Днес отдаваме почит на големия български поет и революционер Христо Ботев и героите, които са дали живота си за свободата на България. Навършват се 147 години от гибелта на неговата чета. На 20 май 1876 г., (2 юни по нов стил) четата влиза в последния си, тежък бой. Капитанът на кораба "Радецки" спира машината, а след сражение, привечер куршум пронизва Ботев и отнема живота му. Революционерът поет завещава не само вдъхновение, заради смелата си постъпка на последователите и сънародниците си, но и много литературни творби, ценни по своята книжовна стойност.
Жените в живота на Ботев изиграват важна роля както за такта, в който тупти сърцето му, така и за ритъма, в който се движи перото му.
Историците твърдят, че жената, която първа грабва сърцето на Ботев, е Мария Горанова – жена от знатен карловски род. Стихотворението "До моето първо либе" той подписва с „посветено на г-ца М. Г-ва”. Любовта им е тайна, а и с оглед на порядките по това време, информацията за любовните отношения е доста оскъдна. Мария Горанова се омъжва за известен търговец от Карлово, който е избран и одобрен от баща й. Тъй като Горанова е в обтегнати отношения с него, няма как да не се подчини на волята му. Ботев се сприятелява и с брат й – Богдан, на когото пък е посветено стихотворението "Борба".
Една от другите му любови с въпросителна под името, също заради оскъдната информация, е учителката от Калофер - Парашкева Шушулова. Захари Стоянов пише, че любовта между двамата е много силна. Известните исторически факти са, че той се среща с нея, подарява й книга, обсъждат я и й посвещава няколко свои стихотворения.
Със съпругата си Ботев се запознава, когато е зачислен като учител в Букурещ. Венета Стоянова Минчева Визирева е средната сестра в семейството (Мариола е най-голямата, след нея е Венета; най-малка е Анастасия; имат и брат – Кирил). На 17 години тя се омъжва по волята на баща си за богатия търновец Дончо Стефанов Петров. Той се отнасял с нея зле, отговарял троснато на питанията й и дори раждането на сина им Димитър не стопля отношенията помежду им. Венета не търпи дълго това положение и показва завидна смелост, нехарактерна за жените по онова време. Вместо да се примири със ситуацията и съдбата си, тя решава да избяга при вуйчо си в Румъния. Дори майка й не успява да промени това нейно решение и един ден, когато Дончо пътува по работа, Венета събира малко от своите вещи, взема 3-годишното си дете и заминава за Румъния. Вуйчо й - Панарет Рашев, е духовно лице с положение в обществото. И преди той се е грижел за семейството, като постоянно е пращал подаръци и пари. Не одобрява постъпката на Венета, но я приютява в дома си и се грижи за нея и за сина й.
През септември 1874 година в училището в Букурещ идва нов учител - Христо Ботев.
Той не остава равнодушен към младата жена. Има няколко версии за това кога се виждат за първи път и как точно се разгарят чувствата помежду им. Според някои това става, когато Ботев е на вечеря у вуйчо й. Според други, когато работи в печатницата и вижда преминаващата по улицата Венета. Любовта между двамата е силна и безрезервна. Венета няма как да остане безучастна и към житейската кауза на революционера - хъшовете и тяхната дейност. Скрито от вуйчо си, тя често им праща храна, чорапи, ризи и други дрехи. Научавайки за това обаче, владиката не само се възпротивява на тази помощ, но и категорично й забранява да се среща с Ботев.
Но можеш ли да забраниш нещо на жена, която веднъж е последвала сърцето си и потърсила свободата?
Сърцето на обичащия мъж винаги се колебае дали е достоен за избраната жена. Тогава устата изрича тези думи - ”Мила ми Венко, ти като ме вземаш за мъж, трябва да знаеш, че аз съм човек, дето всеки ден си търси белята и смъртта!” А тя му отговаря - "Два дни да те водя, трети ден да умра, веднъж да ми речат Вена, Хрисювица!"
Венета бяга от къщата на вуйчо си тайно, събрала само най-нужните си вещи и повела детето си за ръка. С Ботев не сключват църковен брак, но заедно с приятели, познати и много от хъшовете организират своята сватбена вечер с трапеза, песни и хора.
На 12 април 1876 г. се ражда дъщеря им Иванка. Ботев е в трескава подготовка, като пътува, за да набави оръжие от Русия, пари и хора от Одеса. Но радостното събитие няма как да не докосне сърцето на поета.
Иванка Ботева е съвсем малко бебе, когато баща й се разделя трогателно с нея и с майка й, без да споделя къде отива. Преди да тръгне обаче, два пъти се връща, за да целуне малката Иванка, а на майка й по-късно пише следното писмо:
„Мила ми Венето, Димитре и Иванке!
Простете ми, че аз не ви казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме накара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачите, а вашите сълзи са много скъпи за мене!
Венето, ти си моя жена и трябва да ма слушаш и вярваш във всичко. Аз се моля на приятелите си да та не оставят и тие трябва да та поддържат. Бог ще да ма запази, а като оживея, то ние ще бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящият те.
Христо 17 майя 1876. "Радецки"
На гърба на писмото, пазено от Д. Рашев, Ботев саморъчно е отбелязал - "Това писмо да се предаде на жена ми Венета Х. Ботйова, в Букурещ."
Поетът революционер умира в навечерието на 2 юни. Венета е съкрушена. Още по-голям удар й поднася съдбата, когато преждевременно загубва и дъщеря си. Ботев живее с Венета 10 месеца. Тя живее с него през целия си останал живот - като съпругата, която не посрещат добре в България, защото нямала църковен брак с него; като вдовицата, на която Народното събрание отрежда жалката пенсия от 30 лв.
"Всички други са искали живот с баща ми. Само мама го е приела заедно със смъртта му" - отговаря Иванка на любопитните търновчани и това прозрение е като кръст с миро на челата на младоженците в църквата, които те самите никога не са били.
