Поредно международно отличие за Евелин Костова, която е звезда в сериала на bTV "Съни бийч". За ролята си в продукцията "Coercion" (Принуда) българската актриса спечели награда за най-добра актриса в късометражен филм от международния филмов фестивал в Прага и от фестивал в Ню Йорк, които традиционно открояват най-добрите продукции на месеца. Ето какво сподели самата тя за участието си във филма пред Ladyzone.bg.
Как се почувства, когато научи за отличието?
Стана ми приятно! Аз разбрах късно вечерта, писа ми режисьорът. Зарадвах се, но не го възприех като нещо чак толкова голямо. Споделих го в Инстаграм и много хора започнаха да ми звънят и да ми честитят. Тогава сякаш усетих, че е нещо по-специално.
Разкажи повече за късометражния филм "Coercion", който ти донесе наградата.
"А21" е организация, която се бори с трафика на хора. През 2019 г. решиха да направят такъв клип в България, който да им помага за набиране на средства и да презентират по техни събития. Първоначално идеята беше просто за клип, вдъхновен от истински събития. Те решиха да дойдат да го правят в България. Обадиха ми се за главната роля, съгласих се. Беше много интересно, защото режисьорът и операторът са хора, които работят в тази организация, и са срещали такива жени, които са били жертви на трафик. Те са били много близко до тези неща и можеха от първо лице да ми разкажат как стоят нещата. Отговорността беше много голяма, защото е нещо, което наистина се случва и е сериозно наболяла тема.
Заснехме този клип през 2019 г. И те решиха през 2020-а да се върнат за продължение и да го направим на филм. Обадиха ми се и казаха, че са много доволни и искат да продължим историята. Аз им казах: "Хубаво, но съм бременна, така че не знам как ще станат нещата". Тогава те решиха да направят историята спрямо мен и да може да се окаже така, че накрая героинята да е бременна. Във втората част вече съм снимана до под шията, надолу не се виждаше. И накрая, в последния кадър, се вижда, че съм бременна. По време на снимките на втората част успях да отида в българското седалище на организацията "А21", където отиват жертвите, които биват спасени - от тормоз или трафик на хора. Успях да се запозная с хората, които работят в тази организация. Видях къде настаняват момичетата - в едно много светло жилище, пълно с много хубави картини и позитивни надписи, които те карат да искаш да продължиш.
Би ли споделила малко повече за сюжета на продукцията?
Темата е тежка. Става дума за едно момиче, което с всичките си средства предприема пътуване с най-добрата си приятелка - от западна държава отива да работи в Америка. Тя без да иска, попада в трафик на хора - вземат я за проституция. По време на пътуването приятелката й умира, защото пътуват в много при тежки условия в контейнери в окена - без храна и без вода. Много хора не оцеляват, аз останалите ги вземат да работят. Героинята претърпява много тежки моменти и по стечение на обстоятелствата успява да избяга от дома, в който я държат да проституира и от човека, който я е похитил. Успява да избяга и среща добри хора, които я свързват с организацията.
Филмът говори и за това - дори да избягаш от това нещо, не си се отървал напълно от него. Защото после има много психически проблеми, които те преследват и животът ти не може да продължи по същия начин след такова нещо. Какво трябва да стане, за да се излекуваш наистина? Колко добри хора трябва да срещнеш? Колко е труден пътят след това? Проблемът е, че това е много наболяла тема в целия свят, но хората не говорят много и не знаят, че свъщност има все още толкова много жертви.
Какви бяха най-големите психологически предизвикателства за теб, участвайки в този проект?
Най-много се притеснявах дали ще мога да представя достоверно всичко това, което ми разказваха и за което се борихме, защото това не е художествена история. Това ми беше най-притеснително - дали всичко ще бъде достоверно. Жертвите на трафик са хора, които много трудно започват да общуват наново. Това беше най-трудно за пресъздаване - тази болка и отчуждение.
Снимките на продукцията са протекли изцяло в България. Разкажи повече за него и екипа, който стои зад нея?
Екипът е изцяло български, с изключение на режисьора и на главния оператор. Имаше български оператор, който снимаше с камерата, а другият само го ръководеше. Всички бяха много големи професионалисти и именно това накара хората да се върнат на следващата година и да направят продължение, защото бяха удивени от професионализма им. Първите снимки протекоха в три дни и бяха в три различни града - през първия ден бяхме в Перник, втория - в София, а на третия пътувахме до Варна, за да снимаме на пристанището сцените с контейнерите, които се изваждат от кораб в морето. Изобщо бяха удивени от организацията и професионализма на нашия екип.
Била си бременна по време на снимките. Трудно ли ти беше да участваш в продукцията?
О, да, със сигурност. Докато снимах, не усещах, че съм в по-различно състояние и че трябва да се пестя малко повече, а давах всичко от себе си. И първата вечер, когато се прибирах, усещах умора, която друг път не съм чувствала. Затова че трябваше малко повече да внимавам.
След отличията в Ню Йорк и Прага, какво предстои за теб и продукцията?
Продукцията продължава да участва и в други фестивали. Не знам дали ще успеят да го представят на София Филм Фест или друг български фестивал, все още не знам как стоят нещата. За мен в момента на преден план е майчинството и отглеждането на детето ми.
Какво послание би отправила към младите жени за какво да внимават, за да бъдат в безопасност?
Ако са жертва по някакъв начин - да не се страхуват да говорят за проблемите си. Защото страхът е най-често срещаното - да признаят, да поискат помощ, да поговорят с друг човек. Иначе, на всеки друг човек бих казала да се вглежда малко повече в хората, с които се разминават на улицата. Защото понякога подминаваме хора, които биват тормозени в момента и изобщо не си даваме сметка, че ние може да сме човекът, който да може да им помогне. Нека вземаме малко по-сериозно участие в живота и това, което се случва около нас. Да не бъдем толкова вглъбени в себе си, защото може да пропуснем един такъв шанс, в който да помогнем на някой, който наистина има нужда.
