Димитрина Младенова, психотерапевт и майка на три деца : Бързо разбрах, че майчинството е по-скоро пътуване на „закрито”

Има жени, вкопчени в идеята да станат майки, убедени, че това е призванието им, както и че ще бъдат най-добрите родители. За други – темата за майчинството не стои на първо място в приоритетите им, дори вече да имат наследник. Истината е, че често представите се разминават с реалността. А четенето на всякаква литература по темата – „майчинство”, може да утежни ситуацията, не да помогне, дори да навреди. И да кажем, че „помагачи” по време на бременност и при отглеждане на дете, има много – майки, баби, лели, приятели....

Какви са митовете за майчинството и какво е важно да знаем, за да се чувстваме добре в този продължителен период в живота на жената, споделя Димитрина Младенова, която освен професионалист - магистър по клинична психология, психотерапевт, е и майка на три деца – Борис на 7 г., Лора на 3 г. и Диана на 8 месеца. От опит специалистката разказва и за реакциите на жените срещу митовете по време на майчинство.

Димитрина Младенова

Г-жо Младенова, разкажете какви бяха очакванията и нагласата ви преди да родите първото си дете и какво се случи след това, имаше ли разминаване?
Преди да родя първото си дете не бях имала никакъв досег с бебета и малки деца и представата ми за майчинството се градеше на идеалистичните описания за дневния режим и развитието на бебето, лансирани от кратките статии в списанията и интернет пространството. Виждах добре композирани снимки на щастливи майки и усмихнати бебета по кориците и във Фейсбук. Четях психоаналитична литература по темата за изключително важната връзка между майката и новороденото и си представях, че съм готова да бъда точно такава майка – „достатъчно добра” и много информирана! Най-точно казано - смятах, че майчинството е една щастлива почивка от работата и приятни разходки в парка. Разбира се, още болничният престой след раждането, разби илюзиите ми на пух и прах: сблъсках се с бърнаут синдрома у част от медицинския персонал, с дежурните подмятания, че „лесно майка не се става”, със стандартните „бебешки” проблеми в процеса на израстване, които тогава бяха непознати и плашещи, със самия плач на детето ми: какво точно иска да ми „каже” с него и как го „чувам”, как го тълкувам аз! Много бързо разбрах, че майчинството не е толкова радостна разходка на открито, а по-скоро е пътуване на „закрито” - разхожда жената из широкия спектър на човешки емоции: щастие, радост, тъга, гняв, вина, тревога, търпение - нетърпение, желание за постоянен контрол, чувство на безсилие понякога. От жената се изисква някъде по този път да се припознае като майка: коя и каква майка иска и може да бъде точно на това дете!

Планирано ли беше да сте многодетна майка или това се оказа изненада на живота?
„Многодетна майка” звучи малко плашещо - аз мисля за себе си като за майка на три чудесни деца. Всъщност в началото на връзката ни с баща им (Михаил Михайлов) мечтаехме да имаме 3 деца, но никой от нас не смяташе това за реално осъществимо по ред причини. Най-вече, че като психотерапевти и двамата бяхме наясно, че фантазиите могат да бъдат коренно различни от реалността.

Братче и сестрички

Как вие се променяхте като родител, с появата на второто дете, а след това и на третото, което е на 8 месеца сега?
Както всеки родител, така и аз се учих да бъда майка с първото дете и съответно бях по-тревожна. Отне ми време да свикна с новата роля и промяната в начина ми на живот. С второто дете вече знаех какво да очаквам, бях много по-уверена в способностите си на родител и не толкова ангажирана с нуждата да правя всичко перфектно, точно според предписанията на водещи педиатри и психолози - адаптирах се спрямо ритъма и нуждите на самото дете. Това ми даде възможност да се насладя много по-пълноценно на времето, прекарано с него и да изпитам по-чиста радост от връзката с децата си.

Семейството преди появата на малката Диана

Снимка: Личен архив

Притесненията от появата на третото дете бяха свързани с нуждата да намеря време и баланс между професионалните ангажименти, домакинската работа, която никога не свършва, грижата за малко бебе и поддържане на здравословна емоционална връзка с двете по-големи деца. Когато децата са повече, да запазиш добрата връзка с всяко едно по отделно и да удовлетворяваш личната му потребност от свързаност с мама и татко според възрастта (индивидуални разговори, игри, овладяване на нови знания и умения) това е много, много трудно! За мен беше важно също така да не прекъсвам изцяло работата си, защото тя ми носи удоволствието да виждам как натрупаните знания и умения подпомагат други хора да открият радостта от промяната в живота си.

Кой ви помага в отглеждането на трите ви деца?
Единствено таткото, когато не е на работа! За щастие той разбира напълно колко важна за мен е професията ни и осигурява достатъчно време, в което провеждам психологически консултации (предимно с жени със следродилна депресия в момента), а той се грижи за трите деца. По празниците и през част от лятото гостуваме и на бабите и дядото, които тогава се грижат за всички ни, трябва да призная!

Да, вие сте психолог, но бяхте ли дипломиран такъв, когато вече станахте майка или учихте в „движение”?
Родих първото си дете на 31 г. Съвсем естествено до този момент имах вече магистърска степен по клинична и консултативна психология, допълнителна специализация в една от психотерапевтичните школи, стаж и интерес в областта на психоанализата и вече провеждах психологически консултации. Имах и доста опит в подбора на мениджъри за високи управленски позиции, но в последните години се фокусирам изключително върху психологическото консултиране.

Какви са впечатленията ви от майчинството като жена и какви изводи си правите – различават ли се те от съветите, които са ви давали, както и от тези, които са написани в книги и учебници, ако щете?
Майчинството е преди всичко отговорност за физическото, когнитивното и емоционалното съзряване на друго човешко същество, която често засилва тревожността у жената, изисква от нея да взима постоянно решения и да си задава редица въпроси. Именно тази базова тревожност кара жените да търсят съвети по всички възможни канали – от роднини, от приятелки, от други майки, от интернет, от книгите. И в същото време да се дразнят, когато мнения и съвети им се натрапват, защото сякаш подлагат на съмнение способността им да се справят, да взимат най-добрите решения за своето дете.

Семейството, пресъздадено от Лора (3)

Бедата на нашето време е, че има твърде много и разнопосочна информация, което вместо да успокоява майките, може да ги прави още по-тревожни. Често има разминаване между вярванията на нашите родители и съвременните препоръки за отглеждане на дете. Допълнително се лансират всевъзможни статии от типа „психолозите съветват...” и постоянно се оказва, че психолозите съветват коренно противоположни неща. Ето защо, аз съм изградила навика да подхождам критично към такива кратки текстове, да търся сериозна литература по темите, които ме вълнуват. Отделям научните статии от тези, написани с идеологически или чисто маркетингови цели. 

В тази връзка, може би най-добрият съвет, който съм възприела е, че не бива да се вманиачаваме прекалено в режими, съвети, таблици и норми за детско развитие, а винаги да се водим от възможностите и желанията на своето собствено дете, ако те не застрашават него и околните по някакъв начин!

Могат ли да се причислят към митове за майчинството следните ситуации и ако е така – защо?

• "Да съм майка – първа радост е за мен!"

Въпреки че голяма част от децата в днешно време са планирани и желани, майките не рядко споделят, че не изпитват радостта, която са очаквали. Това се случва основно по няколко причини: твърде нереалистични представи за живота им, след раждането и за отглеждането на бебе. Майките обикновено си представят как по цял ден прегръщат усмихнато човече, а получават крехко, ревящо телце, безсъние и натрупваща се умора.

Жената в съвременния свят има много роли освен тази на майка. Често след раждането на първото дете ролите й на професионалист, на приятелка, на любима жена временно отпадат. Това може да доведе до срив в представата за себе си, който обикновено се усеща като чувство на тъга.

В последните 20 години изключително се лансира схващането, че трябва да бъдем „себе си”, да следваме своите желания на всяка цена и постоянно да търсим удоволствието. Майчинството в първите месеци представлява точно обратното - 24/7 грижа, при която личните потребности на майката остават на заден план и следват нуждите на бебето. Този процес понякога се усеща от майката НЕ като временно преотстъпване на „себе си” в полза на незрялото същество, а като пълна и безвъзвратна загуба на това свръхценно „себе си”, като нарцистична кастрация (казано на професионален език), която винаги носи неудоволствие, докато не бъде преработена.

• "Любов от пръв поглед, която се ражда още от първата среща между майка и дете".

Понякога се случва точно така. Но, ако не се случи, това изобщо не означава, че майката не приема или че няма да заобича детето си. 

Обичта е чувство, което може да се развива във времето и да става все по-силно с израстването на бебето и с „инвестицията” на грижа, тревога, надежда и радост, които сме вложили в него.

Възможно е също така понякога майката да е амбивалентна към детето - да го обича, но в същото време да изпитва раздразнение от постоянния плач, мрънкане и капризност на бебето, които могат да се чувстват като умишлено намерение от страна на бебето да я дразни или като показател, че тя „не се справя”.

• "Вече съм майка и мога да се справя с всички предизвикателства - безусловно приемане на новото попълнение в семейството, безсъние, плач на бебето, хранене и преобличане по часовник, изолация от приятели, изтърпяване на натрапването на близките..."

Разбира се, че можете, ако имате нагласата за това и приемете цената, която ще трябва да платите – а тя е отказ от собствените нужди за известен период от време. Мит е обаче, че трябва непременно да се справите с всичко това, за да бъдете „успешна" майка. Когато се приеме новата реалност, жените обикновено откриват и как отчасти да я променят, за да стане по-приемлива за тях. Например някои от нещата, които сте изброили, могат да се променят; да се приемат лесно, ако ги погледнем от друг ъгъл и се опитаме да извлечем от тях полза вместо раздразнение (когато това е възможно); да си изградим работеща за нас стратегия във всяка конкретна ситуация, което става с времето и опита.

• "Това е моето време, когато отглеждам бебето си!"

Ако жената потъне твърде много в представата, че майчинството е „нейното време”, в което тя ще може всевластно и еднолично да контролира всичко от средата, рискува да вкара таткото, бабите, дядовците и самото бебе в позицията на обекти, които трябва да следват безропотно нейните решения и каприз. Не бива да забравяме, че всички тези хора, включително и бебето, са субекти със свои желания, които е добре да бъдат зачетени, защото също участват в това време.

• "Моето дете е най-...!"

Ако правилно разбирам въпроса, това си е точно така: почти всяка майка си мисли, че нейното дете е най-ревящото, най-трудното, най-инатливото, най-сладкото и със сигурност най-специалното. По-нататък в развитието има майки, които успяват доста реалистично да оценят качествата на детето си и мястото му в света и други, които продължават да го виждат като най-специално изобщо и да изискват всичко останало да се съобразява с него (това често създава безпочвена самоувереност и по-скоро затруднява адаптацията на детето към реалността).

• "Нищо не ми липсва от предишния живот".

Струва ми се, че ако някой наистина вярва в това или не е живял много активно (както сега е модерно да се казва), или има твърде много хора, които ежедневно са ангажирани да помагат на всички фронтове (в което няма нищо лошо, разбира се)! На повечето жени им липсват доста неща от живота преди забременяването, които обикновено се връщат постепенно в живота с израстването на детето. Разбира се, не винаги се връщат точно по начина, по който са били.

С какви проблеми обикновено идват при вас клиентите и кои са най-често задаваните от тях въпроси?
В последните години работя предимно с хора с трудности в партньорските взаимоотношения, двойки с репродуктивни проблеми и жени с депресия по време на бременността или след раждането. Наскоро създадох и Фейсбук група „Следродилна депресия”, която ми предстои да развивам, за да се превърне наистина в място за споделяне и взаимопомощ за майките с този проблем. Най-често срещаните въпроси са: „Аз луда ли съм?”, „Само аз ли съм така?”, „Има ли и други като мен?”, „Кажете ми как да се оправя и кога ще стане това?”. По-рядко ми се задава въпроса „Защо това се случва?”, който стои в началото на пътя към подобряване на състоянието.

Разкажете любопитен случай от практиката си.
Споделеното по време на психотерапевтичните сесии е абсолютно конфиденциално! Затова няма как да разкажа конкретен случай, но мога да споделя една любопитна тенденция. Много често дамите, които се свързват с мен, търсят психолог, след като са се консултирали с психиатър и имат вече изписано медикаментозно лечение. Понякога ми показват опаковките на лекарствата и се чудят да ги пият ли или не. В почти всички случаи кратък психотерапевтичен процес (според нашите разбирания) от 2-3 месеца е достатъчен лекарствата да се спрат или въобще да не се започват. Също така поради епидемиологичната обстановка част от психологическите услуги като терапията и консултирането преминаха на онлайн режим. Дори и при такава форма на работа, резултатите са повече от добри.

Баща и дъщеря

Има ли формула за правилно отглеждане на дете?
Със сигурност има твърде много глупости, които се рекламират като „правилна формула”. Моите лични наблюдения показват, че за днешните родители е много трудно да намерят здравословен баланс между зачитането на желанията и потребностите на детето и налагането на граници в поведението му, които са необходими, за да живее в социум с други хора. 

Желанието на родителите да създадат перфектен свят за детето си, в който то да бъде винаги щастливо, всъщност го правят неподготвено за трудностите, с които неминуемо ще се сблъска (защото светът просто не е такъв), а тях поставя в позицията на аниматори, които губят авторитет и често се чувстват безсилни пред детския каприз.

Затова най-добрата стратегия е да се говори истината на детето, а нашата роля е да го подпомагаме в справянето с емоциите, които тя предизвиква.

Какъв е вашият съвет - като майка и психотерапевт към родителите?
Майките много обичаме да даваме съвети на други майки, че и на татковците. Затова като майка ще се „подхлъзна” да посъветвам родителите нещо тривиално - да не забравят да поддържат връзката помежду си независимо от броя на децата в семейството и да уважават труда, усилията и личните потребности на партньора си! От позицията на психотерапевт не бих си позволила да давам общовалидни „правилни формули”. Ако нещо в развитието на детето наистина тревожи родителите, по-добре да не чакат да го „израстне” с времето, а да се обърнат към специалист за информация и насоки. По-скоро бих предизвикала родителите да се самонаблюдават и откриват истинските причини за собствените си емоции и поведение, за да не ги пренасят и разтоварват автоматично върху децата, а да предадат на своите наследници онова, което смятат наистина за добро и полезно!

Нека всички ние държим в главата си, че децата не се учат само от словото, а от личния пример и емоционалната стабилност на човека, който ги отглежда и хората около тях изобщо! Ако мога да перифразирам Франсоаз Долто - френски психоаналитик и също майка на три деца - единствено съответствието между думите и делата на родителя може да има хуманизиращ ефект за детето!