"Щастието не е нищо повече от добро здраве и слаба памет."
- Алберт Швайцер (1875 - 1965)
Алберт Швайцер (на немски: Albert Schweitzer) е германски лекар, философ, теолог, органист, музиколог и общественик. Носител на Нобелова награда за мир за 1952 г.
Философията на Швайцер е близка до т. нар. „философия на живота“. В центъра ѝ стои самият факт на живота. В етически план е изведен принципът за благоговение към живота сам по себе си (Ehrfurcht vor dem Leben).
Швайцер възразява срещу Декартовото „Мисля, следователно съществувам“, противопоставяйки своята концепция: „Аз съм живот, който иска да живее сред животи“. Основните си възгледи излага в книгите: „Философия на културата I: Упадък и възраждане на цивилизацията“ (Kulturphilosophie I: Verfall und Wiederaufbau der Kultur) и „Философия на културата II: Култура и етика“ (Kulturphilosophie II: Kultur und Ethik), публикувани през 1923 г.
Швайцер е носител на две авторитетни награди. През 1928 г. му е присъдена Франкфуртската премия на името на Гьоте, а през 1952 г. става лауреат на Нобеловата награда за мир. Със средствата от първата строи в Грюнсбах почивен дом за персонала на болницата в Ламбарене. Паричния еквивалент на Нобеловата награда влага в построяването на пансион за прокажени в Ламбарене.
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
