На 31 май тази година, неделя, православните християни отбелязват един от най-големите празници в църковния календар – Петдесетница, известна още като Света Троица. Празникът се чества винаги 50 дни след Великден и е сред най-значимите събития в християнството.
Според църковното предание именно на този ден Светият Дух слиза над апостолите във вид на огнени езици и им дава силата да проповядват Христовото учение по света. Затова Петдесетница често е наричана и „рожден ден на Христовата църква“.
Какво символизира празникът?
Петдесетница е посветена на Светата Троица – Бог Отец, Бог Син и Свети Дух. В православната традиция тя символизира единството между трите лица на Бога и духовното обновление на човека. Светият Дух се приема като животворящата сила, която дарява вяра, мъдрост и благодат.
В иконографията Светият Дух най-често е изобразяван като бял гълъб – символ на чистотата, мира и Божието присъствие.
Традициите за празника
На празника вярващите посещават тържествена литургия в църквата. Един от най-разпознаваемите обичаи е украсяването на храмовете и домовете със свежа зеленина – орехови клонки и цветя. Смята се, че зелените растения символизират живота, обновлението и слизането на Светия Дух.
В много български храмове свещениците раздават орехови листа на миряните. Хората ги отнасят в домовете си за здраве и благополучие или ги пазят до следващата година. Според народните вярвания ореховите листа имат защитна сила и предпазват дома от зло.
Поверия
Петдесетница е свързана и с почитта към покойниците. Денят преди празника е Черешова задушница на 30 май – една от най-големите задушници през годината. Тогава хората посещават гробовете на своите близки и раздават храна за помен.
В народните вярвания съществува представата, че от Велики четвъртък до Петдесетница душите на починалите се намират близо до живите. След празника те окончателно се завръщат в отвъдния свят.
Според стари български поверия на Петдесетница не бива да се върши тежка физическа работа. Смятало се, че денят е посветен на молитва, смирение и почит към Светия Дух, затова хората избягвали работа на полето, в градината и около дома. Още забрани за този ден са:
- да не се пере, шие, плете и извършва домакинска работа
- да не се започват ремонти и строежи
- да не се влиза в спорове и конфликти, защото се вярва, че кавгите на този ден носят дълго неразбирателство
- да не се проявява алчност, завист и лошо отношение към другите
Народните вярвания свързват празника и с особена сила с природата. Затова хората се стараели да прекарат деня спокойно, в семеен кръг, без шумни веселби и без действия, които могат да нарушат хармонията на празника.
Важно е да се отбележи, че повечето от тези забрани не са част от официалното православно учение, а принадлежат към българската фолклорна традиция и народните представи за празника.
Какво се слага на трапезата
Традиционната празнична трапеза на Петдесетница е богата и сезонна. На много места в страната се приготвят обредни хлябове, пресни зеленчуци, ястия със сирене, млечни продукти и различни домашни печива. Тъй като празникът винаги се пада в неделя, не се спазва пост.
В някои райони на България на трапезата присъстват и първите сезонни череши, което е свързано и с Черешовата задушница в деня преди празника.
