26-годишната актриса Евелин Костова е на корицата на новия брой на сп. „Жената днес”. В мартенския брой на изданието, екранната Ивон разказва за силните емоции по време на снимките на сериала „Съни бийч”, разкрива какви са професионалните и лични предизвикателства пред нея и споделя едни от най-съкровените си спомени за своя учител Стефан Данаилов.
След снимачния ден всички – актьори, сценаристи, режисьори, отново сте били заедно. Какво правехте, когато и последната клапа щракнеше?
Продължавахме да работим, обсъждахме сцените за следващия ден, сменяхме реплики в движение. Разбира се, и купонясвахме. Късата клечка беше в този, който имаше сцени, планирани за рано сутринта, и трябваше да си легне пръв.
С кой актьор от сериала се сближи най-много?
Всички си станахме близки, просто беше неизбежно. С Лидето (актрисата Лидия Инджова, която също има основна роля в сериала – бел. ред.) се харесахме много. Двете сме студентки на Мастъра, а това винаги е било нещо като знак за нас, учениците на Стефан Данаилов, че сме от едно семейство, от едно котило.
В „Съни бийч“ с нея играем сестри – по сценарий аз съм по-голямата, въпреки че в реалността съм по-малка с осем години. Лидето обаче е много младолика, а аз, може би, вече не изглеждам толкова добре, както си мисля (смее се). Страшно се забавлявах и с Иво Аръков, който е в ролята на спасител. Умирах от смях на сцените с него.
Героинята ти – Ивон, е ефектна, секси, а облеклото й не оставя много на въображението. Как се чувстваше в нейните дрехи, от които е спестен доста плат?
Стресирана! Преминах през жестока вътрешна борба, докато свикна с костюмите. Преди да започнем снимките, направихме проби, а с всяка следваща дреха, която стилистката Августина Маркова-Тути ми обличаше, изпадах в шок! Някои рокли и панталони бяха толкова къси, че като седнех, платът сякаш изчезваше, а кожата ми „пипаше“ стола.
Коя е най-голямата ти професионална мечта?
Да участвам в проект, който изисква дълга, задълбочена професионална подготовка. Да имам възможността да се потопя изцяло. Също си мечтая за мюзикъл или биографичен филм за личност, чийто живот не е близък и познат на публиката.
Спомена, че Стефан Данаилов е твой учител. Кой е най-силният ти спомен с него?
Никога няма да забравя как между трети и четвърти курс с Мастъра репетирахме дипломно представление. Бяхме приключили трето действие, оставаше последното, четвърто. Беше лято, всички се бяхме разлетели по морето, но Мастъра настоя да направим едно четене и ни извика по средата на сезона за три дни. Личеше си обаче, че му е адски гузно, че ни е прекъснал почивката.
Преди да започнем репетицията, ни заразпитва. „Какво правите на Карадере? Сигурно си нямате палатка? Или ви е стара? Аз ще ви купя една нова, голяма. Я проучете колко струва и утре ми кажете!“, отсече, без да ни даде възможност да протестираме. Показахме му на следващия ден огромна палатка в интернет сайт, а той ни даде пари, за да я купим. До ден-днешен я опъваме, като отидем на море. В палатката на Мастера спят всички наши приятели, които минават да ни видят за ден-два.
Цялото интервю можете да прочетете тук >>
