

Защо стана учител?
Работех в заведение, намиращо се близо до училище. Установих, че много добре се разбираме с децата. Те сами идваха при мен да споделят, разговорите ни вървяха леко. Замислих се дали да не запиша психология. Тя обаче предполага повече работа с възрастните, затова започнах да уча педагогика в Софийски университет. Исках да общувам с малки деца. Още по време на следването започнах работа в 16 ОУ в кв. „Надежда“, а след завършването заминах за Бургас, за да последвам любовта на живота си.

Как се запозна с любовта на живота си?
Със Стоян се запознахме в интернет, в старата чат платформа mIRC. Дълго време бяхме само другарчета, после нещата се развиха и последваха много пътувания по трасето София – Бургас. След като се преместих в Бургас, започнах работа в ОУ „Пейо Яворов“, което се намира в кв. „Лазур“.

Изненада ли те с нещо професията на учител?
Повечето хора са предубедени към женските колективи. Смятат, че има интриги и др.п. неща, но аз срещнах много подкрепа и позитивно отношение. Колегите ми помогнаха да навляза в работата.

Каква е разликата между образованието сега и времето, когато ти беше ученичка?
За съжаление, почти няма разлика. И до днес класовете са по 25-30 деца, седнали в редици един зад друг и гледащи гърбовете си. Иначе по документи образованието се модернизира и разчупва, но реалните промени стават бавно. Рядко се правят междупредметни връзки, а това е тенденция в цял свят. Схемата – сега ще учим само математика, а след час ще говорим само за природа, е остаряла.

Синът ти е на четири и половина. Искаш ли да учи в същото училище, където преподаваш?
Не искам. Трябва да се учи на самостоятелност, а не постоянно да разчита на това, че майка му е в съседната стая или на горния етаж примерно. Освен това до жилището ни има друго училище, което е само на две минути.

Как възпитаваш децата да четат повече?
Чета им много на глас. Не само това, което е заложено в програмата, но и допълнителни книги. Създадох читателски клуб, в който обсъждаме книги. Децата много се запалиха, родителите също са доволни от инициативата.

Портретите, които учениците на Алекс сами са си направили

Кога намираш време да четеш детски книги, за да избереш заглавия за обсъждане?
Аз по принцип чета детска литература, защото ми харесва. Не го правя самоцелно. Чета и детски научно-популярни книги. На децата често им чета от енциклопедии.

Открихме ли спасение в книгите по време на пандемията?

Самотата е едно своеобразно изпитание, а книгата е събеседник, от който винаги можеш да научиш много неща, каза проф. Валери Стефанов

Кое помага за самочувствието ти?
Когато децата са усмихнати, а родителите идват спокойни на родителски срещи. Когато децата си изпълняват зададения проект и в края на годината питат „Наесен ще имаме ли пак читателски клуб?“.

Кои са твоите ментори?
Колегите, които работят с желание и идват в училище усмихнати.

Какъв съвет би дала на родителите?
Детето знае от какво се нуждае. Ако му се играе навън, оставете го да играе. Не се притеснявайте, че съседското дете е започнало да чете три месеца преди вашето. Или пък че може да застане на челна стойка, а вашето все още не може. Всяко нещо с времето си.

Карантината обърка ли някакви планове?
Миналата година през май, по случай завършването, направихме пикник с децата в местността Божура, Странджа. Дойдоха и родителите. Имаше много игри на поляната и си изкарахме чудесно! Тази година планирахме да разгледаме Стария град в Пловдив. При това с преспиване, защото децата пораснаха, но засега пътуването е отложено. Надявам се да го направим през септември.

На екскурзия до Мадарския конник

Нека да завършим с някакво послание по случай празника 24 май.
Думите са нещо вълшебно, те свързват хората. Написаното остава. Заведете детето си в библиотека, за да усети физически книгите и литературата. Да усети миризмата на книги, докато е още дете. 

Гергина Митова, учител от 36 години: Малкото училище е като едно семейство

Посетихме очарователното със своя уют и камерност 200 ОУ в село Лозен, за да се срещнем с жена, за която учителството наистина е призвание