Майка мечта е Луиза Григорова-Макариев. Седеммесечният й син все още не може да каже това, но със сигурност е дарен с голямата й любов, нежност, търпение, всеотдайност. А той – Бран, й се отблагодарява със спокойствие, завиден сън за бебе момче, прекрасна усмивка и забавна компания. Миналата година на 27 септември актрисата и съпругът й – режисьорът Мартин Макариев станаха родители на момченце, което си има и батко Борис, по-големият син на таткото. Това не е поредната роля за Луиза, макар да е актриса. Тя е толкова отдадена и влюбена в малкото си момченце, което личи от начина, по който говори за бременността и майчинството си. Колко са майките, които казват: „Не ми е трудно!”. И макар да е слушала какво ли не по темата, с раждането на сина си е превърнала дните си в приказка. Без да се влияе от чутото и видяното.
Луиза, как се подготвяше за майчинството, докато беше бременна?
Много хора ми казваха, че ще бъде трудно, че няма да се спи, да не си въобразявам, че майчинството е лесна работа, че всичко ще се промени. Но при мен не се случи така.
А как се случи?
На мен не ми е трудно... Даже бих се радвала да имам още деца! В момента, в който родих Бран и той беше в ръцете ми, знаех че това го мога, въпреки че никога не съм си представяла, че ще съм такъв тип майка. Много хора са ми казвали: „Ти каква майка излезе, ние сме си мислили, че ще си лигла!”. Но нито за секунда не съм се поколебала... Да, има неща, за които съм се чудила дали да ги направя така или иначе, но нито веднъж не съм изпитала страх. Всичко, свързано с Бран, ми идва някак отвътре и не ми е трудно, напротив – много ми е хубаво! Това с неспането, което са ми казвали, не се отнася за мен. Да, има бебета, които не спят, но Бран спи. Така че нямам проблем и с това – спим по цяла нощ, дори до 10 часа сутрин. Страхотен е! Толкова е лъчезарен и усмихнат, че и да сме имали по-тежка нощ, а това се е случвало, когато е имал колики или като бяхме болни от COVID, което много му се отрази на настроението, са периоди, които са отминали. Детето е прекрасно!
Боледуването от COVID ли е най-тежкият период, през който преминахте?
Да, беше труден период! И двамата с Марти бяхме болни и съответно, като всеки в това състояние, нямаш толкова сили, енергия и търпение да се грижиш, а се налага. Но някак и тримата се справихме, избутахме и това (усмихва се, б. а.).
Кърмила ли си Бран?
Всъщност не съм спирала да го кърмя (смее се, б. а.)!
Браво! А имала ли си колебание относно това?
Преди да стана майка, моите представи бяха съвсем различни – че няма да съм от дългокърмещите жени, че – да, сигурно ще ми е трудно и т.н. Но ето, че той се роди и при мен всичко стана много естествено. Мисля, че кърменето е най-силната връзка между майката и бебето.
Какво казваш на приятелките си, които са категорични, че не искат да кърмят?
Не съм имала такива... Всички приятелки кърмим и сме на мнение, че това е важно и за нас, и за детето. А на момичетата, които си мислят, че по този начин физически ще се променят, просто трябва да оставят суетата настрани и да осъзнаят, че кърменето е най-естественото нещо, най-хубавата връзка с детето и най-полезното за него. Дори помага на майката да се събере по-бързо и да влезе в крачка. И е лесно, защото навсякъде с теб има топла и готова храна за детето. Ако трябваше непрекъснато да се занимавам с приготвяне на храна и навсякъде да нося термос с преварена вода, да се чудя дали е достатъчно топла, да мъкна храна, да приготвям точната доза, да бъркам... щях да се побъркам. А кърменето е елементарно – вадиш гърдата и то яде (смее се, б. а.)!
Майка ти кърмила ли те е?
Да, кърмила ме е!
Явно има приемственост... Тя ли е човекът, който най-много ти помага за Бран?
Да, но ние с Марти гледаме да се справим сами, ако не можем, тогава се обръщаме към мама или към тате, които ни помагат много. Доскоро въобще не можех да го оставям Бран заради кърменето, единствено си позволявах за час-два. Майка ми е суперблизка приятелка. С нея, още преди да се роди Бран, сме обсъждали как искам да го гледам, какво искам да правя... А откакто родих, тя вижда, че до такава степен съм отдадена на него, изградила съм си навици и се справям, че дори ми се възхищава и казва: „Ако аз сега имах дете, по съвсем различен начин щях да го гледам, а не както преди време.” Харесва й как се справям с Бран.
Да, наистина е различно да станеш майка, докато си по-млада и като си вече по-зряла жена.
Затова съм много щастлива, че родих на 30 години, а не на 20, защото - да, вече щях да имам едно отгледано дете, което също е супер, но не знам по какъв начин щеше да е отгледано (смее се, б. а.). Сега доста по-съзнателно от моя страна ще бъде отгледан Бран.
Борис как прие Бран, изпитва ли ревност?
Не, няма ревност! Боби вече е доста голям и няма проблеми с бебето, обича го, гушка го, целува го... А малкият всеки път като види брат си е толкова екзалтиран – мисля, че ще са голяма любов двамата!
От кого търсиш съвети за отглеждането на Бран?
По-скоро от мама... Но и ние сме една сериозна група от майки, които родихме в рамките на една година. С Весела Бабинова забременяхме и родихме заедно, а останалите приятелки повечето са лекарки. Готина компания сме! С Весела и преди да родим сме били непрекъснато заедно, но сега и с останалите приятелки, и с децата им сме пак заедно. По 2-3 пъти в седмицата сме в някой парк, правим си и пикници, много е смешно... Точно преди седмица шест майки с колички и една бременна в 9 месец, която вчера (11 май, б. а.) роди, бяхме в Борисовата градина. Така че при следващото излизане ще бъдем седем майки с колички. Много е готино!
От опит какво би казала на бъдещите майки?
Бих им казала да са спокойни, да знаят, че абсолютно всичко е период, дори в даден момент да е по-трудно, то ще премине. И когато си уверен, подхождаш с търпение, не се изнервяш, детето ще бъде спокойно и сигурно. И аз съм против мита: „Да го оставим да се нареве!”. Благодарение именно на този подход, се създават ревящите деца. А, ако когато заплаче, го гушнем и му покажем, че го обичаме, детето няма да има толкова голяма потребност да реве.
Позволяваш ли вмешателство от чужда страна?
Никой не е искал да се намесва грубо, в крайна сметка не живея с неандерталци (смее се, б. а.).
Понякога мислиш ли си някакви неща, свързани с бъдещето на Бран!
(Смее се, б. а.)... Не, мисля че е много рано! Наблюдавам го какво би му било интересно и така бих го гледала и в бъдеще – да се водя от неговите интереси, а не аз да налагам нещо. Не съм най-големият фен на футбола, но странно или не това дете като види топка и нищо друго не го интересува! Всякакви топки обожава, неговият батко като му подаде топка и той умира от кеф. А топката за толкова малко бебе е голяма и нищо не може да прави с нея, но я взима, прегръща я и е много щастлив. И ако има афинитет към това в бъдеще, винаги бих го подкрепила. Освен това страшно много харесва гълъби. И като сме в парка или другаде се захласва по тях, заради кооето, колкото и да е малък, съм решила да го заведа в зоологическата градина, за да види животни, защото явно ги харесва. Много му говоря - казвам му къде отиваме, какво ще правим днес. Ако предстои да отидем при доктор, му обяснявам какво ще му прави, дали ще го заболи или няма... За всичко го подготвям, защото разбира, според мен. Говоря, говоря и забелязвам, че той също иска да ми отговори и много сериозен започва и той да ми приказва (усмихва се, б. а.). Първата дума, която каза е „тата”, и то на рождения ден на Мартин.
Какъв баща е Мартин?
Той е много грижовен баща. Това забелязах още с Боби. Марти е много отдаден на децата си, говори с тях, обяснява им, занимава ги. С Бран говори дори неща, за които той е още много мъничък, за да ги разбере, но му обяснява, пуска му музика. Опредерено двамата имат много силна връзка.
А на какво се сърди Бран?
Той не се сърди... Понякога се случва, ако му взема нещо, което не е за него, салфетка например, която иска да яде. Но като всяко бебе както се сърди, така започва да се смее!
Щастлива ли си?
Да - абсолютно! Много пъти съм се замисляла, че изпадаме в разни състояния, ядосваме се, тъгуваме и в следващия момент си давам сметка, че имам всичко. Дори да не е всичко, е най-най-важното. И си казвам: „Ето, много хора го нямат това! За нищо не трябва да се ядосвам, а просто да съм щастлива за всичко, което имам!? Например, нямам готина кариера, но имам супер деца или имам кариера, но нямам деца, а аз хем имам кариера, хем имам дете и мъж, в семейството ми всички са здрави - то това е щастието!
Колко време след раждането се зае с професионалните си ангажименти?
Сериозно започнах да работя, когато Бран стана на 6 месеца, сега е на 8. Но за по-малки неща намирах време още в първия момент след раждането. Той беше на месец без един ден, когато за първи път ходих да рецитирам – в проекта „Поетите”.
Сега къде може да те гледа публиката?
Играя в две пиеси на Явор Гърдев в Малък градски театър „Зад канала” – „Пияните” и „Празникът”. С проекта „Поетите” ще направим много хубаво турне това лято. Започва автокиното, в което ще участвам с „Диви и щастливи”, като ще ходя и в някои от градовете, за да се срещам с хората. И най-новото, което предстои да снимаме след две седмици, е филмът „Игра на доверие”. В главните роли сме Яна Маринова и аз, Мартин ще снима, Влади Зомбори ще играе, Александър Димов, Пламен Манасиев и още доста актьори. Компанията е голяма и хубава, историята е интересна, ще бъде засегната темата за домашното насилие. Новият филм е новото предизвикателство, което предстои в края на месеца.
-
Ирина Папанчева: Не бях готова да се откажа от копнежа да стана майка -
Неда Малчева: Майчинството е като готвенето, един прави боба по един начин, друг - по друг -
Репортерът на bTV Новините Таня Илиева за майчинството: Бебе не може да се гледа по книга -
Нанси Карабойчева: Второто гушкане е най-истинско. Тогава осъзнаваш какво е да си майка -
Николета Маданска: Помнете, че за вашето дете вие сте най-добрата майка -
Димитрина Младенова, психотерапевт и майка на три деца : Бързо разбрах, че майчинството е по-скоро пътуване на „закрито” -
Поли Гергушева: Всички говорят за раждането и забравят кърменето, а то е не по-малко трудно в началото -
Мария Савкова: За моите деца аз съм единствената майка и тази мисъл ми дава силата на свръхчовек -
Радина Кърджилова за кърменето: Най-силната връзка -
Петя Дикова за майчинството: Ако съм достатъчно спокойна и интуитивна, няма как да не се справим
