Джаз примата Камелия Тодорова ни гостува в "Малки разговори" по повод завръщането си на сцената с новия концерт-спектакъл „Моят глас“, който предстои на 22 ноември в зала 2 в НДК. 

Животът на талантливата певица безспорно може да послужи за вдъхновение и, както самата тя се изрази в разговора, може да се разгърне дори в сериал. Затова се изкушихме да я направим част и от темата на месеца, посветена на рождения ни ден - "Вдъхновяваме женското ежедневие".

"Моят глас"

По повод концерта Камелия Тодорова обещава да сподели с публиката много емоционални моменти от живота си - победи и премеждия. Както винаги тя ще бъде искрена - не само заради себе си, но и заради хората.

Режисьор на спектакъла е Васил Къркеланов, а музиката ще бъде изпълнена от трио музиканти и трио вокална група. „Този път не съм подбрала известни имена като музиканти, а по-скоро се насочих към музиканти, които имат повече позитивна енергия и желание много да работят“, каза тя.

Осъществява проекта с помощта на НДК, Столична община и Министерството на културата, но не е в мащаба, в който е бил замислен първоначално.

Живот като на лента

В разговора ни Камелия Тодорова сподели, че като малка е мечтаела да бъде архитект по вътрешен дизайн, но се е разочаровала в организацията, в която е работила като проектант: „След като ми провалиха един цял проект, върху който работех 6-7 месеца, отидох при главния архитект, скъсах чертежите и казах, че напускам, защото те ме помолиха да не си играя толкова да измислям мебели и дизайн, а по-скоро да взема шаблони и да ги нанеса на размерите. И аз им казах: „Че къде е моята работа?“ И те: „Това е Вашата работа.“. Ами ок, аз няма да работя такава работа.“

Това я е накарало на 18-годишна възраст да отиде да работи в театъра. Основният аргумент да я приемат там е страхотният й глас. Тогава започва да взима уроци по пеене и да се учи да бъде певица.

Когато я попитахме как един артист, който е в разцвета на кариерата си, решава да напусне България, Камелия отговори:

„Ще Ви кажа. Като станете на 20 и вече сте преживяли една голяма любов, и сте преживяли и едно голямо разочарование, и сте постигнали горе-долу неща, които са максималното, което може да се постигне в България, започвате да мечтаете за нещо друго. И това се случи и с мен. Същевременно се влюбих и мечтаех да продължа кариерата си и извън границите на България. Това беше целият стремеж, към който се насочих.“

Любовта - движещата сила в живота

„Аз винаги живея с усещането за любов и за това, че съм влюбена в живота. И не мога да си представя и не искам никога да си представям спадовете в моя живот. Дори и тогава някак си избягвам, или не толкова избягвам, а просто не плача, например. Не плача, когато страдам.“

„Отвикнах много да показвам изцяло чувствата си. Правя го главно на сцената. Просто се съхранявам по този начин. Това е самосъхранение“, призна тя.

Историята на първата й песен

„Още в Кноке (Белгия - б.а.) на ферибот отидохме до Лондон. Насочихме се към един пиар, който беше доста известен в Англия и работеше, работи и до ден днешен, с "Куин", "Бийтълс", Дейвид Бауи, Фил Колинс и т.н. Чрез него започнахме да намираме студиа и музиканти. Така случайно се срещнахме с един композитор Марк, който написа песента “Bursting at the Seams”

„Ние се върнахме в Лондон, направихме демо, но имах и едно демо, което бях направила в България. То беше върху песен на Арета Франклин. Представяйки се на 4 лейбъла, "Върджин" хареса песента и решиха, че можем да направим договор, но решиха да направят и ремикс на песента и ми предоставиха Роджър Тейлър. Това беше много странно съвпадение на нещата по отношение на "Куин", защото ние преди това вече бяхме започнали кореспонденция. Тъй като изпълнителният директор на "Върджин Рекърдс" беше баджанак с Роджър Тейлър, така да се каже, решиха да направят този договор и този ремикс и за тази цел аз трябваше да отида до Монтрьо, където "Куин" имат студио. И така отидохме, правихме записи, направихме си купон и животът тръгна.“

С Фреди Меркюри се запознава по-късно. По това време в Монтрьо се е видяла с Браян Мей, Джим Бийч и Роджър Тейлър.

Не съжалява за връщането си в България и е горда с постиженията си тук. Все пак по пътя си среща и трудности – отглежда сама двете си дъщери и рестартира успешно кариерата си. Издава песни, но не е пускала албум от години. Каква обаче е причината?

„Проблемът е само един. Чисто финансов. Аз не съм от артистите, които се навират в лицето на спонсори. Каквото съм успяла да спечеля, го вкарвам в музика. А репертоар има за два албума. Сега живеем с една единствена мисъл да правим проекти и да се явяваме на конкурс за проекти. И ако спечелим и нещо дойде, да се реализира.“

„Всичко става с търпение – бавно, но славно. Същото е и с живота, и с творчеството. Не можеш да тичаш по неща, които трябва да се раждат в крачка. Въпросът е да вярваш, че ще станат. Ако загубиш вярата и се откажеш вече е друго. Ми аз още не съм се отказала".

За вдъхновението 

„Вдъхновението или музата човек си я прави сам. Ставаш и решаваш. Понякога е планирано нещо друго, но… Може да ти се плаче, обаче тръгваш и казваш: „Не, слънцето грее. Трябва и аз да грея!“.

„В моя живот винаги е имало жени, от които се вдъхновявам - като почнеш от Били Холидей, Сара Вон, Кармен Макрей, Ела Фитцджералд. В момента, в който аз учех да пея джаз, аз слушах и "Битълс", обичах да ходя и на концерти. Ходех да слушам всички наши групи. Имаше много хубави балове в Академията, на които всички тези рок групи, които нямаха къде да свирят и си изливаха душите там. Залите, в които се правеха тези балове, бяха претъпкани с хора и всички като че ли взимаха участие в това. Но тогава се живееше много сплотено в България. Сега всичко е точно обратното. И така е откакто съм се върнала.

Аз мисля, че много трудно нещо би предизвикало тази нация нашата да се почувства обединена, защото вечно всички мислят различно от другия.

„Всеки мисли единствено само за себе си. Ние като народ заедно изграждаме имиджа на една държава. Не може сам човек да го направи. Всичко е въпрос на това да мислиш в екип. Това е най-големият проблем в България. Трудно хората работят в екип или съществуват с такава мисъл“, допълва певицата мислите си по повод нацията ни като цяло.

Камелия Тодорова преподава и на студенти. За младото поколение тя каза:

„Те още не знаят какво искат, като студенти, а камо ли какво ще правят след това. И това е много лошо, защото те не стремят към контакт с музикантите, за да си направят групи. Да, има хора, които се стремят, не казвам, че няма, но са голяма рядкост. Има основни неща в живота, които са много важни. Ако не ги осъзнаваш и не ги прилагаш в живота си, трудно ще обичаш и някой друг, а трудно въобще ще ти е да разбереш какво е обич и въобще всичко става трудно...“

Бъдещите планове на певицата са да публикува автобиографията си, да направи турне и междувременно да издаде албум.

Снимка: Евгений Милов

Още за живота й, както и открива ли себе си в специалната илюстрация, посветена на рождения ден на Ladyzone.bg - вижте във видеото. В него ще чуете и какво ни изпя Камелия Тодорова за празника, за което от сърце благодарим! 

  • Теодора Иванова - Додо: Не се сравнявайте с другите. Всеки от нас е различен и това му е хубавото
  • Радина Кърджилова: Мислим си за още едно дете. Вдъхновяващо е да имаш голямо семейство
  • Ирина Тенчева: Успях да изградя живот, в който има обич и смисъл
  • Славена Вътова: На празниците настава голяма еуфория у дома, брашно се сипе от тавана
  • Спечели чанта и бонбони с игра в Ladyzone.bg
  • Прея: Женствеността в себе си стимулирам с приятни аромати, хубави материи и танци
  • Актрисата Евелин Костова: Хващала съм се да пържа кюфтета по букли
  • Хепи Ванче: Иска ми се да имам мое семейство
  • Ива Екимова: Аз съм момиче на късмета, което се превърна в жена с късмет
  • Флорина Иванова: За да постигне успехи, човек трябва да има силна мечта, която да го дърпа в трудните моменти