Николета Маданска е едно от най-лъчезарните и нежни присъствия на екран от отбора на bTV Новините. Водещата на емисия Спорт по bTV в момента е в майчинство с първото си дете. На 22 номеври 2020 година тя и Венелин Петков посрещнаха в семейството си момченце, на което дадоха прекарсното име Йоан. Той пък се оказа "бебе като по учебник". Какво означава това и с какви предизвикателства се сблъсква Николета в първите си месеци като майка, успява ли да намери време за себе си и кои митове опревергава с личния си опит на новото поприще - потапяме се в нейния светъл свят сега.
Ники, как ти се отразява майчинството?
Наслаждавам му се. Дните с Йоан са най-смисленото и пълноценно време досега. Обичам да съм майка. Това е най-доброто, което ми се е случвало.
На колко стана Йоан и през какви фази преминахте вече - колики, неспокоен сън?
Йоан е почти на шест месеца. Гледам снимките от родилното. После поглеждам момчето до мен, което ме прегръща, целува, смее се с глас, бърбори, преобръща се. И знам, че интересното тепърва предстои, но ми се ще времето да не препуска така стремглаво. Ако трябва да съм честна, с баща му не разбрахме какво са колики или безсънни нощи с новородено. Йоан е много спокойно бебе. От ден първи спи по цяла нощ. Аз съм била такова бебе и тайничко се надявах да прилича на мен.
До колко беше подготвена за реалността след раждането и каква се оказа тази реалност за теб?
По време на бременността се убедих, че всичко е строго индивидуално. Все очаквах да ми се гади, да ми се ядат определени храни, да ме боли кръста, да ми отичат краката. Все неща, от които се оплакваха мои познати, но нищо от това не ми се случи. Така беше и след раждането на Йоан. Реалността се оказа по-хубава от очакванията ми.
Каква беше подготовката ти за този нов етап от живота - книги, форуми или училище за родители?
Аз съм човек, който винаги държи да е добре подготвен. Това ми дава спокойствие и увереност. От книгите за бременни най-полезни ми бяха "Какво те чака, когато чакаш дете" и "Монтесори от самото начало". На курсове за бъдещи родители не съм ходила. Направих само консултация за кърмене с Христина Янева-Хедра, чиято книга "Всичко за кърменето" е истинска "Библия" в това отношение.
Темата ни е "Майки срещу митовете" - какъв мит смяташ, че си развенчала с опита, който имаш до момента като майка - било то за съня, за къпането или храненето на бебето? А може би и за бременността и раждането? Има ли всеобщи твърдения, които си открила, че не са така?
В началото много държах всичко да е, както пише в книгите: колко трябва да спи бебето, кога да се къпе, колко пъти да яде... Така например, Йоан никога не се е будил да яде през нощта. Според специалисти обаче паузата трябваше да бъде шест часа, а той правеше между осем и десет часа нощем. Дълго се колебаех дали да послушам съветите на докторите да го будя да яде, защото иначе нямало да наддава добре. Една вечер дори си навих аларма за 03:00ч. Половин час се опитвах да го разбудя, след това постоянно заспиваше, докато яде, а на финала повърна. Това беше първият и последен път, в който съм го будила, а наддаването вървеше като по учебник. Така се научих да се доверявам на моето дете и да разчитам сигналите, които ми дава то - от какво и кога има нужда.
Как би коментирала натиска върху съвременната жена да си върне безупречната форма само дни след раждането?
Обществото, а и самите ние като жени си поставяме невъзможни очаквания - да сме перфектни през цялото време. От рекламите, списанията, социалните мрежи ни гледат нереални, обработени образи, с гладки кожи и изваяни тела. Жени, които наскоро са станали майки, а изглеждат така, сякаш никога не са раждали. И уж на всички ни е ясно, че в действителност нито една жена не е толкова перфектна, колкото на снимката в Инстаграм, но се връзваме на тази пропаганда и се втурваме да влизаме във форма на мига, вместо да дадем време на тялото да се възстанови.
Какво ти е най-трудно към момента с Йоан?
Да го накарам да яде броколи. Хахаха. Истината е, че той ми съдейства за всичко. Дори от броколите хапва по няколко лъжички, за да е щастлива мама (усмихва се).
Кои са най-милите ти моменти с него - имаш ли албум за всички първи неща?
О, разбира се, даже два! Сантиментална съм и знам, че един ден ще ги прелиствам с умиление. Запечатала съм всичко досега - първата осъзната усмивка на месец, първото преобръщане на три, първият смях на четири. По някаква щастлива случайност успях да уловя всеки един от тези специални моменти с камерата. Иначе, най-мили са ми сутрините, в които ме дарява с най-ослепителната си усмивка и сякаш открива света отново всеки път.
Кой ти помага в отглеждането?
С баща му се справяме сами, а когато имаме нужда от помощ, родителите ни винаги са насреща.
С какво би искала да беше наясно, преди да се роди малкият и което щеше да ти спести трудности в началото?
Не си представях, че излизането с бебе навън предполага изнасяне на половината покъщнина. В началото хамалогията е голяма. После се минава на базово снаряжение за оцеляване сред природата (смее се).
Как би определила Йоан - какво бебе е той?
Вкъщи сме фенове на британката Трейси Хог, която наричат "Говорещата с бебета". Тя ги разделя на няколко типа: ангелско бебе, бебе като по учебник, чувствително, енергично и сърдито бебе. Йоан е бебе като по учебник, ако мога да си послужа с нейната терминология.
Откри ли вече своята суперсила като майка?
Като един истински представител на зодия Рак, винаги съм разчитала на изключително силната си интуиция. И знам, че за да бъда супергерой, не ми е нужно наметало, а само безгранична майчина любов. Каква по-голяма суперсила?
Намираш ли време за себе си и ако да, какво предпочиташ да правиш?
Винаги мога да намеря време за себе си. Това е въпрос на добра организация, желание и здравословна доза егоизъм дори. Когато бебето заспи, идва моето време. Може да поспортувам, да си направя косата, или просто да си допия изстиналото кафе. Ежедневните разходки с Йоан в планината или край езерото Панчарево също се броят. Той си взима дозата слънце и чист въздух, а аз се наслаждавам на движението, контактът с природата и тишината.
Имаш ли някакво твое "откритие", което намираш за полезно и което би споделила с жените, на които им предстои да станат майки?
Още преди да родя бях купила за Йоан няколко книжки с приказки в рими и започнах да му чета още в първата седмица у дома. В началото задържах вниманието му за около 5 минути. Сега ги прочитаме от корица до корица, гушнати на дивана. Той слуша с интерес, разлиства страниците, гука и се смее. Убедена съм, че за четенето на книжки не е нужно да чакате детето да стане на 2 години, за да "разбира".
Какво би им казала - нещо, което би ти се искало ти да беше чула на онзи етап, преди да родиш?
Най-ценният съвет, който получих, бе да се наслаждавам на всеки миг с Йоан, защото това време няма да се повтори и той ще бъде бебе само веднъж (усмихва се). А аз ще добавя: изживявайте пълноценно всеки момент, дори трудните, прегръщайте, целувайте, откликвайте на всеки плач и помнете, че за вашето дете вие сте най-добрата майка.
-
Ирина Папанчева: Не бях готова да се откажа от копнежа да стана майка -
Неда Малчева: Майчинството е като готвенето, един прави боба по един начин, друг - по друг -
Репортерът на bTV Новините Таня Илиева за майчинството: Бебе не може да се гледа по книга -
Нанси Карабойчева: Второто гушкане е най-истинско. Тогава осъзнаваш какво е да си майка -
Луиза Григорова-Макариев: Не ми е трудно да бъда майка, както ми казваха -
Димитрина Младенова, психотерапевт и майка на три деца : Бързо разбрах, че майчинството е по-скоро пътуване на „закрито” -
Поли Гергушева: Всички говорят за раждането и забравят кърменето, а то е не по-малко трудно в началото -
Мария Савкова: За моите деца аз съм единствената майка и тази мисъл ми дава силата на свръхчовек -
Радина Кърджилова за кърменето: Най-силната връзка -
Петя Дикова за майчинството: Ако съм достатъчно спокойна и интуитивна, няма как да не се справим
