"Нещо, което не е мит, е, че категорично не ми остава време за хубава книга или филм... и това доста ми липсва", признава лъчезарната Поли Гергушева. Водещата на предаването COOLt, която е в майчинство с първото си дете, успява обаче да намери време за тренировки. Как го постига и кои митове за отглеждането на деца, поне на този първоначален етап, в който се намират с Борис-младши, разбива, ни разкрива тя самата в един откровен разговор.
Поли, как сте малкия Борис?
Щастливи сме, чувстваме се прекрасно. Радваме се на всеки миг заедно, на всяко откритие, на всяко ново умение. Той е вече на пет месеца, а първата годинка е периодът на най-бурен растеж при децата, така че непрекъснато ни изненадва.
Как се справяте у дома, някой помага ли ти?
Помага ми единствено таткото. Така се случи, че Борис си е вкъщи и споделя грижите за малкия с мен. Това, че се справяме сами с отглеждането на Боби-младши много ни сплоти и сякаш ни направи в пъти по-близки.
Темата ни е „Майки срещу митовете“. Преди да заговорим за митовете и дори абсурдите, които си чула по време на бременността, а и след раждането, сподели ни какво е да си бременна и да родиш по време на COVID пандемия. Със сигурност това е една доста необичайна ситуация, в която попаднаха много родилки. Какви страхове имаше ти?
Веднага ти казвам, че единственият страх, който имам по време на пандемията е за здравето на нашите родители. Нищо друго не ме притеснява. Не смятам, че трябва да подчиняваме живота си на това, което се случва в момента. Единственото, което трябва да правим, е да спазваме мерките и да сме предпазливи. Пандемията донякъде развали плановете ни за сватба, но не успя да помрачи бременността ми - това остава най-хубавият период в живота ми. Имах прекрасна, лека бременност - насладих ѝ се докрай.
Мисля, че съм късметлийка затова, че именно по време на пандемията бях бременна и имам бебе, защото промяната в моето ежедневие беше очаквана. За всички други хора - не. За тях изведнъж всичко спря - активният социален живот, пътувания, концерти, театър.. .Аз нямах усещането, че навън животът ври и кипи, а аз съм вкъщи с бебе. Просто всички си стояха вкъщи (усмихва се). Разбира се, една бременна жена трябва да се пази в пъти повече отколкото другите хора. Пожелавам на всички дами, които очакват дете, да се насладят на този момент и да изгонят мрачните мисли от главата си - тези 9 месеца няма да се повторят.
Кой мит, с който си имала челен сблъсък (образно казано), според теб е наистина пълен абсурд?
Първият, най-често срещан мит, когато имаш бебе, е, че активният социален живот едва ли не свършва. Напротив - моето усещане е, че животът за нас, като семейство, сякаш сега започва! Сега всичко има смисъл. Ежедневието е доста по-различно, но всеки ден научавам много нови неща за развитието на детето, справям се с различни предизвикателства и мечтая за хиляди моменти, които да изживяваме заедно за в бъдеще. И ако трябва да бъда по-конкретна продължаваме да се виждаме с приятели, да пътуваме, засега само в страната, татко Боби се наслаждава на хобитата си, а аз имам време за себе си. Да, малкият е само на пет месеца и ще изисква все повече време занапред, но всичко е въпрос на организация.
Друг мит е, че станете ли родители романтичните преживявания остават на заден план - това зависи изцяло от желанието ви. Ние всеки ден си казваме, че се обичаме, а миналата седмица получих роза без причина (усмихва се).
Трети мит, поне според мен е, че не остава никакво време за спорт и на повечето майки им е трудно да влязат в старата си форма от преди раждането. Пак казвам, че според мен е въпрос на желание и организация. С първия сън на Боби преди обяд излизаме в парка и докато той спи - аз тренирам до количката. Да, не е тренировка като в зала, но това е, което мога на този етап! Правя загрявка, клекове, напади, планк, коремни преси и всичко друго, което земята и пейката ми позволяват. Така се зареждам физически, а и слушам хубава музика, докато го правя. Първият му дневен сън за деня е 40 минути, така че това е напълно достатъчно време за лека тренировка.
Нещо, което не е мит, е, че категорично не ми остава време за хубава книга или филм... и това доста ми липсва. Първите месеци, докато Боби спеше почти непрекъснато, беше много лесно, защото имах много време за това, но той пораства и иска все повече внимание за игри.
Какво е най-опасно за жена, на която за първи път и предстои да ражда – да слуша разказите на други родилки, особено на жени раждали преди години, да чете във форуми и групи или да не се интересува и информира въобще?
Не бих искала да говоря за всички жени, за това ще говоря за себе си. Аз държах да съм подготвена за всичко, да знам до най-малката подробност какво ме очаква, за да няма неприятни изненади. Случи се така, че по медицински причини трябваше да родя секцио, нещо, от което изпитвах ужас. Бях гледала десетки уебинари, бях говорила с почти всички мои приятелки за операцията и въпреки, че уж бях подготвена, преживяването не беше приятно. И още нещо - всички говорят за раждането и някъде там забравят кърменето, а то е не по-малко трудно в началото, когато имаш първо дете. Незнанието може да доведе до куп проблеми. Така че за мен лично (и в работата ни е така) подготовката е най-важна.
Преди да се появи вашият син ходихте ли на училище за родители и научи ли нещо полезно, ако сте посещавали такива часове?
Не сме ходили на училище за родители, защото заради пандемията нямаше такива. Но гледах много уебинари на различни теми, които се оказаха изключително полезни. Дори и сега гледам - така се информирам за всички етапи в развитието на Боби и съм спокойна, че не пропускам нищо.
Кое за теб е най-трудно в този период от израстването на детето?
В момента на Боби му растат зъбки и непрекъснато го боли, често плаче и е много раздразнителен. Може би най-трудно ми е да гледам, че го боли и да не мога да направя нищо съществено. Знам, че е просто период, но ми е мъчно. Другото е, че ние майките непрекъснато се чудим правим ли най-доброто, на което сме способни? Най-правилното? Все ми се струва, че не отделям достатъчно време за игри с детето и не е лесно като те обземат такива мисли.
Какво се промени за теб, откакто имаш Борис – като мислене, като нагласа за света около теб? А може и нищо да не се е променило?
Започнах да закъснявам! (усмихва се) Нещо, което никога преди не съм си позволявала и ме побърква в другите, но ето, че и на мен се случви. Сега ежедневието ни е подчинено на него. Съобразяваме ангажиментите си с неговия сън и хранене. И нищо не е чак толкова важно - всичко може да почака. Забавяш темпото и е толкова хубаво! Станах и в пъти по-търпелива. Само, който е приспивал дете знае какво е желязно търпение (усмивка).
Записваш ли си всички първи неща, които ви се случват? Аз си спомням, че правех много снимки и клипчета, които са страхотен спомен. Защото се забравя, в един момент ще ти се струва сякаш не е било.
О, да. Получих разкошен подарък - бебешки дневник, специално изработен за Борис, и в него записвам всички важни моменти. Няма да забравя първия път, когато го чухме да се смее с глас или първия път, в който се преобърна. Опитваме се да го снимаме и записваме видеа, но истината е, че докато снимам не мога да се насладя истински на момента. Може би и това е причината да не съм толкова активна в социалните мрежи.
Има ли съвет, който си получила и който ти се струва ценен да споделиш с останалите майки?
Мисля, че повече жени, още при първи проблеми с кърменето, трябва да се обърнат към консултант по кърмене. Това е тема, която много ме вълнува и според мен трябва да се говори за нея. Всеки си мисли, че това е най-естественият процес в природата и никой не предполага колко трудно и болезнено би могло да бъде. Няма нищо срамно в това да помолиш за помощ, когато не се справяш сама.
И друг съвет - задължително отделяйте време за себе си. Може да е маска за лице в банята за 15 минути или час за маникюр, но си давайте време без детето.
И като за финал – каква е твоята суперсила като майка?
Любов и търпение. Всички майки имаме тези суперсили. С тях покоряваме всички детски върхове!
-
Ирина Папанчева: Не бях готова да се откажа от копнежа да стана майка -
Неда Малчева: Майчинството е като готвенето, един прави боба по един начин, друг - по друг -
Репортерът на bTV Новините Таня Илиева за майчинството: Бебе не може да се гледа по книга -
Нанси Карабойчева: Второто гушкане е най-истинско. Тогава осъзнаваш какво е да си майка -
Луиза Григорова-Макариев: Не ми е трудно да бъда майка, както ми казваха -
Николета Маданска: Помнете, че за вашето дете вие сте най-добрата майка -
Димитрина Младенова, психотерапевт и майка на три деца : Бързо разбрах, че майчинството е по-скоро пътуване на „закрито” -
Мария Савкова: За моите деца аз съм единствената майка и тази мисъл ми дава силата на свръхчовек -
Радина Кърджилова за кърменето: Най-силната връзка -
Петя Дикова за майчинството: Ако съм достатъчно спокойна и интуитивна, няма как да не се справим
