На 17 май светът отбелязва Световния ден за борба с хипертонията - дата, която всяка година ни напомня за едно от най-разпространените и подценявани здравни състояния.

Високото кръвно налягане не боли, не винаги дава ясни сигнали и точно затова често остава извън полезрението на хората, докато не доведе до сериозен проблем. Мнозина живеят години наред с хипертония, без да подозират, че съдовете и сърцето им работят под постоянно напрежение.

Защо хипертонията е наричана „тихият убиец“

Хипертонията много често напредва мълчаливо. Човек може да няма абсолютно никакви оплаквания. Няма болка, няма температура, няма симптом, който да го накара веднага да потърси лекар. Понякога има главоболие, тежест в тила, замайване, лесна умора или сърцебиене, но много често липсва и това. И докато ежедневието върви привидно нормално, повишеното налягане уврежда стените на артериите, кара сърцето да работи по-усилено и увеличава риска от инсулт, инфаркт, сърдечна недостатъчност, бъбречни увреждания и проблеми със зрението.

Затова 17 май е не просто повод за информационни кампании, а ден за съвсем конкретен личен въпрос: Кога последно си измерих кръвното? Много хора свързват контрола на артериалното налягане само с възрастните хора но истината е, че рискът не започва от пенсията. Заседналият начин на живот, наднорменото тегло, хроничният стрес, тютюнопушенето, солената храна, липсата на движение и наследствеността правят темата актуална и за много по-млади хора. Понякога високото кръвно се открива случайно – при профилактичен преглед, в аптеката, преди зъболекарска процедура или вкъщи с домашен апарат. И тъкмо в това е силата на редовното измерване: не чакаме тялото да „извика“, а действаме, докато още шепне.

Колко хора по света живеят с хипертония?

В световен мащаб проблемът е огромен. Според широко цитирани оценки на Световната здравна организация, около 1,28 милиарда възрастни между 30 и 79 години живеят с хипертония. Още по-тревожно е, че голяма част от тези хора дори не знаят, че имат високо кръвно, а при други лечението не е достатъчно ефективно или не се спазва последователно. На практика това означава, че милиони хора всеки ден имат повишен сърдечно-съдов риск без реален контрол.

България също не е изключение. Различните национални и регионални проучвания дават различни стойности, но общата картина е ясна: много голям дял от възрастните българи са с хипертония, като често се говори за около една трета, а в по-напреднала възраст и за значително по-висок дял. Това не е изненадващо, ако се замислим за всекидневните рискове – стрес, заседяване, нередовно хранене, висока консумация на сол, цигари, алкохол, наднормено тегло и недостатъчно движение. Проблемът не е само в самото наличие на високо кръвно, а и в това, че мнозина или не го лекуват, или го лекуват непоследователно. Типичната грешка е човек да приема терапия „когато се почувства зле“ или да спира лекарствата, щом стойностите се нормализират. А истината е, че контролът на хипертонията е маратон, не спринт.

Какво ни показва сърдечният ритъм

Когато говорим за сърдечно здраве, има още един показател, който често остава в сянка на кръвното налягане – пулсът. А той е изключително важен. Пулсът не показва само колко бързо бие сърцето, а и дали ритъмът е равномерен, дали има прескачания, ускорения или неочаквана неритмичност. Представете си оркестър: не е достатъчно музиката да е силна или тиха, важно е и дали инструментите свирят в ритъм. По същия начин сърцето не трябва просто да бие, а да го прави координирано. Затова доброто домашно проследяване включва не само стойностите на кръвното, но и вниманието към пулса.

Тук стигаме до темата за аритмиите – нарушения в сърдечния ритъм, които могат да бъдат краткотрайни, постоянни, безобидни или потенциално опасни. Най-честата устойчива аритмия е предсърдното мъждене. Това е състояние, при което електрическата активност в предсърдията става хаотична, сърдечният ритъм се нарушава, а пулсът често става неравномерен. Някои хора го усещат като „пърхане“ в гърдите, прескачане, туптене, слабост, задух или стягане. Други почти нямат симптоми и научават за проблема случайно. Именно това прави предсърдното мъждене толкова коварно – може да е налице, без да бъде разпознато навреме.

Защо тази аритмия се среща толкова често? Защото тя върви ръка за ръка с редица чести състояния – хипертония, напредване на възрастта, исхемична болест на сърцето, клапни заболявания, диабет, затлъстяване, сънна апнея, заболявания на щитовидната жлеза. С други думи, предсърдното мъждене не е екзотична диагноза, а нещо, което много често се появява на фона на вече натрупани рискове. И ако високото кръвно е натиск върху системата, аритмията е нарушеното управление на тази система. Комбинацията между двете състояния повишава риска от усложнения и прави проследяването още по-важно.

Какви усложнения може да предизвика аритмията?

Най-сериозното и най-известното е инсултът. При предсърдно мъждене кръвта в част от сърцето може да се задържа и да създава условия за образуване на съсиреци. Ако такъв съсирек тръгне към мозъка, той може да запуши съд и да причини мозъчен инсулт. Това е една от най-важните причини предсърдното мъждене да се приема толкова сериозно от кардиолозите. Но рискът не свършва дотук. Аритмията може да доведе и до сърдечна недостатъчност, особено ако сърцето дълго време работи бързо и неефективно. Може да причини лесна умора, намалена физическа издръжливост, задух при усилие, световъртеж, отпадналост и влошено качество на живот. При някои хора води до по-чести посещения в спешни кабинети и хоспитализации.

Именно затова е толкова важно да следим кръвното налягане и пулса редовно, а не само когато ни стане лошо. Еднократното измерване дава моментна снимка, но редовното проследяване показва тенденция. То може да разкрие дали стойностите са постоянно високи, дали има колебания, дали пулсът е прекалено ускорен, прекалено бавен или неравномерен. Домашното измерване не замества лекаря, но е много ценен инструмент за ранно насочване.

Защо редовното измерване у дома е толкова важно?

Разбира се, важно е и как измерваме. Кръвното трябва да се следи в покой, след няколко минути спокойно седене, без разговори, с опрян гръб и с ръка на нивото на сърцето. Не се измерва веднага след изкачване на стълби, след цигара, кафе, алкохол, силна емоция или физическо натоварване.

И тук идва много практичният въпрос: на какъв апарат за кръвно да заложим? За домашна употреба най-често най-добрият избор е автоматичен апарат за бицепс. При избор на апарат е важно той да бъде клинично валидиран, да има подходящ размер на маншета, лесен за четене дисплей и възможност за съхраняване на измерванията. За семейства, в които повече от един човек следи кръвното си, е удобна и функцията за няколко потребителски профила.

Една функция заслужава специално внимание - отчитането на аритмичен пулс или индикацията за неравномерен сърдечен ритъм. Това не означава, че апаратът поставя диагноза. Не означава и че всяко единично предупреждение е знак за опасност. Но означава, че уредът може да „забележи“, че пулсът не е бил равномерен по време на измерването. Именно това понякога насочва човек да потърси кардиолог, да направи ЕКГ, холтер или допълнителни изследвания. На практика тази функция може да се окаже много важна, защото улавя нещо, което не винаги се усеща субективно. Ако човек няма оплаквания, но апаратът неколкократно отчита неравномерен ритъм, това е сигнал, който не бива да се пренебрегва.

В апарата Sendo Advance 3 тази функция е изведена на ново ниво - благодарение на HIRA технологията, той не само ще отчете аритмичен пулс, но при често повтарящи се обезпокоителни стойности, ще ги анализира и изведе ниво на риска. Точно от там идва и абревиатурата HIRA – Heartbeat Irregular Rate Analysis. След запис на аритмията, HIRA ще я класифицира прямо 4 нива, от най-ниското “аритмията се появява рядко”, до най-високото “обърнете внимание на стойностите”.

Апаратите SENDO комбинират няколко предимства: точност, лесно използване, памет за предишни измервания и индикатор за неритмичен пулс. Те са добър избор за хора с вече установена хипертония, за пациенти в по-напреднала възраст, за хора с фамилна обремененост и за всеки, който иска по-сериозно да следи здравето си у дома. В реалния живот най-добрият апарат не е непременно най-скъпият, а този, който е надежден и който човек реално използва редовно.

Световният ден за борба с хипертонията е добър момент не само за информираност, но и за промяна на навици. Да измерваме кръвното си по-често. Да обръщаме внимание на пулса. Да не пренебрегваме сърцебиенето, необяснимата отпадналост или задуха. Да изберем качествен апарат и да го използваме правилно. Да разберем, че профилактиката не е проява на страх, а на зрялост. Хипертонията и аритмиите не винаги предупреждават навреме с шум и болка. Точно затова е разумно ние да бъдем по-бързи от тях – с едно измерване, един навик и едно навременно решение повече.

FAQ

1. Защо хипертонията е толкова опасна, ако нямам симптоми?

Защото може години наред да уврежда сърцето, мозъка, бъбреците и съдовете без явни оплаквания. Липсата на симптоми не означава липса на риск.

2. Коя е най-честата аритмия?

Най-честата устойчива аритмия е предсърдното мъждене. То повишава риска от инсулт и изисква медицинска оценка.

3. Защо трябва да следя и пулса, а не само кръвното?

Пулсът дава информация за сърдечния ритъм. Неравномерният пулс може да е признак на аритмия, която понякога протича без ясни симптоми.

4. Какъв апарат за кръвно е най-подходящ за дома?

Най-често се препоръчва автоматичен апарат за мишница, който е клинично валидиран и с правилен размер маншет.

5. Полезно ли е апаратът да отчита аритмичен пулс?

Да, това е много полезна функция. Тя не поставя диагноза, но може да подаде ранен сигнал, че е добре да се направи консултация с лекар и допълнителни изследвания.