Актрисата Евелин Костова вече е част от журито на новия сезон на „България търси талант“ и по думите й това е едно от най-вълнуващите неща, които са й се случвали.
Оказа се, че лятото вече й лиспва. Тогава тя участва в снимките за новия сезон на хитовия сериал на bTV – „Съни бийч“. Всичко е било далеч по-спокойно от първия сезон, когато на Евелин й се налага да пътува през почти цялото време от морето до София за представления. Сега е била на снимачната площадка с половинката си и с дъщеря си (вж. повече за сериала).
Както отбелязхаме, актрисата е едно от новите попълнения в "България търси талант“. Предложението идва през лятото, когато от екипа на предаването се свързват с нея и я канят на кастинг. Първоначално Евелин не е предполагала, че става въпрос за кастинг за жури. За това как й се отразява да дава оценки на хората Евелин споделя:
„Заставам от свое име и гледам това, което на мен ще ми хареса, мен ще ме развълнува, мен ще ме разчувства. Накрая зрителите са тези, които решават.“
„Естествено, че е трудно да даваш оценки на хората. Възприемаш със своите сетива, изразяваш емоциите, които ти си почувствал от това, което си видял“, споделя тя.
Евелин съумява успешно да съвмести ролята си на жури с кариерата на актриса и с това да бъде майка. Постепенно се завръща и към театъра, но не е доволна от това, което вижда там:
„Не е театърът, който аз оставих, преди да забременея и ми е много мъчно сега, когато се връщам, и виждам, че това е съвсем друго нещо. Играеш на салон 30%, хора с маски, раздалечени, нереагиращи толкова, колкото преди. Ние имаме много шумни комедии, много готини спектакли в Армията, които сега не се радват на този успех, който сме свикнали.“
С цялата динамичност в живота си Евелин и мъжът до нея успяват да си отделят време и са заедно от години. Уважават пространството един на друг, но и обичат да правят почти всичко заедно, за което Евелин разказва: „Ние сме от този тип хора - ако имам среща с приятелките ми и ако той е свободен и няма ангажименти, идва с мен. Ако той иска да отиде някъде или има някаква уговорка и аз нямам ангажимент, аз също отивам с него. Обичаме да правим нещата заедно.“
Определя себе си като притеснителна майка, но дава свобода на дъщеря си Ивайла за много неща:
„Моето ежедневие се върти изцяло около нея. Аз не мога да отида да пия кафе с приятелки в мола и да взема Ивайла, която ще стои мирно в количката с мен. Това е пълен абсурд. Ако ще се виждам с приятелки, отиваме в парка, където детето да може да тича или нещо да прави. И докато играя с нея, мога да си кажа нещо с приятелките. Може би аз съм си причината това да се случва по този начин, но на мен така ми харесва и не бих го променила. Деца на други приятелки съм ги виждала как умеят да си играят сами. Ами моето дете играе с майка си засега. Това е положението.“
За Евелин е важно да научи дъщеря си да бъде толерантна към хората, да е честна, да умее да се предпазва, но и да е любопитна към живота и хората. Важно й е да знае, че има много различни хора и това не е никак лошо. На Евелин дори би й било интересно, ако дъщеря й се стреми да търси контакт с различните. За житейските уроци смята, че човек си ги научава сам, а „в живота трябва да си честен и да си и да си добър с тези, които го заслужават и да знаеш как да отстояваш собствените си желания и стремежи.“
Ако има възможността да промени нещо в България, за да може нейната дъщеря, а и всички други деца да израснат в една по-добра и щастлива среда, това биха били по-строгите наказания за правилата и законите, които не се спазват.
Като майка постоянно й се налага да влиза в роли пред Ивайла. А любимите й роли като актриса са тези, в които има възможност повече да твори. Такава е ролята й във филма „Coercion”, с който печели няколко награди извън България. Той е за трафика на хора, а предложението да вземе участие в продукцията идва от неин приятел оператор.
„Получих предложението от един приятел, познат оператор, който ми се обади и каза, че идва екип на А21, организацията, която се бори с трафика на хора. Аз им изпратих кратък шоурийл и те ме харесаха. Те ми изпратиха истинската история на една жена. Когато дойдоха, започнахме да си приказваме и да го измислям. Те бяха толкова доволни от това, което свършихме, че на следващата година ми се обадиха и ми казаха: „Ние искаме това да го направим във филм. Искаме още да снимаме с теб“. И аз викам: „Хубаво се връщате, ама аз съм бременна и няма как“. И те: „Колко си бременна?“. „Доста, докато дойдете, вече ще съм в седмия месец“. И ми се обадиха след две седмици и ми казаха: „Виж сега, ние много искаме да снимаме с теб, затова ще го направим така, че ще крием корема почти през цялото време и накрая ще се окаже, че героинята е преодоляла някакви неща и е забременяла.“ И накрая всъщност си се появявам с корема. И те направиха историята по мен, защото просто искаха да го направим заедно. И тогава си дадох сметка, че има хора, които ценят твоя труд, и че ти си свършил добре работата и че от всичко това има смисъл.“
Попитахме Евелин в каква насока може да се промени българската театрална и киноиндустрия: „Ами може да се развие, ако хората спрат да си прибират пари в джоба, преди да започнат да правят проекти. Ако се влага повече, нещата ще се развиват по-добре.“
Къде Евелин намира вдъхновение в ежедневието си, коя жена намира за вдъхновяваща и кой е един от най-запомнящите й се гафове вижте във видеото и чуйте в Spotify.