На днешния празник на децата Флорина Иванова от bTV сподели за една своя детска мечта. Ето какво написа лъчезарната журналистка в своя Инстаграм профил.
Беше лятото на 2006 г. Убийствена жега. Бяхме на море. Трябваше да съм на плажа, но имаше световно по футбол. Бях залепена до малкия, губещ от време на време сигнал, телевизор. Подкрепях Италия. В нашето семейство Скуадра Адзура е на почит. Мама ме научи да ги обичам. Все пак дъщерята на нейна добра приятелка се казва Роси, на Паоло Роси (героят за Италия на световното в Испания през 1982 г. – бел.ред.).
Мама не ми даваше да мразя други отбори, можех само да подкрепям любимите ми. Е, да, бе, ама мен много ме дразнеха холандците. Такива едни груби. Точно в този ден имаха мач с Кот д’Ивоар. Много тичаха тези момчета. Обаче имаше и един страшно добър. Правеше ги луди “лалетата” в наказателното. И все намираше начин да се измъкне. Абе, страшен – хем техничен, хем умен футболист. Дидие Дрогба се казвал, разбрах от коментатора. Кот д’Ивоар за малко не победи моя футболен враг, а от този момент Дидие Дрогба стана любимият ми футболист.
Детската ми глава по някаква причина беше решила, че в Кот д’Ивоар говорят суахили, та и суахили почнах да уча заради него, обаче помня само една дума – “Ushindi” – победа. Продължих да гледам Дрогба в “Челси”, но там бяха и други страхотни играчи като Лампард, Тери, Балак, когото пък много харесвах от Бундестима. Моуриньо също беше страшен. С такава страст защитаваше футболистите си, с такъв плам им даваше указания. Така, покрай Дрогба и страхотната му компания, “Челси”, който винаги ми е бил симпатичен отбор, се превърна в любимия ми тим.
А на рождени дни, когато децата ми пожелаваха да участвам на олимпийски игри като гимнастичка, аз им казвах “Не, не, аз си пожелавам да гледам на живо САЩ на олимпийски баскетболен финал и „Челси“ на финал в Шампионската лига”. Да отразявам финала на най-престижното футболно клубно събитие в Европа беше важно професионално изживяване за мен. Да видя обаче как “Челси” става шампион пред очите ми в същия този финал, беше сбъдване на една нетипична детска, момичешка мечта. Беше си “Ushindi”-то на живота ми.
