Честит да е 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Честит да е на тези от вас, които почитат и обичат езика си, на гледащите с обич и благодарност към предците си, от които са го наследили. Честит да е празникът и на тези, които го развиват и пазят! Защото гъвкавият език и устойчивото минало създават бъдещето!
За чистотата и грижата за езика, за забравата и отношението, предлагаме ви откъс от "Стопанката на Господ" на Розмари Де Мео.
"Какво му се случва, ако го мърсим постоянно? Или ако просто го пренебрегваме... Обичта и омразата са две страни на отношението, така ли е? Знаеш как работи тази сила, нали? Ако обичаш един човек, той си е добре около тебе, има си нужда от тебе, търси те. Ако го мразиш – той боледува и гледа да се махне от тебе, далече да е, да не го заразиш с лошотия. Но ако спреш да го забелязваш, или го забравиш, може да умре!
Защото забравата е липса на всякакво отношение. Тогава човекът остава непотребен. И залинява... Така е и с езика. Има хора, които го обичат, ползват го и се грижат за него. Има други – които не го долюбват, смятат го за беден и грозен. Но има трети – за които е непотребен и стар. И не си служат с него, не го и познават.
Те са най-страшните и най-опасните!
Защото не го правят от омраза, а от незнание. Който не знае, няма отношение. Когато не познаваш някой достатъчно, как да го обичаш и да се грижиш за него? Той ти е непотребен, нямаш нужда от него в твоя свят...
И точно така умира един език. "
