Жертва или бреме за обществото е Стефани, която два дни броди в планината?

20-годишната Стефани, която два дни броди из Витоша, не само мобилизира десетки доброволци, които я издирваха, но и вдигна моралния компас в обществото. Колко струва един човешки живот и кой трябва да плати цената? И защо, вместо да се радваме на щастливата развръзка, сме склонни да броим натрупаните разходи и да спорим кой да плати сметката? Да, нужно е всеки да отговаря за постъпките си, но подходящ ли е сега момента да я съдим? Трябва ли вътрешният ни съдия да е в центъра на събитията и не е ли по-важен съхраненият живот?

Липса на емпатия и прибързани заключения

„Хайде сега да изтеглят кредит и да платят разноските!“
„Да плащат!“
„Лиглите на модерното общество.“
„Тази утре ще е звезда по телевизията.“

Това са само част от негативните коментари, които заваляха във „Фейсбук“ минути след като новината, че Стефани е открита жива и здрава, бе публикувана в медиите. Злобните нападки преобладават и някак на заден план остава радостната вест, че момичето все пак е открито живо и здраво. И докато всички се взират в сумата, която е похарчена за издирването на Стефани и кой трябва да плати сметката, се пропуска същественото – коя е причината, пратила младата жена сама в дълбините на горската непредсказуемост? Не е ли по-човешко да се опитаме да надникнем в душата, а не в портфейла?

Стефани, която слезе от Витоша, беше откарана в 4. районно управление (ВИДЕО)

Екипът ни видя, че пред управлението пристигна Спешна помощ с екип, който да я прегледа

Момичето, което преброди гората – но дали откри себе си?

Стефани Сурчева изчезва от дома си на 6 ноември без телефон, документи и ключове – точно сякаш не иска да бъде намерена. Ни вест, ни кост от младото момиче, докато в един момент камери не я засичат да се движи около хижа. Със забързана походка момичето поглежда назад, все едно бяга от някого, но в тъмнината назад нищо не се вижда. След това следите ѝ се губят, въпреки че спасители и доброволци продължават акцията с всички усилия. Притеснение. Страх. Вътрешни терзания. Кръстопът или просто нужда от усамотение? Кое накара планинарката да тръгне дори без мобилния си телефон?

Малко по-рано тази вечер, докато цялата страна се вълнува от развитието на случая „Стефани“, тя бе намерена в Железница, а след това откарана в полицията, където пристигна и майка ѝ.

Това е видеото, което показва изчезналата Стефани край хижа "Алеко"

Тя е с дългото бяло яке, с което беше описана от майка ѝ

„Тя не е избягала, а по-скоро си е тръгнала от нещо. Имаше своите търсения и съмнения.“ – това бяха думите на майката часове преди дъщеря ѝ да бъде открита.

И тук отново се връщаме на въпроса – има ли право човек да си тръгне? Кога е безотговорно бягство и кога – душевен отдих, от който неистово се нуждае? Опасни ли са вътрешните ни терзания и търсения, ако се оставим да пропаднем в тях? Бягството признак на безотговорност ли е и трябва ли да има разплащателна сметка? Отговорите са във всеки от нас, но едно е ясно – злобата, егоизмът и нападките между хората изместват човешкото и ни превръщат в добре смазана машина на гняв и отчаяние. Независимо от вътрешните конфликти на тези около нас, добротата е най-висшата ценност, а тази сметка не се измерва в цифри!