Неда Малчева винаги показва смешната страна на родителството, макар то да не е само хумор и забава. А тя повярвайте, има опит – майка е на три деца. Николай е най-голям, той е на 11, следва Калина, която е почти на 6 и Йордан на 1 година и 5 месеца. Неда влиза и в ролята на комиксова героиня, която непрекъснато изпада в ситуации. И всичко това е на показ в сайта, който създава – „Ежедневието на една луда (майка)”. Тя е на 36 години, художник, родена е в Русе, но любовта я отвежда в град Мартен, където живее и днес. По принцип човек има свои очаквания за семейството и бъдещето, но дали биват оправдани с времето? Със сигурност от първата си бременност до третата и ражданията на децата си Неда се е сблъскала с куп неща, които са звучали по един начин преди, а са се оказали съвсем различни след това. За разминаванията в очакванията, за настоящето и реалността, за митовете в майчинството и собствената си философия за него - Неда Малчева разказва с неподправеното си чувство за хумор пред Ladyzone.bg.
Неда, как се справяш с три деца?
Справям се, но трудно. Всеки си има критерии за справянето с нещо, според моите се справям, но само аз си знам как и какво ми коства. Съвсем откровено - не го очаквах това, докато чакахме Йордан. Виждах го като романтичен филм, където всички са с еднакви пуловери около коледната елха (усмихва се, б. а.). Последната година и половина беше истинско изпитание за мен, за нервите ми, за психиката и физиката ми. Не го казвам, за да се оплача, плюсовете са ясни на всички - любовта и щастието, които виреят в къщата ни. Но често зад тях се крие една изтощена, изцедена до дупка майка и съпруга. Тайно се моля Кирил (съпругът й, б. а.) да чете това и да се научи да готви!
Подготвяла ли си се за първата си бременност и какво се получи, след като се роди детето?
Да си призная, не помня, става ми леко смешно дори. Година преди да се роди Ники, се роди неговата братовчедка, на която се научих да слагам памперси. Имах си само една положителна нагласа в главата, която взе, че се сбъдна. Ники беше бебе мечта, общо взето нищо не разбрах от него. Той спеше спокойно, стоеше спокойно, успявах да работя и да си свърша всичко, но пък ми създаде една грешна представа, че всички ще са като него, а те не бяха!
Какво се промени с втората бременност и раждане, а с третата?
Промени се изцяло виждането ми за децата. Имам чувството, че започнах да ги разбирам по-добре, което е глупаво като се замислиш, но пък човек се учи цял живот. Опитът си казва думата, някак се чувстваш по-уверен, стресът го няма... или си е там, но е предизвикан от друго нещо, като първите две деца примерно, които се налагат (смее се, б. а.). Промених се и аз, станах един параноичен, грижовен и скучен човек, чак не се трая. Наскоро го осъзнах, когато помолих мъжа ми да гледа децата, за да мога да изчистя на спокойствие. Кой луд си оставя децата, да чисти бе, Господи!
В кое от всичко, свързано с отглеждането на децата, ти беше най-трудно – периодът на бременност, раждането, кърменето, безсънните нощи, плачът на бебето, който не знаеш от какво е продиктуван, прохождането…
Раждането и на трите деца ми беше трудно преживяване. Аз съм си бъзла, болката ме плаши, трудно я търпя. И въпреки трудността и болката, с всяко следващо дете гледах на него като на едно приключение, с надежда, че този път ще е различен от първия. Аз съм от онези неприятни родилки, които хленчат, плачат, крещят, че искат упойка и т.н. И сега, без да се шегувам, пак ми се доражда,
само заради самото усещане и адреналин, който носи това преживяване. Да погледнеш в очите чисто новото бебе, крясъкът да секне, да остане едно шумно и дълбоко дишане, сълзите да тръгнат...
Иначе, то всеки период си е труден. Един си отива, идва друг. Имат един момент като бебета, когато нито могат да стоят седнали, но не искат и легнали. Ех, как се молих да отмине, да се научи да седи, да ходи, че да спра да го мъкна на ръце. Е, сега ходи, нали се сещате, че друго ми е на главата. Добре, че децата са ми в различни възрасти, поднасят ми трудности от всеки период, поне да не губя форма (смее се, б. а.)!
С какво са свързани най-големите ти страхове като майка?
Откакто родих Йордан се боря с една ужасна и системна тревожност, засилваща страховете, които всеки родител има. Най ме е страх от болести, от човешката глупост и агресия, на които можеш да станеш неволна жертва. Страх ме е от неща, които не зависят от мен и не мога да преборя. С всичко останало се боря сама и както мога. Не ме е страх, че ще се проваля като родител, някак си вярвам в себе си и в децата ми, най-вече.
Към кого най-често се обръщаш за съвет?
Рядко искам съвети относно родителството, дори и да поискам, в крайна сметка правя каквото си знам. Най-много занимавам майка ми и сестра ми с всякакви глупости. Мама е чудна, от нея съм наследила непукизма си и най-обичам като ми каже: „Бе, квот искаш, това прави!”.
Какво позволяваш и категорично не позволяваш на децата си?
Засега ми се е наложило да забраня на дъщеря ми да отиде с червило в детската градина, също така да казва – „мамка му”, което, простете, явно е чула от мен. Но нека отворя скоба, че тази дума „забранявам” ми е много тежка и крайна. Все още не са се юрнали да правят нещо крайно, което заслужава забрана. Газили са в локви, бъркали са в устата на кучето. Ако има хора около мен, ще кажа да не изяждат изтърваната солета на земята, но знае ли човек какво се случва, когато гледа в другата посока? Николай, като един наближаващ пубертета младеж, като че ли най-много страда от разни рестрикции, но въпреки всичко се имам за либерална майка, без да стигам до крайности.
Какви изводи направи за себе си и имаш ли своя философия за отглеждане на деца?
Изводът, който си направих е, че децата са като една малка попивателна гъба, отворени към живота с любопитство и страст.
Те не се раждат с комплекси, страхове и предразсъдъци и ние сме хората, които ги проектираме върху тях. За мен има огромна разлика между това да даваш любов и да разглезваш. Затова и изрази като „не го оставяй да ти се качи на главата” или „то те манипулира” - ме изнервят до крайност. Също така разбрах, че няма точно правило за нищо в този живот, камо ли пък за отглеждането на деца. Любов и отдаденост е нужна, нищо друго.
Превърна ли се в мит всичко, което си чела и научавала за майчинството или има непреходни истини?
О, за майчинството може да се прочете толкова много. Ми то е като готвенето. Един прави боба по един начин, друг - по друг. Някои неща със сигурност са се превърнали в мит за мен, други са се оказали истина. Истината е една и всъщност е най-досадният израз, който всички сме чували, и който стои в рамка на стената във всеки родилен дом, и той е, че „Майка лесно не се става!” Ами да, не е лесно наистина!
Какво според теб е важно да получават като отношение децата от родителите си, за да станат добри хора?
Дали отношение или примерът, който им даваме... не знам! Не знам каква е формулата, но вярвам в доброто, вярвам и в добрия пример. Ако сритам улична котка пред очите им, вероятно и те ще го направят след време. За мен добротата е низ от различни качества, които децата попиват и развиват с годините, благодарение на нас. Дано съм права и дано съм им добър пример.
Да избереш Мартен пред Русе е продиктувано от съпруга ти. Той как ти помага в отглеждането на децата, ако щеш като жест към решението да приемеш предложението му?
О, тук за жест не може да говорим, по-скоро щеше да е жест, ако той се беше съгласил да се измести в града. Дори не сме го повдигали на въпрос, беше си ясно, че аз ще си събера багажа и ще дойда при него. Кирил помага с всичко, няма особен избор, много сме, а аз не съм многоръката Шива. Хубавото е, че му доставя удоволствие, а и децата сами се лепят за него, за мое огромно щастие. Сменя памперси с всякакво съдържание, къпе, разхожда и т.н. Дори прави прически на Калина, облича я по цветове и много ме дразни, като я върне да смени нещо, щото не отивало с другото, и то след като съм я облякла аз! Мен такива неща не могат да ме трогнат, хич не си слагам разни цветови комбинации (смее се, б. а.). Работата му позволява да е по-често покрай нас и през деня, което е плюс за мен. Той е човект, който пазарува за вкъщи и да ви кажа е абсолютен професионалист. Аз обикновено се губя в големите магзини и обикалям половин час като муха без глава да търся овесените ядки. Той някак си има нервите за едни неща, за които аз ги нямам и обратното. Добре сме си паснали в това отношение (усмихва се, б. а.)!
Кои са най-големите радости, които получаваш от децата си?
Че ги има в живота ми! Много ме е яд понякога на тройките на Николай, на разхвърляната им стая, на това, че Калина ми краде червилата и ги крие по разни кьошета. За сметка на това, рисува толкова хубаво и помни дълги и досадни стихчета като слон. И? Какво значение има това, ако не ги знаеше тези неща, нямаше да ме радва ли? Просто искам да ги виждам щастливи, смеещи се, тичащи, това е. Всичко друго е дреболия.
-
Ирина Папанчева: Не бях готова да се откажа от копнежа да стана майка -
Репортерът на bTV Новините Таня Илиева за майчинството: Бебе не може да се гледа по книга -
Нанси Карабойчева: Второто гушкане е най-истинско. Тогава осъзнаваш какво е да си майка -
Луиза Григорова-Макариев: Не ми е трудно да бъда майка, както ми казваха -
Николета Маданска: Помнете, че за вашето дете вие сте най-добрата майка -
Димитрина Младенова, психотерапевт и майка на три деца : Бързо разбрах, че майчинството е по-скоро пътуване на „закрито” -
Поли Гергушева: Всички говорят за раждането и забравят кърменето, а то е не по-малко трудно в началото -
Мария Савкова: За моите деца аз съм единствената майка и тази мисъл ми дава силата на свръхчовек -
Радина Кърджилова за кърменето: Най-силната връзка -
Петя Дикова за майчинството: Ако съм достатъчно спокойна и интуитивна, няма как да не се справим
