Двамата са заедно от 14 години и след дълга борба успяват да създадат двама прекрасни синове. Каква е философията на любовта на водещата на "Търси се" Нели Хаджийска и съпругът й Данаил - вижте във видеото текста:

Данаил: Запознахме се в едно село - село Кунино, където нейния братовчед, мой колега, има къща и по стечение на обстоятелствата се събрахме там, запознахме се.

Нели: Моята най-добра приятелка също има къща и аз бях поканена от нея да отида на местния събор. Отидох с изключително нежелание, защото имах ангажименти и там се появи той и стана точно приказна история, защото танцувахме в местната селска дискотека и мен ме настъпиха по пръстчето, което се размаза буквално и той дойде като принца от приказките, занесе ме на ръце до колата, бинтова пръстчето и така на следващия ден си отидох с неговата кола. Качихме се в колата на следващия ден и той просто ми хвана ръката по един специфичен начин и ми каза „Така ще бъде от тук нататък. И наистина е така вече 14 години.“

Д.: Всъщност отидох там много късно, към 8,30-9. Имах колебания дали да ходя, дали не. Отидох там и поздравих една огромна маса, сигурно имаше 40 души – кои познавах, кои не. Братовчед й каза „ето това е Дънди“ за тези, които не ме познават. И тя каза „еее, ти ли си Дънди, чакам те от Великден“. И аз викам „е, аз ако знаех, че ме чакаш от Великден, щях да дойда по-рано“.

Н.: Тогава на това прибиране слезе и обра цяла поляна с макове и ми ги донесе в колата. Дълги години в къщата ни нямаше ден, в който да няма огромни букети. Даже на пазарчето в Борово му казваха ето го единствения луд, който непрекъснато подарява цветя на жена си.

Кой е най-романтичния жест, който е правил за теб?

Д.: Предложението за брак. Това си остава филмово събитие в нашия живот, защото ние се запознахме юни, същата година празнувахме Нова година в едни негови приятели и той в 12 без 20 каза, че трябва да ме заведе някъде. Качихме се в колата, качихме се на Витоша, отдолу гърми заря, цяла София, много хора се качват да наблюдават. Имаше много хора и той пред всички падна на колене, с пръстен, с обици, с всичко се беше подготвил, а аз даже не казах Да.

А какво каза?

Н.: Нищо. Аз бях шокирана.

Д.: Падам аз, казвам „омъжи се за мен“, тя мълчи, аз й казвам „кажи нещо“. Хората крещят ДА, ДА. За мен наистина беше тотален шок. Разбира се, че го исках, но докато осъзная какво се случва и след това му казах, разбира се.

Н.: Началото на връзката ни тръгна с една много специфична романтика, защото ние се оженихме на морето на малкия плаж в Лозенец, без роднини, не правихме тежка сватба, аз си купих една басмяна рокличка къса, никакви суети, а много лично наше изживяване, присъстваха само най-близките ни приятели. Хвана ме за ръката, имаше отец , изчете всички неща , в които аз дълбоко вярвам, само едно не спазвам, той може да каже кое.

Д.: Да бъдеш покорна на мъжа си.

Н.: Това не се случва 13 години по-късно. Аз съм зодия Овен и по принцип трябва аз да реша, че нещо искам да направя, той си е намерил вече своите начини да ме подлъгва, че аз го искам, за да се случи нещо. Така ме подлъга и с второто дете, роди се първото дете, за което всички наши зрители знаят, че имахме много премеждия, докато стигнем и веднага след като се роди първото каза „ама, по-хубаво е да са две, мило, виж ще си играят, ние ще имаме време един за друг. Още на третия месец ме караше да вярвам, че аз искам второ дете и успя да ме накара да повярвам.

Д.: Сега работим за третото. Работим да я накараме да повярва, аз и децата.

Н.: Това е новото изтезание, децата денонощно повтарят "мамо, моля ти се, искаме още едно бебе."

Д.: Наскоро се прибираме от Витоша слизаме с лифта и двете деца са заедно, едното уморено е облегнало рамо на другото и батко му го взима да легне на крака му, гали го и Нели казва „ей, колко сте сладки и добрички. А баткото я поглежда и казва „показвам, че съм готов за трето!“
Н.: В това живея непрекъснато!

Деня, в който се роди Тодор?

Д.: О, аз въобще не знаех къде се намирам. Предния ден отидох накупих колички, легълца, фотоапарат да снимам и на следващия ден отидох и не носех нищо.

Н.: От вълнение беше забравил всичко. Много се вълнуваше, всички се вълнувахме. За сметка на това да не си помислят хората, че това продължава до безкрай, за второто дете дойде със закъснение с ръце в джобовете. С първото нямахме никакви проблеми, но с второто ми дете имахме проблеми, непрекъснато се будеше искаше да яде през 1 час, аз кърмих и първите 6 месеца бях на ръба на изтощението, не спях, през цялото време работех, снимах и една нощ в 6тия месец на сина ми го засякох в коридора и му казах „вземи това дете и го махни от мен, моля те“. И той го взе и го гледа 2 години.

Д.: И аз го взех и казах „ама какво да му дам, той иска кърма. Давай му кюфтета ако искаш, не ме интересува.

Д.: Семейството е всичко, мога да напусна работа ако ми пречи на смейството.

Н.: Не разбирам хората, които казват, че кариерата е нещо важно, защото кариерата никога не може да те направи щастлив. Тя може да те накара да се чувстваш добре, успешен, реализиран, но щастието за мен е само семейството.

Ако трябва да направя една препратка към предаването, което ти водиш "Търси се". Ти какво намери в него и ти какво намери в нея?

Д.: Аз намерих огън за огнището.

Н.: Аз намерих кой да поддържа огъня жив и да не позволява да загасне, а извън това всичко. Извън тях нищо стойностно за мен няма.