Една от неизменните теми около церемонията по раздаването на наградите “Оскар” от години насам е липсата на чернокожи актьори, които да получат награда или поне да бъдат номинирани. И ако днес, повече от век и половина след Гражданската война в Америка, която премахва робството, темата за расизма е толкова актуална, можете да си представите какво е било положението през първата половина на миналия век. Именно тогава актрисата Хати Макданиел прави забележителната си роля в “Отнесени от вихъра” и става първият чернокож актьор, който получава наградата “Оскар”.
Целият живот на Хати е белязан от борбата ѝ да докаже, пред себе си и пред всички останали, че макар да е считана за различна и от белите, и от чернокожите, това по никакъв начин не трябва да влияе на самоуважението ѝ и на желанието ѝ да преследва мечтите си.
Дъщерята на бивши роби, която става филмова звезда
Хати е 13-ото дете на двойка бивши роби. Баща ѝ е бил един от чернокожите войници в американската армия, които са се сражавали за своята свобода и за свободата на всички поробени чернокожи в САЩ. Родителите ѝ винаги са я възпитавали, както и братята и сестрите ѝ, че не бива да позволява на никого да ѝ казва, че няма право да преследва това, което иска.
Майката на Хати е певица в хор и доста от децата наследяват таланта ѝ. Хати има по-големи брат и сестра, които успяват да получат някои малки роли в киното. Самата тя предпочита да се занимава с музика, пише песни и ги изпълнява в различни радиопрограми.
По време на Голямата депресия ѝ е много трудно да си намери работа. Хати се надява да стане певица, но единствената работа, която ѝ се предлага, е на сервитьорка. Баровете, в които работи, имат политика да не допускат чернокожи да изпълняват песни, но след като няколко пъти получава шанс да се изяви, Хати демонстрира таланта си и скоро става редовна изпълнителка в няколко заведения, включително такива, които допускат само бели клиенти.
През 1931 г. Хати заминава за Лос Анджелис, където са брат ѝ и сестра ѝ, с надеждата, че също ще си намери работа в киното, но това не е лесна задача дори за белите момичета, а какво остава за една чернокожа. Хати Макданиел става прислужница, но не спира да се опитва да пробие.
Не след дълго започва да участва в радиопрограми и дори получава собствено шоу. То става изключително популярно сред слушателите и носи много пари на радиостанцията, но не и на Хати, която получава по-ниско заплащане от белите служители на радиото. По тази причина Хати Макданиел, макар да е станала радиозвезда, трябва да продължи да работи като прислужница на няколко места, за да се издържа.
Успехът ѝ в радиото все пак ѝ помага да се добере до филмовите студиа и през 1932 г. получава първата си роля. Тя трябва да играе прислужница, тъй като просто няма други роли за чернокожи актриси.
Все пак, докато е на снимачната площадка, Хати Макданиел играе във филми с някои от най-големите звезди от Златната ера на Холивуд. Тя се запознава и става много добра приятелка с Джоан Крофорд, Талула Банкид, Бети Дейвис, Шърли Темпъл, Хенри Фонда, Роналд Рейгън, Оливия де Хавиланд и Кларк Гейбъл.
Именно това приятелство, което създава със звездите, ѝ помага да се превърне самата тя в звезда, след като получава ролята, за която мечтае всяка чернокожа жена в САЩ - Мами в “Отнесени от вихъра”.
“Отнесени от вихъра” и трудният път към “Оскар”-а
Говори се, че на кастинга за ролята на чернокожата прислужничка на Скарлет О’Хара се е появила почти всяка чернокожа жена в Америка. Дори Елинор Рузвелт настоявала личната ѝ прислужничка да получи ролята. Но по-силен от този на Първата дама на САЩ се оказва гласът на Кларк Гейбъл, наричан още тогава “Краля на Холивуд”. Гейбъл настоява ролята да получи именно Хати Макданиел, с която е добър приятел, и е участвал с нея във филми, така че може да гарантира за таланта ѝ.
“Отнесени от вихъра” надминава всички очаквания и се превръща в най-успешния филм на всички времена. Ако отчетем инфлацията, епичната драма за Гражданската война все още остава ненадминат.
Премиерата на филма е в Атланта, но възниква проблем - по законите на щата Джорджия е забранено бели и черни да се събират в едни и същи киносалони, така че Хати Макданиел и останалите чернокожи актьори от филма трябва да го гледат отделно. Кларк Гейбъл и режисьорът Дейвид О. Селзник настояват поне Макданиел да присъства, но собствениците на киното категорично отказват.
Тогава Кларк Гейбъл заявява, че и той няма да отиде, Хати обаче го убеждава, че рискът да помрачат успеха на филма, като отсъства най-голямата му звезда, не си заслужава само заради нея.
Изпълнението ѝ не остава незабелязано и през 1940 г. актрисата получава номинация за “Оскар”. Така тя става първият чернокож човек, номиниран за престижната кинонаграда.
Както може да се очаква, номинацията ядосва много от белите, особено в южните щати. Голямата изненада е, че дори чернокожите се обръщат срещу Хати Макданиел и я обвиняват, че не прави достатъчно за разрушаването на расовите стереотипи.
На раздаването на наградите “Оскар”, макар че има покана за предните места като една от претендентките за наградата за най-добра поддържаща роля, от управата на хотела отказват да я пуснат. Налага се режисьорът Селзник да използва връзките си, за да успее да издейства да я пуснат, макар и на отделна маса в дъното на залата.
Хати Макданиел печели, побеждавайки Оливия де Хавиланд, Джералдин Фицджералд и Една Мей Оливър. И макар че ѝ отказват правото да отиде да празнува с останалите победители, тъй като заведението, към което са се насочили, има политика да не допуска чернокожи, тя записва името си не само в историята на Холивуд, но и в историята на борбата за равноправие на цветнокожите.
Борбата за равноправие никога не свършва
“Оскар”-ът утвърди името на Хати Макданиел като една от големите актриси на Холивуд, но естеството на ролите не се променя много. Актрисата продължава да играе предимно прислужница, макар и да се опитва да подбира роли без обидни стереотипи.
Това, че се съобразява с белите, ѝ носи много критики сред чернокожите. От нея се очаква да стане активна в борбата срещу сегрегацията, но Хати иска само едно - да бъде актриса. Тя стои настрана от политиката и веднъж дори, след като ѝ казват, че е недостойно да играе само прислужници, Макданиел отвръща, че не желае да се оплаква от това, че получава 700 долара седмично, за да играе прислужница, защото в противен случай ще бъде истинска прислужница за 7 долара седмично.
Хати все пак участва в някои кампании за равноправие, като например за правото чернокожи актьори да могат да притежават имоти в един от най-скъпите квартали на Лос Анджелис. Белите жители на квартала по това време считат, че имат право да изгонят чернокожите, защото така им е казано като са купували имотите си в началото на века.
Хати Макданиел знае, че расизмът в САЩ, съществувал векове, няма да изчезне за една нощ. Тя осъзнава, че никога няма да живее като бяла и да има същите права като белите актриси. Дори след като умира от рак през 1952 г. ѝ е отказано да бъде погребана в гробището, което е посочила в завещанието си, защото е само за бели.
Ще минат около 50 години преди собствениците на гробището да позволят тялото да бъде преместено (тогава обаче го отказват роднините ѝ, които не искат да нарушават вечния ѝ покой в гробището за чернокожи, в което е погребана). Минават 50 години и докато друга чернокожа актриса получава златната статуетка за поддържаща роля и дори повече за главна.
Понякога е по-трудно да следваш собствените си мечти, отколкото да постъпиш така, както обществото иска от теб. Хати знае, че няма силата да пребори сегрегацията, но има самочувствието, че заслужава и че има таланта да е равна на белите, затова постига повече, отколкото който и да е друг чернокож по това време.