Този ноември Ladyzone.bg стана на 11 години, затова през целия месец търсим вдъхновението в компанията на жени с различни професии и с ярко присъствие в обществото.
Днес ви срещаме с очарователна спортна журналистка с красиво име Флорина Иванова. Преди да се потопи напълно в света на спорта, Флорина е отразявала различни теми като политика, съдебна система, култура, а от 2018-а е част от Спортна редакция на bTV. Тя ни среща с различни спортисти, усмивката й ни приветства от трибуните на стадиони и спортни зали, а това лятото, заедно с колегата й Димитър Тасев, предаваха от първо лице българските победи на Олимпийските игри в Токио.
Спортът за Флори е “път, страст и ежедневие”.
С професионализма и смелостта си младата журналистка доказва, че жените не просто имат място в света на спорта, но и притежават уменията да го разбират и коментират. Пред Ladyzone.bg тя разказва за предизвикателствата в професията, любимите моменти от работата и кои жени намира за вдъхновяващи личности.
Пред какви предизвикателства е изправена жената журналист в света на спорта?
Доста са предизвикателствата, основно идват от тези предразсъдъци, че една жена, например, във футбола не може да се справи толкова добре колкото един мъж. За мен това изобщо не е вярно. За мъжете, например, е така с художествената гимнастика. Точно си говорихме преди малко с колегите в спортната редакция, които са много широко скроени и при нас няма такива остарели разбирания, че ако си един или друг пол, можеш да се справиш в който и да е спорт. Всичко зависи от желанието на човек да се развива, да разбира даден спорт.
Колко “тежи” един златен олимпийски медал?
Нямам представа, не съм печелила още. Но съдейки по момичетата от художествената гимнастика и всички наши други шампиони, до които ние успяхме да се докоснем с Митко Тасев, с когото отразявахме Олимпийските игри в Токио, олимпийският медал измерва усилията и положения къртовски труд. Както казват нашите грации, които станаха олимпийски шампионки, те се подготвят за астронавти. Така че е много, много, много тежък един златен олимпийски медал.
Какви емоции ти донесе отразяването, спечелването и връчването на тези медали и отличия?
Аз изобщо не си спомням какво се случи в този ден. Все още се питам “Наистина ли станахме олимпийски шампионки по художествена гимнастика?”. Когато видях, че нещата отиват към победа, бях в някакъв делириум. Потекоха ми сълзи, защото знам през какво са преминали в тези години момичетата. Когато видях да ги награждават с това, което заслужават, просто бях съпричастна.
Кой е твоят любим момент от работа?
Може би са три. Със сигурност най-великото ми изживяване до момента беше отразяването на финала на Шампионската лига между Челси и Манчестър Сити тази година. Може би много хора знаят, че аз съм фен на Челси. И самият отбор да стигне до този финал, че и да го спечели, че и аз да бъда на пистата и да мога да интервюирам хората, които току-що са спечелили Лигата, беше едно наистина велико събитие за мен.
Абсолютно наравно с това - отразяването на българския златен олимпийски медал по художествена гимнастика това лято, първи в исторически план за България.
И третият - един филм за поредицата “bTV Документите”, в който разказахме историята на глухите хора през перспективата на спорта на националния отбор на футзал за глухи хора. Бях много щастлива, защото в този филм засегнахме темата, че глухите хора не разбират спортните новини, тъй като няма жестомимичен превод. Той беше въведен, след като започна пандемията. Цялата борба на глухите хора в България - около 150 хиляди души, беше да има жестомимичен превод на новините и спорта. Тези хора не могат да чуят атмосферата на стадиона или когато съдията свири, на тях трябва да им се обясни с мимики. Няколко месеца след този филм беше въведен закон за жестомимичния превод на новините и спорта. Не казвам, че е заради филма, но се радвам, че успях да разкажа за този проблем и че той успя да стигне до възможно най-много хора.
Къде намираш вдъхновение?
За спортния журналист в телевизията изобщо няма време да търси вдъхновение. Всеки ден се случва нещо ново и различно, което те предизвиква и те кара да изпитваш различни емоции. Това само по себе си е един огромен балон от вдъхновение.
Коя жена намираш за вдъхновяваща личност?
Четири са. На първо място моята покойна баба Флора, на която съм кръстена. Мелъди Гилбърт е моя професорка от Американския университет. Тя ме запали по документалното кино, заради което аз влязох в журналистиката. Магдалена Гигова, която беше редактор във в. "Преса" и ми подаде ръка за първия ми стаж. И може би жената, на която най-много се възхищавам и съм най-благодарна, жената, която, след като завърших, подаде ръка на един неопитен човек - Нери Терзиева. Тя ми даде възможността да работя в телевизия.
Имаш ли рецепта за успех и каква е тя?
За да постигне успехи, човек трябва да има силна мечта, която да го дърпа в трудните моменти. И оттам нататък всичко в нашата професия се свежда до работа, любопитство и смелост.
-
Теодора Иванова - Додо: Не се сравнявайте с другите. Всеки от нас е различен и това му е хубавото -
Радина Кърджилова: Мислим си за още едно дете. Вдъхновяващо е да имаш голямо семейство -
Ирина Тенчева: Успях да изградя живот, в който има обич и смисъл -
Славена Вътова: На празниците настава голяма еуфория у дома, брашно се сипе от тавана -
Спечели чанта и бонбони с игра в Ladyzone.bg -
Прея: Женствеността в себе си стимулирам с приятни аромати, хубави материи и танци -
Актрисата Евелин Костова: Хващала съм се да пържа кюфтета по букли -
Хепи Ванче: Иска ми се да имам мое семейство -
Ива Екимова: Аз съм момиче на късмета, което се превърна в жена с късмет -
Мария Жекова: Аз съм жена дете - нося в себе си радостта от малките неща
