Да получиш предложение за брак на Нова Година - след уволнение от работа и без пари за празнуване

Миглена и Владимир Кулински се познават отдавна, но задочно; след това 11 години живеят заедно – първо като познати, приятели, а от 7 години са официално семейство. Те са родители на Радислав, който е на 5 години. Сърдечната им връзка се развива интересно през годините, а в основата й е сестрата на Влади – Рени. Е, и тя не е предполагала, че един ден ще се окаже зълва на Миглена. Но хубавото е, че въпреки появилите се вече роднински отношения между нея и приятелката й от ученическите години, сега са още по-близки. Прекрасната съпружеска сага Миглена разказва с удоволствие, ентусиазирано и с вулкан от връщаши се чувства от деня на предложението за брак, сватбата и появата на детето им. Повече от явно е, че става въпрос за любов.

"Сестрата на Влади е моя много близка приятелка още от ученическите ми години, когато живеех в Ихтиман - разказва Миглена. - Винаги съм знаела за Владко, както го наричам, но го бях виждала само на снимки и само бях слушала за него. Тогава той живееше тук в София с бившата си приятелка. След като завърших училище, неговата сестра Рени, вече се беше преместила и тя в столицата и ме чакаше да се нанеса при нея... Един ден на вратата на квартирата се появява той! С куфари. Разделил се с приятелката си и моли да остане за една седмица, докато си намери квартира. Едната седмица се превърна в месеци..."

Началото на запознанството

"Спяхме в една стая, но не е имало нищо между нас, и то дълго време - уверява Миглена. - Разбира се, станахме много близки, споделяхме си всичко, през деня се чувахме по сто пъти по телефона. Той караше един "Голф" без гърне и се чуваше отдалеч, че се прибира. Като чуех, че си идва, някак по-спокойно ми ставаше. И така две години... По онова време с Рени работехме в една дискотека. Настоящият й съпруг и Влади бяха всяка вечер при нас, докато работим. Една вечер всички бяхме попрекалили с алкохола. Тогава Владко се престраши да ме целуне. Той отдавна го е искал, както по-късно разбрах, но не е имал смелост. Така започна нашата любов...

Преживяхме много трудни моменти заедно, за които се сещаме и до днес. Те ни сближиха още повече. Малко след това от квартира се преместихме в собствено жилище, да са живи и здрави родителите ни [усмихва се] и заживяхме само двамата. 

По принцип той не е от най-романтичните хора и изненадите не са неговата стихия. През годините за всеки празник, а ние имаме много такива, винаги се старае да ме впечатли с подарък и да бъде оригинален в поднасянето му, но или аз съм човек, който трудно може да бъде изненадан или на него просто никога не му се получава."

Предложението

"Беше 31 декември 2012 г., моят последен работен ден в един магазин – спомня си Миглена. - Раздялата с бившите ми работодатели беше изненадващо тежка. В последния момент, преди да си тръгна, ми обявиха, че няма да ми платят, защото не искам да кажа къде ще е следващото ми работно място и ме накараха да подпиша документ, в който се задължавам да не работя в конкурентна фирма в период от три години. Аз отказах и си тръгнах без заплата. Цял ден чаках да си тръгна и повече да не се върна в този магазин...

С Влади бяхме планирали да празнуваме Нова Година с много приятели в едно барче в центъра на града. Едва дочаках вечерта, в която ще отпразнувам настъпващата 2013 г. и моето напускане. Мъжът ми ме чакаше отвън в колата. Качих се и се разплаках. Нямахме пари, за да празнуваме Нова Година. Голям рев падна! Прибрахме се и той ми обеща, че това е последният момент, в който позволява да плача толкова много, както и че новата година вече ще е различна, и ако плача, то ще бъде от щастие. В крайна сметка успяхме да празнуваме - една съседка ни даде пари назаем и ние отидохме в един бар. Там бяха много наши стари приятели, с които се виждаме рядко. Само липсваха сестрата на Влади, която е моя много близка приятелка и нейният мъж. Те трябваше да дойдат като приспят детето. Е, посрещнахме Нова година! И Влади ми каза, че трябва да отидем до ЦУМ, за да вземем сестра му и зет му, защото не могат да намерят бара. Тръгнахме, а аз не спрях да говоря по телефона с мои вече бивши колеги и да им обяснявам как съм си тръгнала от работа и как са постъпили с мен. 

Имало е конспирация от самото начало, защото приятелите ни са вървели през цялото време зад нас, с идеята да заснемат предстоящия момент.

Пред ЦУМ имаше тълпи от хора, красиви светлини - лампички, фойерверки, а Владко ме дръпна и ми каза: "Идвай, оттук трябва да минем!" И се озовахме под един купол от празнични светлини, а аз не можех да схвана какво става? Спряхме и той се разтрепери. Едва си бръкна в джоба и не ми се вярваше какво се случва, преди да чуя заветното: "Ще се омъжиш ли за мен?" Директно се разревах! Да, този път беше от щастие! Тогава само чух викове около нас – "Бравоооо! Честитооо! Най-новите младоженции…" Всички ни ръкопляскаха. Аз не можех да спра да рева, ама с глас. След като казах – "Да" и се успокоих, чак тогава видях всичките ни приятели около нас, и чак тогава разбрах, че са действали по план. 

Това беше ИЗНЕНАДАТА, която наистина му се получи на Влади, и която ще помня винаги! Предложението му за брак ще остане моментът, който предизвика буря от емоции в мен - и винаги, когато го разказвам, се просълзявам, дори сега." [прикрива сълзите си с усмивка]

Сватбата

"Нямахме възможност за голяма сватба и идеята беше да подпишем само с кумовете - продължава разказа си тя. - Но това беше посрещнато с остри реакции от страна на родителите ни. С тяхната подкрепа организирахме хубава сватба, което е още един от прекрасните и вълнуващи моменти и за двамата. Ще издам и една тайна: Планираме да подновим обетите си един към друг на десетата годишнина от сватбата, този път край морето" [смее се]

Раждането на детето

"Две години след това се роди синът ни Радислав - гордо казва майката. -  Раждането му промени само нашето ежедневие, но не и отношенията ни. Ние сме свикнали да си разпределяме задачите. И в отглеждането на бебето, Влади беше плътно до мен. И до днес споделяме тази практика в домакинството - например аз готвя, а той мие чиниите, аз чистя, той пуска пералнята или се редуваме. Когато имаш човек до себе си, като моят мъж, лесно се живее!

Ние сме от хората, които обичат да се забавляват. Както споменах,  отбелязваме много празници, не само 3-годишнини. [шегува се] Винаги намираме време да се съберем с приятели и да се забавляваме, но най-важни за мен са вечерите ни заедно, когато сядаме заедно на масата и не можем да се наговорим.

Просто любов

"Преди да срещна Влади, не съм била влюбена. С него се допълваме - казва Милена. - Често казвам на глас нещо, което той си е помислил или пък той довършва мои изречения. Свикнали сме да сме винаги заедно, приятелите ни са общи, когато излизаме пак сме заедно, дори още спим гушнати. Честно казано двамата сме много различни - той е по-бавен, по-спокоен, а аз обратното – нетърпелива и много емоционална. Това никога не ни е пречело, напротив, може би това е причината да не си омръзваме. Като две половинки сме на едно цяло. Той притежава това, което аз нямам и обратното. В представите ми за бъдещето, мечтая да остаряваме заедно в малка къщичка или бунгало край морето и да гледаме внуци там. Синът ни Ради обещава да са 20 и всичките да са момчета. Истината е, че и двамата не си представяме живота един без друг..."