Чакането свърши! Новият роман на Васил Попов "Караеврен" вече е факт и любителите на фентъзито могат спокойно, или по-скоро с много вълнение, да натиснат бутона PLAY и да го слушат в Storytel. „Караеврен“ е мащабна епична история, която преплита българската история, тракийската митология и съвременността.
Сюжетът в романа се движи по сложна времева линия, обхващаща събития от Балканските войни (1912–1913), мироопазващите мисии в Ирак (2003) и настоящето (2025), обединени от мистичната фигура на Бранимир (Еагър) – „святочер“ (безсмъртен воин, Син на Сабазий) и борбата срещу древни демонични сили. Караеврен буквално означава Черен змей. Това е и старото име на село, разположено в Странджа планина. С времето обаче, в паметта на повечето турци, аврен се изгубва в значението си на "змей", и започват да го използват повече като "вселена". "Черна вселена" и "черен змей" - и двете понятия пасват за новата книга на Васил Попов, споделя ни самият автор в интервю на специалната аудиопремиера на книгата.
Какви нови герои се появяват в "Караеврен?
Страшно много! Можем да разделим романа на 2 части - първата е ретроспекция, действието се развива в миналото, по време на Балканската война и тракийските бежанци. Това е загатнато още в "Аждер". Структурата на "Караеврен" обаче е малко по-различна от тези на книгите досега ("Мамник", "Лехуса", "Аждер"). Половината е в миналото, след това започва там, където свършва "Аждер". За разлика от предишните книги, където имаше мистерия за разгадаване, тук пешките вече са наредени. Загадките, които се заплетоха в "Лехуса" и "Аждер", сега се разплитат. Получават се отговори. Затова няма много мистерии, но има едно чудовище, което се появява още от "Аждер", а сега читателите ще го видят в пълния му блясък.
Централен антагонист тук е Марине, превърната в емпуса (демон-жрица), която търси възмездие за това, че е била оставена да се удави от жителите на селото преди век. Емпуса всъщност е същество от древногръцката митология – женски демон, който се появява най-често в разкази, свързани с изкушение, измама и съблазняване. От какви други митологии още има герои в романа?
В "Мамник" беше по-простичко, защото там имахме чудовището и се разказваше какво е то. В "Лехуса", "Аждер" и в "Караеврен" подходът е по-друг - има повече археология и исках да открия връзките на тези създания и в историята на други народи. Оказва се, че аждерът се среща и в други съседни страни. В Иран му викат "аждида хака". Има цели местности в Армения и в Украйна, наречени така. В сръбския също съществува този израз. Попаднах на филм, в който свети Георги убива змея, като името му е "Свети Георги уби ажда". Интересно ми е да откривам връзките с тези народи.
В коя държава змеят е най-страшен?
Трудно е да се каже. Митовете със змейовете са толкова много. Той веднъж е добър, защитава селото, друг път е пазител на кладенец, но често е зло, с което човек трябва да се пребори, което краде моми от селата. Когато пишех книгата, тряваше да селектирам нещата, които ми вършат работа и да избера как да изглежда този змей, защото и описанията му като външност са много различни.
Има много стихии в романа – наводнения, пожари, градушки, мълнии... Как са разпределени в двете основни линии, които задават тона - миналото и настояще?
В "Караеврен" има доста за наводненията и в миналото, и сега. В първата част, където се разказва за Балканската война, има предимно дъжд. Това е стихията. Направи ми впечатление, когато съм чел разкази за войната, че времето през есента и зимата е било ужасно, дъждовно. Войниците казват, че дъждът е бил това, което е сломявало духа им. Не куршумите, не изстрелите, а непрестанният, гаден дъжд, който ги мокри и заради който им било много студено. Водата отмива лошото, но ще видим накрая дали е така.
Разказвач в Storytel е Владо Пенев – това ли е най-подходящият глас за този роман и какво е най-специалното в него, за да е така?
Владо Пенев е човекът, заради когото книгите ми, според мен, имат такъв успех. Защото преди него мен все още никой не ме знаеше. Помня как правихме нещо като кастинг и обсъждахме различни имена и актьори. Но всъщност кастингът се оказа много кратък, тъй като Владо Пенев беше първият човек, с когото направихме проба. Прочете само 30-40 секунди от текста, пратиха ми записа, чуя го и си казах "Това е човекът!". Той не беше чел целия роман, не си преправяше гласа, но за мен това, което чух, беше напълно достатъчно, за да го изберем.
Как очакваш хората да приемат тази книга?
Винаги има леко притеснение. Опитваш се да удовлетвориш читателите, но когато те станат много, осъзнаваш, че това е мисия невъзможна. Трудно е, трябва да се абстрахирам и просто да си разкажа историята, да следвам логиката и да не се съобразявам с това. Мисля, че ако писателят започне да се опитва да изпълнява желания, накрая става нещо лошо.
Още за романа "Караеврен"
Основни теми:
- Проклятието и отмъщението: Централен антагонист е Марине, превърната в емпуса (демон-жрица), която търси възмездие за това, че е била оставена да се удави от жителите на селото преди век. Нейната съдба е преплетена с тази на Стоян, чиято „отровна любов“ я държи в плен на Долната земя.
- Витеците и магическата сила: Детето Явор е новият „витек“, притежаващ силата да контролира мълниите и да отваря портали между световете. Той се превръща в ключа, който Бранимир и Стоян се опитват да използват за своите цели.
- Изборът между минало и бъдеще: Бранимир притежава Златната ръка на Сабазий, която може да го върне в неговото време при любимата му Арсеное. В кулминацията той трябва да избира между бягството в миналото и защитата на новите си приятели – Божана
