В свят, в който социалните мрежи са превзели ежедневието ни и създават една нова модерност, а информацията идва като светкавица, само с едно скролване, литературата търси своя нов път към младите хора. За истинските будители на днешното време, силата на думите и смелостта да следваме копнежите си без страх – споделя писателката Ирина Папанчева, родена в Бургас, филолог и автор на няколко романа, повести и разкази, сред които „Анабел“, „Перо от пеликан“, „Тя, островът“ и „Брюксел, разголен“. Нейни творби са превеждани на няколко езика и публикувани в литературни списания и антологии.
Ирина, как според Вас литературата може да достигне до младите хора днес – в ерата на социалните мрежи и бързата информация?
Чрез родителите, учителите, четящите хора около тях. Четенето се възпитава – това трябва да започне още в детството. Важно е да се организират срещи с автори в училищата, включително и с млади автори, близки по възраст и мислене до учениците. Необходими са и кампании, които показват ползата от четенето и го представят като нещо, което те прави по-щастлив, интересен и дори секси. А предлагането на различни формати – електронна и аудио книга редом до хартиената – прави литературата по-достъпна и близка до младите.
Какво бихте казали на млад човек, който копнее да пише, но се страхува, че няма да бъде „разбран“?
Не пишем, за да бъдем разбрани, а защото нуждата да пишем е по-силна от страховете и колебанията ни. Ако усеща този порив в себе си, трябва да спре да мисли как ще бъде възприето написаното и просто да започне да пише. Да продължи да пише. И още повече – да чете.
Смятате ли, че българските писатели днес успяват да бъдат чути извън страната?
Все повече български писатели биват издавани на други езици и, надявам се, достигат до чужди читатели, които се свързват с творбите им. Литературна агенция „София“ има голяма заслуга за това, а преводачите често изпълняват ролята на литературни агенти и намират чужди издатели за книгите, които превеждат. За мен беше огромна радост и признание да видя романа си „Брюксел, разголен“ включен в лятната кампания на брюкселските обществени библиотеки „1 град, 19 книги“. Изборът беше направен от пет читателски клуба, а деветнайсет фламандски библиотеки закупиха романа и го изложиха на видно място. Това беше особено ценно, защото в Белгия никой не ме познаваше като автор, а нямам и англоезичен издател зад гърба си.
Какво може да направи обществото, за да се възроди желанието и вълнението на хората към книгите и духовното?
Това започва в семейството и училището. Но и правителството може да води целенасочена политика чрез кампании, които стимулират четенето. Винаги ще има хора, които не обичат да четат, но всяко усилие за увеличаване на четящите си струва. Четенето ни прави по-добри, дава ни утеха и смисъл.
Заплаха ли е изкуственият интелект за литературата?
Литературата, която изкуственият интелект създава, е имитация. Не можеш да напишеш нещо истинско и автентично, ако не си го живял и чувствал. Авторите, които разчитат на него, за да пишат книгите си, показват творческа немощ. За тях, очевидно, са по-важни популярността и печалбата от радостта (и тегобите) на творческия процес. Те също са имитация на пишещи хора.
Кои са „будителите“ във Вашия живот – хората, които са Ви вдъхновили да творите или да мислите различно?
Родителите ми, които от малка ми четяха и ме стимулираха да чета, включително чрез непрекъснатото купуване на книги. Дядо ми Борис, който измисляше и ми разказваше приказки. Учителката ми по литература и литературен критик Добрина Топалова, която изигра ключова роля в изграждането ми като литературен човек, автор и личност.
Редакторът на „Брюксел, разголен“ – операторът и режисьор Христо Димитров-Хиндо, който ме познава от дете, ми е давал безценни идеи и за други мои книги. Когато бях на дванайсет и пишех първата си повест, ме попита дали зачертавам много, защото добра книга се получавала с много зачертавания – нещо, което и днес помня.
А кои са будителите днес – литературата, медиите, социалните мрежи?
Будителите, поне до момента, винаги са били хора. Останалото са средства за споделяне на идеите им. Днес живеем във времена, в които дори за творци и интелектуалци се оказва трудно да бъдат хуманисти, защото хуманизмът не дели хората според националност, религия и раса и никога не би оправдал масовото им изтребление.
Будителите са дефицит. Но вярвам, че има хора, които не крещят своята истина, а я живеят тихо чрез работата си или я втъкават в изкуството си. Те може да не получат признание днес, но ще събудят онези, до които са достигнали с творбите и делата си.
Вашето лично творческо вдъхновение е?
Животът сам по себе си.
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
