През 1967 г. и трите филма, които успяват да спечелят най-много пари, са с един и същ актьор в главната роля. И това, което е най-изненадващо, особено като се има предвид расовото напрежение в САЩ по това време, е, че този актьор е чернокож. Днес Сидни Поатие, един от най-забележителните актьори в Америка и първият чернокож носител на „Оскар“ за главна мъжка роля, навършва 93 години. Той е последният жив актьор от списъка на Американския филмов институт за най-великите актьори на 20-и век.
От Бахамите до Бродуей
Сидни Поатие е седмото дете на семейство фермери от Бахамите. Той е роден на 20 февруари 1927 г. в Маями, докато майка му е на посещение на роднини там. Бебето се ражда два месеца по-рано от предвиденото и никой не очаква да оцелее, но все пак Сидни успява да се пребори.
Тъй като е роден в САЩ, това автоматично му дава американско гражданство, но Сидни прекарва първите няколко години от живота си във фермата на семейството си на Бахамите. Когато е на 10 години отива в столицата Насау и там за пръв път вижда чудесата на съвременния свят, като електричество, автомобили и, разбира се, кино.
На 15 години Сидни отива да живее в Маями при свои роднини и на 16 си намира работа в ресторант като мияч на чинии. Там се сприятелява с един от сервитьорите, който започва да отделя по няколко часа всяка вечер, след края на работния ден, за да учи младото момче да чете.
През 1943 г., 16-годишният Поатие се записва в армията, след като подава невярна информация за възрастта си. Остава в армията до 1944 г. След като се връща, започва да преследва актьорска кариера и става част от организацията „Театър на американските негри“, създадена 4 години по-рано, за да помага на афроамерикански актьори да се обучават и да получават възможност за изява.
Актьорската игра на Сидни не се приема толкова добре, най-вече заради нетипичния за чернокожите приглушен глас, който не му позволява да пее. Това не го отказва и младият актьор прекарва 6 месеца, в които се опитва да подобри актьорските си умения и да се отърве от бахамския си акцент. При завръщането си към театъра е приет много добре и получава няколко главни роли. Но истинското му призвание е в киното.
На следващата страница може да разберете как Сидни Поатие успява да се качи до върховете на Холивуд във време, когато Америка е разкъсвана от расови противоречия и да се превърне в един от най-великите американски актьори >>>
Невероятният успех на Сидни Поатие в едно общество, разкъсвано от расова дискриминация
През 1949 г. на Сидни му се отдава възможност да участва във филм. Налага му се да избере между предизвикателствата на киното и кариерата в театъра, която е започнал доста добре. Той в крайна сметка избира да участва във филма „Без изход“, който излиза през 1950 г. и това се оказва правилният избор.
Във филма той играе лекар, който се грижи за бял расист. Ролята му не остава незабелязана и Поатие започва да получава други възможности за участие в киното. Той получава роли, които са в пъти по-добре платени отколкото на който и да било друг чернокож актьор по това време. Той пътува до Южна Африка за участие във филма „Плачи, обичана страна“ от 1951 г. и постига забележителен успех с филма „Blackboard Jungle“ от 1955 г.
Една от най-важните му роли е в излезлия през 1958 г. филм „Непокорните“, в който си партнира с Тони Къртис. Там двамата играят избягали затворници, оковани един за друг, които се опитват да оцелеят заедно, докато намерят начин да премахнат оковите. Филмът е абсолютен успех, а двамата актьори в главните роли получават номинации за „Оскар“. Всъщност това е първият случай, в който чернокож актьор бива номиниран за главна роля. В крайна сметка „Оскар“-ът не отива при никой от тях двамата.
Наградата „Оскар“ и най-успешните години на Сидни Поатие
Успехът на „Непокорните“ превръща Сидни Поатие в един от най-популярните актьори в Америка и без съмнение в най-успешния чернокож актьор до този момент. Ролите идват при него без проблем, макар и някои да го критикуват, че винаги играе един и същ образ – на спокоен и уравновесен човек. Самият Поатие обаче държи на това, защото иска да промени стереотипната представа на американците, че чернокожите са глупави, буйни или агресивни.
През 1963 г. излиза филмът с негово участие „Лилии на полето“, в който той играе ролята на пътуващ общ работник, който помага на група монахини да построят църква в пустинята. Макар да не постига успеха на „Непокорните“, филмът носи „Оскар“ на Сидни.
Той е едва третият актьор в историята на наградите на Американската филмова академия, който получава статуетката. Първа е Хати Макданиел за „Отнесени от вихъра“, а след нея е Джеймс Баскет, който получава почетна награда. Поатие е първият, който получава „Оскар“-а за главна роля.
Самият актьор приема наградата си с радост, но изразява опасенията си, че Американската филмова академия я връчва по-скоро за да успокои собствената си съвест. Той смята, че с този „Оскар“ Академията цели да се оправдае и да не дава повече награди на него и на останалите афроамериканци в Холивуд. И опасенията му се оказват основателни. Следващият чернокож актьор, който получава „Оскар“ за най-добра главна роля, е Дензъл Уошингтън - 38 години по-късно. На същата церемония, на която Дензъл получава своята награда, Сидни Поатие приема и втората си награда от Академията, този път почетна.
Към края на 70-те години Сидни Поатие си дава 10-годишна почивка от киното. Актьорът прави много забележителни роли, но това, с което успява да остане в историята е, че се опълчва на ширещия се в Америка расизъм и макар да живее във време, в което чернокожите са считани за второ качество хора, успява да се превърне в най-печелившия актьор тогава.
