Усмихната, спокойна и винаги готова да сподели всяка първа среща със света на своя син Матей. Такава майка е Мис България 2013 Нанси Карабойчева. През юли красавицата и нейната половинка волейболистът Добромир Димитров очакват на бял свят да се появи и тяхното второ момченце. Бебчето трябва да се роди само дни преди първия рожден ден на батко си. Нанси без оплаквания се справя едновременно с майчинството и своята втора бременност, разчитайки на изключителната подкрепа на своя съпруг. Двамата са страхотен екип, а волейболистът определено заслужава титлата "Татко на годината". В техния дом позитивизмът е неизчерпаем. Защото родителят трябва да е щастлив, а не перфектен, сигурна е кралицата на красотата, орисана да блести в мъжко царство.
Нанси, готови ли сте вече с Добромир да посрещнете съвсем скоро вашето второ дете?
Истината е, че ние почти не сме се подготвяли до момента. Към края на седмия месец съм, а с Матей бяхме готови към края на осмия с всичко. Нищо не сме правили все още, защото всъщност имаме доста неща от по-големия. Много малко дреболии е необходимо тепърва да си набавим и смятам да го направим в рамките на седмица този месец. Имаме три вида коренно различни кошари и всякакви неща за малко бебче. Мисля, че нямаме нужда от друго освен от нови дрешки.
Очакването на Мати определено беше по-голям шок за мен. Тогава имах едни огромни списъци, постоянно зачертавах какво сме купили и мислех какво остава. Сега се чувствам много по-готова и по-спокойно приемам нещата. А оставяйки настрана приготовленията, дали наистина сме готови да имаме вече и второ дете?! Не знам, докато не го видим, не го прегърнем и не осъзнаем, че е истина. Вече сме родители, но появата на всеки нов живот е ново приключение.
Мати ще получи братче като подарък за първия си рожден ден.
Живот и здраве, малко преди рождения му ден е терминът ми. Ще видим кога малчо ще реши да излиза, той си знае най-добре. Надявам се само да не е много по-рано. Казват, че е възможно при вторите бременности, но на мен ми се иска да си го износя колкото се може повече, защото така е най-добре.
Лесно ли ти е да си едновременно бременна и да се грижиш за малкия чаровник?
Предизвикателство е. Истината е, че много майки по света се справят и в много по-трудни обстоятелства. За мен беше лек стрес в началото, тъй като моите бременности в първите месеци са обвързани с много сериозно неразположение. Тогава беше малко по-тежко, защото и мъжът ми беше в игрови сезон. Също така нашите родители са работещи и нямаше много на кого да разчитаме, така че трябваше да стискаме зъби и да се справяме. Но не беше чак толкова страшно. Премина и този етап. С времето свикваме с всичко. Сега гледам да мисля и за Мати, и за малкия бебок в мен, и да си почивам достатъчно, за което Добромир много ми помага. Понякога просто забравям, че съм бременна и тези месеци ми минават изключително бързо, не е като с Мати.
Таткото будува ли нощем, за да се наспиваш?
Той страшно много ми помага. Да не кажа, че напоследък сме си разменили ролите и даже по-скоро аз помагам на него, а не той на мен. Сезонът му свърши преди почти месец и съответно оттогава той е поел основните грижи за Мати - къпане, носене и т.н. Аз по-скоро се отдавам на игрите с него. Много е хубаво, че работата му позволява да има 2-3 свободни месеца, защото това наистина ми е в много голяма помощ.
Имаше ли притеснения, когато разбра, че отново си бременна скоро след първото си раждане? Две деца по време на пандемия?
От гледна точка на моето състояние бях малко притеснена, защото Мати беше едва на три месеца, когато стана ясно, че отново съм бременна. Съответно не бях запозната какво време е необходимо на тялото ми да се възстанови и да е готово да износи още едно здраво бебче. Но докторът ми ме успокои, че всичко е наред и че организмът ми е достатъчно силен да се справи. Да, малко по-тежичко ми е сега, по-лесно се изморявам, но не е голям драматизъм. Обръщам внимание само на позитивното от това, че ще имаме дечица с толкова малка разлика и че ще могат да растат заедно. Притесненията отдавна ги оставих настрана. Вярвам, че децата искат спокойни и щастливи родители.
Иначе коронавирусът беше шок за всички нации по света и когато бях бременна с Мати ние бяхме крайно предпазливи. Спазвахме всички мерки, не излизахме изобщо. Така беше и след като той се роди. Както при повечето хора, така вече и при нас, в един момент всичко ти идва малко в повече и забравяш, че положението е такова. Привикнахме с пандемията и сега не приемам ситуацията за чак толкова страшна. За щастие не сме боледували от COVID-19, надявам се и да не боледуваме.
Кой е най-верният ти съветник?
Определено слушам интуицията си. Човекът, на когото най-вече се доверявам иначе е майка ми. Тя освен, че е отгледала мен и сестра ми, е полагала грижи и за по-малките ни братовчедки. Отделно, от доста години има магазин за детски и бебешки стоки, като разчитам безкрайно много на нейното мнение, защото в крайна сметка тя всеки ден се среща и обменя опит с безброй други майки. Иначе почти не чета по темата и не се допитвам до други относно отглеждането на деца. За мен всяко дете е много строго индивидуално и специфично, като трябва собствената му майка да усети кое е най-добро и най-правилно за него. Затова карам главно на усет, но ако ми възникнат въпроси - мама е човекът, определено.
Относно кой мит за майчинството от личен опит разбра, че е пълен абсурд? Например - че майката няма време да се грижи за красотата си, че домът на перфектната майка трябва да е чист и подреден. Или относно кърменето.
Всяко нещо е въпрос на личен избор. Ако сме достатъчно мобилизирани в действията си, можем да се справим с всичко. Не знам доколко е коректно мнението ми по този въпрос, защото конкретно в моя случай аз получавам голяма подкрепа от съпруга ми, докато много други бащи, за съжаление, не са така дейни по различни причини. Но определено смятам, че всяка майка, ако реши, може да се мобилизира за всичко. Относно красотата в някакъв момент разбираш, че това изобщо не ти е най-важното и аз лично съм била много пъти небрежна към външния си вид. Разбира се, обичам и моментите, в които да имам време за себе си и да се чувствам по-красива от обикновено. За реда у дома истината е, че никога не съм била краен чистофайник. Макар че, когато Мати беше по-малък, се стараех безкрайно всичко да ми е под конец, супер изчистено. Но... бързо ми мина. За мен е много по-важно детето да е щастливо, да имаш време за него, да го учиш на нови неща, да му обръщаш достатъчно внимание. На него грам не му пука нито с какви дрехи е облечено, нито с какви играчки си играе. Още по-малко дали около него блести от чистота. Във всеки случай не бива и да е кочина, разбира се.
По въпроса с кърменето ние имахме голям проблем със захващането от гърда. Мати един месец не искаше и аз бях на ръба да се откажа. Всеки ден с много плач сме се хранили. Цеденето с помпите е много болезнено и неприятно. За щастие, малко преди да се откажа, той започна да бозае и така до края на седмия месец, когато трябваше да го отбия и заради бременността.
Ако някоя майка няма кърма, не смятам, че това е нещо страшно. Знам, че всички казват, че кърменето е най-доброто за детето, но адаптираните храни в днешно време са достатъчно добри. Да, хубаво е да се храни от майчиния организъм и аз затова се радвам, че успяхме, но не трябва да се приема като неуспех, ако една жена не може да кърми детето си. Съветът ми към бъдещите майки, ако мога да дам такъв, е да не си го поставят като нещо ключово и задължително. Не е краят на света.
Как те промени Матей?
Знам ли?! Много по-смирена съм. По-спокойна. По-малко егоист. По принцип съм с по-избухлив нрав, за който хората, които не ме познават, не очакват, че притежавам. Но дори докато бях бременна с него, бях безкрайно спокойна - нетипично за мен и въпреки хормоните. Затова гледам да запазя това и сега. Да съм и по-толерантна, по-разбираща.
Спокойно или палаво бебе е той?
Много приятна симбиоза има засега в неговия характер. Нямаме проблем със спането и храненето. Послушен е в това отношение. Обаче когато му е време да играе, е такова диване. От 7-месечен се опитва да се изправя, вече успешно, пълзи с изключителни темпове, не знам откъде има такава енергия. Вече му се случва да пада. Казват, че човек претръпва към това в някакъв момент, но аз още изживявам всяко падане. Знам, че за да стане самостоятелен не мога да го пазя на всяка крачка. Хем е много див, хем не мога да се оплача от него.
Каква е твоята суперсила като майка? В какво откри, че си повече от добра?
По-скоро нямам такава. Не смятам, че съм изключителна в нещо. Винаги малко по-психологически гледам на нещата. Аз се чувствах готова да стана родител. Никога не съм си мислила, че ще съм перфектен такъв. Но когато се чувстваш готов... Да, страх ме беше от първото къпане и от какво ли още не първо, но действам. Във всичко си намирам кусури. Сега дори когато понякога съм много изморена и не успявам да му отделя повече време, отколкото ми се иска, страдам. И се обвинявам. Старая се все пак да търся баланса. Не мога да кажа, че съм много добра в едно нещо, надявам се във всички малки неща да съм прилично добра.
Някои жени биха имали притеснения дали ще възпитат по най-добрия начин две момчета. При теб как е?
Цял живот, когато някой ме е питал какво дете искам, аз винаги казвах, че искам първото да е момиченце. И сега набързо направихме две момчета. Някой ден, живот и здраве, ако преценим, че имаме възможност, много съм "за" да имаме и трето. Ще се надявам да е момиче, макар че най-важно ми е децата да са здрави и да растат щастливи. Когато дойде моментът, защото Мати вече започва да разбира, определено нещата, на които искам да го науча, е да бъде отговорен и добър към природата и към другите хора. Да не съди никого с лекота. Особено по материални белези. Никога не съм разбирала и харесвала това. Надявам се да възпитаме добре децата си, за да станат добри и честни хора.
Какво изпита, когато за първи път прегърна Мати?
Не знам дали може да се опише с думи. Усещаш го, че е в теб. В началото само знаеш. Накрая го усещаш много. Мислиш си, че си наясно какво очакваш. Но при първото докосване си в шок. Адреналинът е висок и си много объркана още от цялото раждане, не знаеш какво става.
Аз не можех да спра да плача един час - от емоции и щастие. Смятам, че второто гушкане е най-истинското. Когато ти го дадат за повече време и имаш своя първи истински момент за по-дълго. Тогава осъзнаваш какво е да си майка. Уникално. Не мога да го сравня.
Успявате ли да си открадвате моменти и само за вас с Добромир - не като родители, а като двойка?
Не. Наскоро това си говорихме. Горе-долу имаме по един свободен час вечер, след като Мати заспи, когато сме си само двамата. В началото се сещахме за тези моменти, когато имахме повече време за себе си, но и много бързо ни минава тази носталгия. Може би, когато и двамата пораснат и можем да ги оставяме при бабите и дядовците за по-дълго, много бих се наслаждавала на наши си моменти с Добромир. Засега не се чувствам добре да съм разделена от Мати за повече от няколко часа. Ще ми трябва период на адаптация, за да не стана майка орлица, която не се отделя от детето си. Никоя крайност на мен не ми допада.
Как се презареждаш?
С разходки. Времето навън най-вече ме зарежда. Израснала съм на село и не обичам да съм затворена. Да съм в планината ме зарежда за по-дълго, но сега по-често трябва да се задоволявам с разходки в нашия квартал в София. Сегашният ни начин на живот е свързан с обитанието на апартаменти, не на къща в някое планинско градче. Хубавото на живота е, че не знаеш какво може да ти поднесе каквито и планове да правиш за него.
Какво би посъветвала бъдещите майка - за какво не бива да се притесняват, на какво трябва да се насладят?
Всеки ден детето открива света по нов начин, прави нещо за първи път. Това е уникално. Самият ти го виждаш през неговите очи и преживяваш това вълшебство чрез него.
Всичко първо е страхотно и всяка майка трябва да има възможността и времето да го сподели с детето си. Първото сядане, първото пипване на нещо интересно, първия любопитен поглед към лампите - звучат като страшни дреболии, но всъщност са нещо огромно. И навярно са основополагащи за това какви хора ще са децата ни, когато пораснат.
В същото време не трябва и да се паникьосваме крайно нито за първата температура, нито за първото падане или първото зъбче. Знам, че понякога е много гадно, но е хубаво да сме по-смели, за да даваме добър пример на децата си.
-
Ирина Папанчева: Не бях готова да се откажа от копнежа да стана майка -
Неда Малчева: Майчинството е като готвенето, един прави боба по един начин, друг - по друг -
Репортерът на bTV Новините Таня Илиева за майчинството: Бебе не може да се гледа по книга -
Луиза Григорова-Макариев: Не ми е трудно да бъда майка, както ми казваха -
Николета Маданска: Помнете, че за вашето дете вие сте най-добрата майка -
Димитрина Младенова, психотерапевт и майка на три деца : Бързо разбрах, че майчинството е по-скоро пътуване на „закрито” -
Поли Гергушева: Всички говорят за раждането и забравят кърменето, а то е не по-малко трудно в началото -
Мария Савкова: За моите деца аз съм единствената майка и тази мисъл ми дава силата на свръхчовек -
Радина Кърджилова за кърменето: Най-силната връзка -
Петя Дикова за майчинството: Ако съм достатъчно спокойна и интуитивна, няма как да не се справим
