В дигиталната ера, в която получаваме бързи отговори на всичко, леснодостъпната информация е все по-близо до нас, а истинското взаимодействие между хората – все по-далеч. Живеем в свят, в който хората се привързват и дори влюбват в ChatGPT – разбира се, защото той е винаги там, дори когато няма никой друг, и дава онези отговори, които искаме да чуем. Това само по себе си е голям проблем. Изкуственият интелект се учи от човека. Човекът се учи да бъде разбран.
Изкуственият интелект те разбира, а ти се влюбваш в илюзията за себе си
С новите, по-развити и доближаващи се до човешки отговори ChatGPT версии все повече потребители започват да го възприемат като приятел или дори като романтичен партньор. Изгубени в потока на споделянето, хората се захласват по липсата на осъждане и критика, която изкуственият интелект предлага. Там не си виновен, отхвърлен, наранен. Там можеш да бъдеш себе си. Но колко е истинско това „себе си“ и дали пък отговорите, които получаваме в чата, не са точно онова, което вътрешно сме искали да чуем? Без страх, че ще бъдем обидени и съдени. Тази илюзорна свобода на същността, която ChatGPT подарява на потребителите по време на диалога си с тях, е примамлива, различна и на един виртуален поглед разстояние. Какво по-лесно от това? Да, но както добре знаем, лесното не води до нищо хубаво, а тук имаме перфектен пример за това. Лесно свикваме с удобството на изкуствения интелект. Свикваме, че ще бъде до нас винаги, и това създава едностранна емоционална връзка, наподобяваща точно на парасоциалните връзки.
Той никога не се изморява, не се ядосва и не ни прекъсва!
Е, как да не го обичаме или пък лицемерно да го намразим?
Винаги достъпен, тук и сега, без да задава излишни въпроси и без да изисква нищо в замяна – ChatGPT изглежда е перфектната компания. А не е ли?
Когато няма критика, няма и вглеждане в себе си. Това прави привързването към изкуствения интелект опасно. Изцяло емоционално впускане в свят, където няма критика и никой не ни прекъсва, докато обясняваме „важните“ неща. Да, обаче в един момент идеалното „разбиране“, което чатботът ни предлага, води до огромна липса на вглеждане в себе си и самоанализ на чувствата, мислите и поведението, което вярвам, е изключително важно за всеки индивид. Така фалшивата емпатия на изкуствения интелект ни отдалечава от търсенето на истината. Готовите отговори не са онова, от което имаме нужда. Имаме нужда от топлина, разговор, споделеност и мислим, че ако то е леснодостъпно, е истинско, но никак не е така. Връзката, която повечето потребители си самоизграждат с ChatGPT, е нездравословна и повече може да вземе, отколкото да даде. А тогава се губи най-важното – балансът.
С разума, а не със сърцето
Без баланс в емоциите и отношенията всичко рухва, а в комуникацията с изкуствен интелект със сигурност трябва да има добре поставени лични граници, които да ни помогнат да разграничаваме истинското, полезното и да не си мислим, че ако чатбот ни отговаря перфектно, то и хората в живота ни трябва да действат, мислят и говорят по същия начин. Емоционалната зависимост е опасност, която внимателно трябва да заобиколим, когато си общуваме с изкуствения интелект. Как? Отговорът е кратък: не очаквайте, а изследвайте. Изкуственият интелект може да бъде полезен инструмент, когато се използва от разума, не от сърцето.
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
