Васильовден е специален празник в българската празнична традиция - съчетаващ християнската вяра и народните обичаи. Отбелязва се на 1 януари и е посветен на Свети Василий Велики – един от най-почитаните християнски светци.

Освен че на този ден празнуват всички с името Васил и производните му, празникът бележи и началото на новата година и носи със себе си символиката на началото, късмета и плодородието. Част е т. нар. мръсни дни – периода, обхващащ дните от Рождество Христово до Йордановден., което предопределя част от обредните практики, изпълнявани на него.

Традиции, символи и обичаи на Васильовден

Сурвакане 

Един от най-обичаните и популярни народни обичаи, изпълнявани на този ден. Децата, известни като сурвакари, обикалят домовете и "потупват" възрастните стопани със специално украсени дрянови пръчки, наречени сурвачки. Докато изпълняват сурвакането, децата произнасят благопожелания за здраве, щастие и плодородие през новата година.

Дрянова сурвачка 

Еима ключова роля в обичая сурвакане. Изработена е от дрянови клонки, които символизират здраве и плодородие – самото дърво е известно със своята здравина и устойчивост. Сурвачката е украсена е най-често с пуканки и разноцветни конци – и е истинско произведение на изкуството.

Празнична трапеза 

На този ден тя е богата и обилна, приготвена с внимание и грижа. Поставянето на всяко ястие на масата е съпроводено с определени ритуали, които усилват значението на празника. Традиционно се приготвя свинско месо, тъй като животното се смята за символ на изобилие и напредък. Меси се специален обреден хляб, който се разчупва от най-възрастния член на семейството.

Снимка: iStock

Баница

Наричана още млин (Източна България), плакия (Еленско), зелник (Кюстендилско), булгурник (Хасковско) е основното ястие, присъстващо на трапезата. В различните краища на България се приготвя по различен начин, общото е, че се поставят дрянови клончета с пъпки, като всяко от тях се нарича - за здраве, късмет, плодородие.

Гадания 

Схващането за празника като начало на новата календарна година, обуславя и повсеместно разпространените на гадания, свързани със здравето и благополучието на членовете на семейството, добитъка, плодородието и др. Широко разпространени са и брачните гадания, извършвани най-често от младите момичета.

Символиката на петелът

На някои места в България се коли петел на прага на къщата. Смята се, че той носи късмет и в зависимост от това дали ще влезе или излезе от къщата, се гадае каква ще бъде предстоящата година. 

Снимка: iStock

Ладуване

Обичаят, който по същество е гадание за женитба, се изпълнява от момите и ергените. Те пускат в котле с вода белязани китки или пръстени. Потапянето и изваждането са съпроводени със специални песни, като обичаят обикновено завършва с общо хоро.

Маскарадни игри 

На този ден в Западна България, както и в някои части на Добруджа и Родопите се провеждат маскарадни игри. В тези, все още „тъмни“, зимни дни обичаят се провежда за прогонване на злото, пречистване и за да отбележи прехода от старата към новата година и новият цикъл на слънцето.

Как днес гоним злите сили и къде в България традиционно се провеждат маскарадни игри - вижте във видеото:

Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK

Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM

Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK