Таня Илиева е един от талантливите и успешни репортери на bTV Новините. В работата си тя отразява предимно социални и икономически теми. От малко повече от година се е посветила на друга своя страст - отглеждането на първородния си син Александър. Разговаряме с Таня за трудностите, с които се е сблъскала до тук като майка, но и за щастливите моменти, които винаги са по-силни и зареждащи.
Таня, къде те откриваме, как сте двамата с малкия Александър?
Здравей! В момента се разхождаме в парка и събираме ценности - кестени, камъчета, някоя и друга пръчка.
Какво дете е той, справяте ли се лесно с отглеждането му?
Алекс е сбъдната мечта! Изключително любознателен е, закачлив и усмихнат. Не обича да седи на едно място - има толкова много интересни неща за изучаване. Мъж с характер е и още от ден първи знае какво иска. Има неизчерпаема енергия. Понякога е изморително, но няма по-голямо щастие от това да сме негови родители. Имаме късметa татко му да работи от вкъщи и така е по-лесно. Той участва активно в отглеждането му още от първия ден. Двамата с Алекс имат истинска връзка помежду си, а не само по преразказ.
Как се чувстваш като майка – имаше ли разминаване между очвакванията и реалността след раждането?
Чувствам се прекрасно. Колкото и клиширано да звучи - Алекс придава истински смисъл на всеки миг и е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Честно казано майчинството е по-интересно, отколкото съм предполагала. Толкова много неща ни се случиха за пръв път в последната година, че имам усещането едновременно, че са минали векове, но и че всичко е било за един миг. Не мисля, че съм имала кой знае какви очаквания, по-скоро се надявах всичко да е наред с бременността и раждането. Сега се старая да се наслаждавам на всяка секунда, въпреки че безспорно се натрупва и умора.
Кой беше моментът, който те подложи на най-голямо изпитание дотук?
Трудно ми беше след като Алекс проходи и започна да пипа какво ли не навън. Допреди това той беше или в количката, или в ръцете ми. След това ситуацията коренно се промени. А това си беше изпитание за мен. Но в крайна сметка по този начин децата развиват сетивата си, опознават света, а и не на последно място - укрепват имунитета си. И тъй като не искам да съм от майките, които постоянно ограничават децата си, се концентрирах върху това той да разбере, че нищо от земята не се лапа, както и че ръцете не трябва да влизат в устата. Мисля, че се оказа успешна стратегия (поне засега).
А кои са ти любимите моменти от ежедневието на майка?
Ооо, много са! Обожавам, когато Алекс обвие ръчичките си около врата ми и ме прегърне силно. Няма по-сладък звук от смеха му. Дава разкошни "ескимоски целувки". Обичам да го съзерцавам - когато спи, когато играе, когато се смее. Всичко! Това е най-хубавият божи дар, за който благодаря всеки ден!
Пред какви предизвикателства смяташ, че е изправена днес жената, която става майка за първи път?
Може би достъпът до много информация е сред предизвикателствата. Освен полезна, тя може да е източник на излишни тревоги или нереалистични очаквания. Особено социалните мрежи изобилстват всякакви съвети със съмнителен източник, а да не говорим за суетата там. Затова най-добре е да се чете специализирана литература от проверени автори.
Сещаш ли се за реплики или съвети, които са ти давали, докато си бременна и които опитът ти отрича?
В момента не се сещам за нещо конкретно, но това, което опитът ми показва, е, че бебе не може да се гледа по книга. Аз много обичам да следвам схеми - правиш това и следва еди какво си. Да, ама не. Всяко бебе има собствен темперамент и няма универсални решения. Нещата се получават по-лесно, когато се отпуснеш и се довериш на бебето.
Кой е най-верният ти съветник, когато се почувстваш неуверена по отношение на детето?
Таткото на Алекс винаги ми дава увереност и винаги е първият човек, към когото се обръщам, дори и да знам, че няма по-различен от моя опит. По всяко време мога да разчитам на майка ми за съвет. И двете баби са винаги на линия. Много ценен е и опитът на най-близките ми приятелки с деца.
Повечето майки, с които си говорих, се хвалят, че бебетата им са спокойни и спят непробудно – при теб как е положението в това отношение? Прибягвала ли си до триковe за приспиване?
Значи еднорозите все пак съществуват (смее се - б.а.). Нашият случай не е такъв. Дори и сега, когато Алекс вече е на близо година и половина, все още нощите без събуждане са по-скоро изключение. Опитвали сме какво ли не - вземане и връщане в леглото, играчка за гушкане, стоене до леглото, за да види, че не е сам, когато се събуди. Вече не се сещам за всичко, което пробвахме. Единствено не съм опитвала, а и не бих го направила, е методът да оставиш бебето да се наплаче и да заспи в някакъв момент. Струва ми се жестоко. В първите месеци единственият работещ вариант за Алекс беше да заспи върху мен. С течение на времето започна да спи все по-добре, както през деня, така и през нощта. Но сме далеч от непробудния сън. Сега никнещите зъби създават дискомфорт. Но като си представиш през какво минават милите бебета - от раждането, през коликите и първите зъби, до всички нови умения и впечатления - нищо чудно, че спането рядко е силната им страна.
А по отношение на храненето? Знаем, че има дечица, при които това изисква огромни усилия от страна на родителите?
Ето тук мога да се похваля и аз (смее се - б.а.). Обикновено се опитваме да вечеряме тримата заедно. Рядко обаче ни се получава, защото докато се настаним с татко му около масата, Алекс вече е приключил с вечерята и е готов за някоя последна за деня игра. Той вероятно е единственото бебе, което обича спанак, броколи и изобщо всякакви зеленчуци. А това е истинска благодат и е удоволствие да приготвям храната му.
Какво ти отношението към кърменето?
Това за мен е един от най-топлите моменти с бебето. Толкова е мило да прегърнеш това изцяло зависещо от теб създание. Това е вълшебно чувство. И все пак смятам, че има прекален натиск върху майките в тази посока. Понякога, дори и след консултация със специалисти, кърменето не се получава изобщо или пък не е с очакваната продължителност. Тогава върху майките от всякъде се стоварва едно чувство за вина, че не дават най-доброто на детето си. А това в крайна сметка не е така, защото за бебето е важно да е нахранено, а майка му да е спокойна и уверена, че е най-добрата за своята рожба.
Открила ли си вече твоята суперсила като майка?
Мисля, че търпението е суперсилата на майките. Особено на тези, чиито деца прохождат. Изведнъж бебето не е съвсем бебе. Осъзнава, че притежава известна самостоятелност и започва да тества границите, да изследва и да се себеутвърждава. Това изисква доста сериозно търпение. Надявам се да имам точно тази суперсила.
Успяваш ли да си открадваш време за себе си и какво правиш в тези моменти?
Дремвам час повече (смее се - б. а.).
Какво би посътветвала жена, на която й предстои да ражда – нещо, което би ти се искало да знаеш ти в този период?
Съветът ми към една млада майка би бил да не се старае да бъде перфектна. Нека се отпусне и да се наслаждава на всеки миг с новороденото, защото бебешкият период е толкова кратък и неповторим.
-
Ирина Папанчева: Не бях готова да се откажа от копнежа да стана майка -
Неда Малчева: Майчинството е като готвенето, един прави боба по един начин, друг - по друг -
Нанси Карабойчева: Второто гушкане е най-истинско. Тогава осъзнаваш какво е да си майка -
Луиза Григорова-Макариев: Не ми е трудно да бъда майка, както ми казваха -
Николета Маданска: Помнете, че за вашето дете вие сте най-добрата майка -
Димитрина Младенова, психотерапевт и майка на три деца : Бързо разбрах, че майчинството е по-скоро пътуване на „закрито” -
Поли Гергушева: Всички говорят за раждането и забравят кърменето, а то е не по-малко трудно в началото -
Мария Савкова: За моите деца аз съм единствената майка и тази мисъл ми дава силата на свръхчовек -
Радина Кърджилова за кърменето: Най-силната връзка -
Петя Дикова за майчинството: Ако съм достатъчно спокойна и интуитивна, няма как да не се справим
