Ирина Папанчева: Не бях готова да се откажа от копнежа да стана майка

Разказвали сме за Ирина и преди, повече като за пишещ и пътуващ човек. Има 6 издадени книги (вижте повече тук ipapancheva.com), някои от тях преведени на английски, френски, арабски и персийски. Живее и работи в Брюксел. Желанието да бъде майка обаче я преведе през трудни пътища. В много личен текст тя сподели с всички нас загуба, която никоя майка не иска да преживее. Днес обаче я откриваме в родния ѝ Бургас, за да сподели за копнежа, който придобива реални форми и носи името Теа. 

Ирина, честита дъщеричка, много се радваме за теб! Къде си сега и какво се случва с теб и Теа?

Благодаря! В родния ми Бургас сме от края на ноември. Обзаведох жилището ни в Сарафово и се преместихме там преди няколко месеца. Наслаждавам се на спокойствието, морето, природата и съм дълбоко благодарна, че първата година от живота на Теа минава така.

Имаш ли сили да ни разкажеш какъв беше пътят от книгата за Натан до новата част от твоя живот в момента?

Винаги съм си представяла, че ще имам дете и не бях готова да се откажа от копнежа да стана майка. Върнах се в същата клиника, където беше заченат Натан, и изминах този път отново, без партньор. Имах две неуспешни процедури. Когато се обадих в клиниката за резултата от теста след третата, бях скована от страх, че само след миг може да ме застигне доживотна присъда. Но сълзите бяха от щастие. Върнах се и при същата гинеколожка, при която бях миналия път. Тя не вярваше, че ще мога да износя плода до края на бременността и ми даде болничен от четвъртия месец, в началото с по десет часа работа седмично, по-късно с пълно откъсване. Наложи се седем месеца да лежа и майка ми пристигна, за да се грижи за мен. Брояхме седмиците и смятахме всяка следваща за малка победа. В края на краищата, Теа се роди четири дни преди термина ми.

Нашите деца, които не чухме да проплакват - изповед на една майка

"Добре дошъл, Натан!" - литературен акт за раждане от Ирина Папанчева

Пред какви нови предизвикателства те изправи появата на Теа?

Пред това да пусна контрола, временно да спра системното писане, да се откажа да си поставям задачи в началото на деня и да се поздравявам в края му с това, че съм ги изпълнила, да имам структура, да живея в относително подреден дом, да приотизирам потребностите си. Дадох си сметка колко дълбоки корени са пуснали в мен навиците и колко необходимо ми е усещането, че правя ежедневни стъпчици за постигане на важните за мен неща. Но вече започвам повече да се оставям на деня, без това да ме фрустрира и мерило за ползотворността му не са изпълнените задачи, а спокойствието и радостта на Теа, които ми носят нови увереност и щастие. До следващия ден, когато разминаването между представи и реалност се проявява отново и аз трябва пак да търся баланс.

Какво е да си самотна майка в България (и не само, но в случая) през твоята призма?

Първо, не съм самотна майка. Не съм по-самотна, отколкото преди да стана майка. Сама съм, макар че и това не е вярно, защото около мен е семейството ми. Не знам какво е за една жена да бъде сама майка в България, защото не съм част от българската осигурителна система, а от белгийската. За момента новият ми статут ми носи спокойствието да мога да дам целите си фокус и енергия на Теа, и умората от това да бъда в постоянна мобилизация и да се справям с всичко. Имах приятелки, които гледаха децата си сами тук и знам, че не им беше никак лесно. Но, предполагам, така е навсякъде, по една или друга причина. За щастие, аз имам силна подкрепа от родителите ми и семейството на сестра ми.

Сблъскавала ли си се с нежелани и непоискани съвети по отношение на майчинството?

Не. Всички съвети, които съм получила до момента са желани, дори когато не съм изцяло съгласна с тях. Но аз влязох в майчинството с две прочетени книги със съвети за майки през бременността и на всичко се уча в движение.

Има ли нещо, за което си чувала и дори повярвала, че е така по отношение на отглеждането на деца, но което твоят опит до момента отрича?

Например това, че когато една жена стане майка, и без да е сама, през първата година изгубва усещане за себе си, погълната от грижата за детето. Всеки ден правя по нещичко, което е само за мен. Теа наблюдава с интерес сутрешните ми заниманията с Йога. И десетминутния ми фитнес – за повече нямам време. Докато спи в количката при разходките ни, слушам книги или говоря с приятели. Продължавам да чета всеки ден и да пиша по малко всяка седмица. Разбира се, това изяжда голяма част от времето ми за почивка и се чувствам уморена. Но е важно за мен, не само в отговор на потребностите ми, но и като пример за Теа. Искам да я възпитам като човек, който обича и се грижи за себе си.

Откри ли твоята суперсила като майка?

Хаха, откривам я всеки ден, само за да я изгубя и започна да я търся отново.

Как презареждаш, когато си много изтощена?

Старая се да заспя преди полунощ. Теа вече не се храни през нощта и ме събужда около 6-6:30 ч. сутринта за първата си закуска. Тази седмица бях за първи път, откакто забременях, на водена вечерна медитация и беше много зареждащо, и отпускащо. Винаги ми се отразява добре и времето със себе си. Оставям Теа за два-три часа на родителите ми и отивам някъде с книга или лаптоп.

Има ли трикове и хитрости, които сама си открила по отношение на спане, хранене или друго?

Триковете и хитростите никога не сами се отдавали. Не мисля, че съм стигнала до някакви открития. Просто се стремя да разбирам състоянията на Теа и да реагирам според тях. Да правя разлика между това кога плаче защото е гладна, уморена или нещо друго, за да взема адекватни мерки и да я успокоя. Говоря ѝ по цял ден, всичко и обяснявам. Ако мрънка, я имитирам и тя често ми отвръща с усмивка. Чета ѝ приказки ежедневно. Напоследък, следвайки съвет от близка приятелка, започнах да ѝ организирам някаква дейност всеки ден – водя я на детски кътове ѝ я слагам на различни съоръжения, давам ѝ да докосва дървета, цветя, камъни. Освен че това я радва, после по-бързо заспива и сънят ѝ е по-дълбок.

Какво би казала на майките, които са избрали твоя път и което би искала някой да го беше споделил с теб?

Да не се отказват. Всяка жена, която иска да стане майка, трябва да реализира този копнеж, без значение как. И да не мислят твърде много за след това. Не е лесно, но чудото на осъщественото майчинство дава сили и път.

Какво предстои оттук нататък за теб и за Теа?
Да се върнем в Брюксел есента. Аз да започна работа, а тя да тръгне на ясли. Да създадем живота си там. Но преди това е лятото, през което се надявам да правим много разпускащи и щури неща заедно.