Пет години сама майка - какво научих дотук?

Автор: Ирина Папанчева

Миналия месец дъщеря ми стана на пет. А за мен това бяха пет години като сам родител. Време за равносметка: какво научих дотук?

Семейството е всичко

Подкрепата на семейството ми беше от огромно значение в първите, най-трудни години. Изкарах майчинството в Бургас, близо до родителите и сестра си. След това родителите ми живяха с нас три месеца в Брюксел. Оттогава майка идва при нас два пъти годишно, а аз използвам всяка възможност за връщане в Бургас. Така детето расте в по-широк кръг от близки – семейството на сестра ми, леля ми, братовчедите – и с гордост казва: „Моята фамилия.“

Ирина Папанчева: Литературата, която изкуственият интелект създава, е имитация

"Четенето ни прави по-добри, дава ни утеха и смисъл", категорична е писателката

Приятелите са тук

След като станах майка, част от старите приятелства се промениха. Обичта я има, но се оказа невъзможно да планираме нещо заедно. Затова пък, други приятели и познати избраха активно да присъстват в живота ни. Най-ценният подарък за родител отглеждащ детето си сам е време: време насаме, време заедно с детето или време за себе си, отменяйки го за няколко часа.

Ирина Папанчева: Не бях готова да се откажа от копнежа да стана майка

Искам да възпитам Теа като човек, който обича и се грижи за себе си, споделя писателката днес

Общността е насъщна

За сам родител общността е жизненоважна. Срещнах други майки в автобуса, на площадката, в онлайн групи, в детската градина. Те ми дадоха увереност, че не съм сама, с информация, практически съвети и помощ в трудни моменти, като това да ми напазаруват, когато детето е с висока температура. Тези жени се превърнаха в моето разширено семейство в Брюксел, а децата ни растат заедно.

Помощта не е лукс

Когато отглеждаш дете сама и работиш, нуждата от подкрепа не е каприз, не е слабост, а стратегия за оцеляване. Българка ми помага с чистенето и гледа дъщеря ми веднъж седмично, за да мога да излизам. Посещавам терапия от години. Менталното здраве не е лукс, то е ресурс, от който зависи и детето.

Детето не е пречка

Чувала съм от много майки, че не правят важни за тях неща заради децата си. Откакто съм сам родител, покрай основната си работа, преведох последния си роман, написах два нови ръкописа, създадох онлайн курс по творческо писане, проведох уъркшопи, завърших две програми за коучинг, взех изпита и започнах практика. Имам социален живот и чета постоянно. Не съм свръхчовек, просто използвам времето си осъзнато. Готвя всеки ден, чета приказка преди сън и същевременно не забравям своите нужди, цели и мечти.

Балансът е разковничето

Щастливата майка е предпоставка за щастливо дете. Работя четири дни седмично, а петък е моят ден - за коучинг, писане, зумба, кино или просто книга и чай. Уикендите посвещавам на детето - площадки, срещи, занимания. Но има и моменти, в които тя идва с мен на фестивали, в музеи, на литературни участия. Казвам ѝ: „Сега правим нещо за мама.“ И така тя разбира, че моите нужди също са важни. Наскоро каза на приятелка: „Като стана майка, ще спортувам като мама.“

Истината е ресурс

Говоря открито с дъщеря си за света. Знае какво е война, какво означава живот и смърт, и как е зачената. Вярвам, че истината, поднесена с любов, изгражда устойчивост и доверие. Тя не травмира, тя подготвя.

Малкото е повече

В началото се опитвах да си докажа, че мога да живея като преди. Пътувахме много. С куфар, количка и всичко необходимо за пътуването, сменях влакове, полети, обикалях градове. За какво? Сега, когато тя може ясно и категорично да изразява нуждите си, знам, че е най-щастлива с „моята фамилия“. А ако аз искам да ида другаде, мога да го направя без нея, докато тя се радва на време със семейството.

Нашите деца, които не чухме да проплакват - изповед на една майка

"Добре дошъл, Натан!" - литературен акт за раждане от Ирина Папанчева

Не съм родителят, който си представях

Мислех, че ще съм спокойна и мъдра. Майчинството обаче ме изправи пред огледало, в което понякога гледам трудно. Не съм родителят, който исках да бъда, но съм достатъчно добър родител на детето си. Правя най-доброто, на което съм способна, с любов и с човешката си крехкост.

В заключение: да бъдеш сам родител не означава да имаш половинчато семейство. Пълнотата не идва от бройката, а от любовта, сигурността, споделеното време. Единственото, за което съжалявам е, че не го направих по-рано.

Ирина Папанчева е автор на художествена литература, лайф коуч и правозастъпник в Hope and Homes for Children.