Мария Савкова: За моите деца аз съм единствената майка и тази мисъл ми дава силата на свръхчовек

"Гледах онлайн лекции, четох книги и най-вече се доверявах на съветите на специалистите, които се грижеха за нас", споделя Мария Савкова, която през февруари даде живот на близнаците Михаил и Мариам. Мария е добре познато лице от екрана - тя един от изявените и талантливи репортери на bTV Новините с множество отличия. Днес обаче си говорим за новия етап от живота й, в който трудностите и предизвикателствата никак не са малко, но пък и радостите са големи. 

Мария, на колко станаха вашите близнаци?
На 1 май станаха на 3 месеца.

Как избрахте имената – прекрасни са! Каква е историята зад тях?
Благодаря (усмихва се). Искахме да им дадем хубави имена, които да носят с гордост. Избрахме името на дъщеря ни още преди да я очакваме. Чухме го в сватбения ни ден - Мариам се казваше момиченцето на свещеника, който ни венча. Русо, красиво и добро момиченце в бяла рокля, което приличаше на ангелче. Проявихме интерес към името и така разбрахме, че Мариам означава „възлюбена“, „обичана“ и е едно от имената на Пресвета Богородица, с което тя се споменава в Светото Писание. И решихме, че ако имаме дъщеря, ще я наречем точно така. Михаил е кръстен на свекърва ми - Милка.

Как се справяте у дома, какво намираш за най-трудно, като жена, която е майка за първи път, и то на билзнаци?
И радостта, и грижите са двойни! Щастието от срещата с двете ни малки ангелчета е неописуемо. Вълнувахме се как ще изглеждат, какъв характер ще имат. Като всяка майка за първи път се чувствах несигурна и изпитвах съмнения за всичко. До момента изцяло разчитам на помощта на съпруга ми. Бабите също са неотлъчно до нас. Дори така обаче времето не стига. Всяко от бебетата се движи по собствена програма. Не винаги спят едновременно. Особено критично е, когато огладнеят по едно и също време или когато и двете са уморени и плачат. Изправям се пред дилема – кого да гушна по-напред! Опитвам се да преценя кой ще прояви по-голямо търпение. Но в същото време обичам тази суматоха и новия ми начин на живот.

Когато разбра, че са две бебета какви мисли те връхлетяха, как се почуства?
Много се зарадвах – двойно щастие! Почуватсвах се и специална, натоварена с особена мисия. Не се уплаших дори за момент – каква по-смислена мисия от тази! По време на бременността получих и бонус - допълнително внимание. Получавам го и сега, когато съм на разходка с количката. Хората ни спират и им се радват.

Снимка: Личен архив

В какъв момент започна да се информираш за това, което ти предстои и какви източници ползва?
Веднага, след като премина най-критичният период от 3 месеца. Като журналист не изневерих на себе си и се доверих само на достоверна информация и безспорни авторитети. Гледах онлайн лекции, четох книги и най-вече се доверявах на съветите на специалистите, които се грижеха за нас.

Сблъскава ли си се с някакви абсурдни твърдения, митове, около това да имаш близнаци?
Не, не мога да се сетя за такива. Не се интересувах какво пише по форумите, нито от разкази от типа „една жена каза“. Това ми спести излишни тревоги.

Предполагам, че ден и нощ се сливат за теб и все пак какви начини намираш, за да презаредиш батериите, така да се каже?
Измервам времето не с часове и дни, а от хранене до хранене. Все още не съм намерила специален начин да презареждам батериите и приемам съвети. Като всички майки се радвам на разходките. Но най-успокояващо за мен е да ги наблюдавам и гушкам.

Таткото помага ли ти при хранене и преобличане на бебетата?
О, да! Разчитам на него за всичко. Таткото пое почти изцяло домашните задачи. Може да прави всичко, свързано с децата. Понякога поема и нощните смени, за да поспя.

Заедно ли спят и какво мислиш по този въпрос всъщност? Моите момичета спяха заедно до шестия месец, после ги разделихме, защото започнаха много да се въртят и да шават и си пречеха.
Четох, че психолозите препоръчват този подход за близнаците. Съвременните проучвания показват, че децата се познават от утробата и са свикнали с присъствието си. Появата на бял свят е един от най-стресовите моменти в живота на всеки човек. Ако човек можеше да има спомен от този момент, то той би бил изключително травмиращ– сякаш се събужда на друга планета. Когато близнаците легнат един до друг обаче те усещат нещо познато, което ги успокоява, като мост между досегашния живот и бъдещия. Нашите деца доскоро спяха в едно легло, но вече стават големи, движат се повече и си пречат. Двете легла са залепени едно до друго и пак са заедно. Шегуваме се, че сега детската стая прилича на детското отделение на „Шейново“.

Снимка: Личен архив

Предполагам, че голяма част от времето ти минава и в това да ги наблюдаваш – какво ти прави впечатление в поведението им – кой е по-усмихнат, кой е по-гушкав, кой е по-ревлив.
Това е любимото ми занимание и награда за всички грижи. Те са отделни личности и още от първия ден проявиха различен характер. От самото начало Михаил изисква внимание. Той е шумен и нетърпелив, всичко при него трябва да се случва на мига, но е много смел и истински юнак - на ваксините не плаче. Мариам пък е като котенце - общителна и толерантна, обича да се гушка.

Какъв съвет би и искала да бяха ти дали, но не си получила, по отношение на раждането и отглеждането на близнаци (въпреки че отглеждането е процес, който, в твоя случай, тепърва започва)?
Имам нужда от повече професионална литература за отглеждането на близнаци. Допитвам се до майките с опит за хитрини как да улесня всекидневните задачи. Да прехвърля децата на един режим или да го размина – да се хранят едновременно или да разминавам храненето с 1 час, за да имам време да нахраня единия и после другия. Когато проходят – как да се държим на разходка – как да постъпя, ако тичат в различни посоки. По-сериозно се замислям как да ги възпитавам. В чужбина съществува практика близнаците да се разделят в училище, особено, ако са еднополови. Това се препоръчва, за да имат възможност децата да се изградят като пълноценни личности. Но това ли е най-доброто? Изкушавам се Михаил и Мариам да са винаги заедно и да се подкрепят.

Каква мислиш, че е твоята суперсила като майка?
Повтарям на моите деца, че мама винаги е тук. Искам те да се чувстват защитени и обичани, да знаят, че светът е дружелюбно място и че има човек на тази земя, който винаги ще бъде до тях. Знам, че за моите деца аз съм единствената майка и тази мисъл ми дава силата на свръхчовек.

Снимка: Личен архив