Есенна вътрешна алхимия: Как писмата до себе си ни помагат да отворим сърцето си

Да се обърнем навътре. Да си простим. Да се запитаме - коя съм аз и какво искам да пусна?

Есента е сезон на прехода и промяната. На търпението и баланса. Природата сякаш забавя хода си, а въздухът става по-дълбок и мек. В този сезон, когато всичко около нас се прибира навътре, си струва и ние да го направим. Да се вгледаме в същината си и да чуем какво иска да ни каже сърцето. Всяка жена има нужда да признае неща пред себе си без срам и страх. А какъв по-добър начин от това, освен да напишем писмо до "аз" от вчера и до "аз" от бъдещето.

Да споделим болката си с най-важния човек в живота ни - нас самите.

Да се обърнем навътре. Да си благодарим. Да си простим.

Да поспрем и да се запитаме: Къде съм? Коя съм? Какво искам да съхраня и какво да пусна?

ПИСМО ДО "АЗ" ОТ ВЧЕРА - ХЕЙ, ТУК СЪМ И ТЕ ОБИЧАМ

А себе си от бъдещето - нямам търпение да срещна

Писането на писма до самата себе си е един на пръв поглед прост ритуал, който обаче притежава неочаквана сила. Той не изисква много време, само искреност, топлина и обич. А меланхоличната есен е идеалният момент за това. Подготвили сме 5 писма, които можете да напишете до различни версии на вашето "аз". Те не са решение на конкретен проблем, но са вратичка към многопластовия вътрешен свят, който всяка жена притежава и към по-задълбоченото му разбиране. Пуснете си красива музика, направете си кафе с мед и канела. Запалете свещта в хола. После не отлагайте да се опознаете. Да се влюбите в себе си.

Писмо до себе си от детството

Спомнете си момичето, което сте били. Какво обичаше? Какво я караше да се смее, да мечтае, да плаче? Какви въпроси си задаваше, без да получава отговори? Пишете ѝ. Разкажете ѝ какво сте научили, какво сте загубили и какво сте намерили. Успокойте я. Развеселете я. Напомнете ѝ, че не е изчезнала. Че тя все още е някъде вътре във вас – и че понякога заслужава да я чуете.

Това писмо е като прегръдка, която сте отлагали твърде дълго.

Писмо до себе си в края на годината

Представете си, че вече е декември. Празниците чукат на вратата, годината е към своя край. От това място напишете на сегашната си версия – какво сте постигнали, какво е било важно, с какво сте се справили.Това писмо е като малка времева машина – то ще ти помогне да погледнете живота си от по-далече. Ще видите, че не всичко е спешно, не всичко е тежко, и не всичко сте се пропуснали.

Писмо до жената, която искате да бъдете

Коя е тя? Как говори, как се движи, какво мисли, когато се погледне в огледалото? Какъв живот живее?

Напишете всички тези неща. Но не като на недостижим идеал, а като на приятелка. Разкажете ѝ как се приближавате към нея – бавно, с грешки, с опити. Попитайте я какво би ви посъветвала. Помолете я да изпрати сила, яснота и търпение. Писмото до бъдещето ви "аз" е поставяне на основата и насочването в посоката, в която тръгнете ли - сбъдвате мечтите си.

Писмо до онова, което ви плаши

Не е нужно да е нещо голямо. Може да е промяна. Самота. Болка. Отхвърляне. Или просто усещането, че не сте достатъчна.

Погледнете страха в очите. Назовете го. Опишете как го усещате – в тялото, в ума... После му напишите: „Знам, че си тук. Но вече не те крия.“ Това писмо няма да го заличи, но ще ви върне контрола. Ще извади страха на светло. А там той често губи силата си.

Има огромна смелост в това да си признаете от какво ви е страх.

Писмо до лятото, което си тръгна

и спомена, който остана...

Прощаването също е изключително важно и е мощен ритуал за пречистване и зареждане с любов. Напишете писмо до лятото, до морските вълни – с благодарност, с носталгия, с лека тъга дори, но и с обич, търпение, обещание.

Разкажете какво сте запомнили. Какво сте оставили там. Какво е липсвало. Лятото е символ на свобода, а есента е време за събиране и подреждане на мислите. Това писмо прави прехода по-лек и осъзнат.

И в това има красота...много красота!