Вкус към живота струи от всяко нещо, което Ирина Тенчева „прегърне”. Тя е съпруга, майка, домакиня, инфлуенсър, собственик на уникален, гостоприемен ресторант, автор е на запомнящи се журналистически текстове, а вече и на кулинарната книга „Ритуали от моята кухня”. Ирина е от онези жени, за които можем да кажем: „Красива, отговорна и вдъхновяваща, която времето сякаш не докосва...“ Написаното, със сигурност не изчерпва богатата й и любопитна биография, защото, както казва тя в свое интервю: „... има добавена стойност”.
В месеца на Ladyzone.bg – сайтът, който вдъхновява женското ежедневие, със съпругата на продуцента Иван Христов и майка на три деца, говорим за вдъхновението. Разбира се, Ирина ще сподели и емоции около „раждането” на „Ритуали от моята кухня” - книга, която, поне мен, накара да се почувствам уютно, а не неловко от това, което знам и не знам, заставайки над тенджерите и до печката. Усмихна ме, защото в нея има и човешки истории, върна ме към спомени, свързани с трапезата (а те, неподозирано, се оказаха много), и ме предизвика да прибавя щипка фантазия към някои от нейните рецепти, за да ги превърна в свои.
Ирина, как се чувствате като автор на „Ритуали от моята кухня”, която вече е на книжния пазар?
Не възприемам този сборник с рецепти като нещо, заради което трябва да се чувствам различно. Обратната връзка обаче, стотиците съобщения и публикации в социалните мрежи, първо ме изненадаха изключително много, после малко ме притесниха и когато преглътнах емоцията, се зарадвах истински. Щастлива съм, че времето, което отделих, за да създам тази книга, както и доверието от страна на издателите ми не са пропиляни, а съдържанието е внесло хубава емоция в деня на читателите.
Какво Ви вдъхнови да споделите отношението си към храната пред по-широка публика?
Реших се да събера на едно място стоте най-често приготвяни рецепти в моето семейство, заради дамите, с които ме събраха live готвенията по време на първия ковид локдаун. Започнах тези лайфове за мое разнообразие и в отговор на ежедневни въпроси, които получавах: „Това как се прави? Струва ми се трудно? Можеш ли да покажеш?”... Ресторантът ми липсваше, имах време и с удоволствие започнах да споделям онлайн как лесно и без много много престараване, можем да разнообразим дните си и времето на трапезата. Нямам претенцията за шеф-готвач, нито за кой знае какъв откривател в кухнята – във времето, в което живеем почти всичко може да бъде открито в нета.
Готвя от удоволствие за удоволствие
(моето и това на сътрапезниците ми), но съзнавайки ефекта и „послевкуса” от преживяването на масата. Вероятно точно заради това на хората им стана приятно с нас (Иван ме снима, докато аз готвя), онлайн срещите ни продължиха и след отминаването на ковид кризата, като все по-често последователите ни започнаха да настояват за книга.
В началото мислех, че се шегуват. Аз също започнах да се шегувам със себе – беше ми някак неудобно от мисълта, че ще се приобщя към армията на писателките, чиито книги се отварят само от роднините им (смее се, б. а.). Но... след няколко месеца едни и същи разговори си казах – защо пък не? Дори нищо да не стане, поне ще имам прегледно написани рецептите и няма всеки път да ровя по тефтерите (отново се усмихва, б. а.). Кураж да направя тази крачка, ми дадоха Ивета Кючукова и Красимир Александров – моите издатели от Booktrading, които ме подкрепиха и казаха, че ще направим точно такава книга, каквато си представям. Така и стана.
Търсен ефект ли е превръщането на четивото от книга с рецепти в любопитно, пълно с истории?
Не, не е търсен ефект. Просто имах нужда да споделя защо дедена рецепта има значение за мен... да разкажа за отпечатъка, който е оставила в ума ми и един вид да допълня нещо за „начина й на употреба” отвъд храната.
Всъщност как се насочихте към ресторантьорството и какво ви вдъхнови да създадете ресторант „Irituali”, който наистина е различен – сякаш си у дома?
С наближаването на 40-те си години, осъзнах, че ако съм късметлийка, вероятно съм наближила средата от земния си път. За пореден път си дадох сметка за скоростта, с която най-невъзвратимия ни ресурс – времето ни, отминава. Обещах си във втората половина на живота да го разменям с повече внимание и по възможност за дейности, които освен средства ми носят радост, вълнение и удовлетворение, за мечти, които съм отлагала. Не за лесни неща, а за важни за мен - като човек, който има нужда да се изрази по различни начини. Една от мечтите ми, които от най-ранна възраст са разпалвали въображението ми бе създаването на ресторант. Понеже не съм учила за ресторантьор и професионалните традиции във фамилията ми са свързани с правото и с медицината, представата ми за хубава храна и уютна обстановка беше домашната. Мерилото ми за гостоприемство бяха семейните трапезни традиции.
Мерилото ми за гостоприемство бяха семейните трапезни традиции.
Не бях докосвала табла, конвектомат и касов апарат, но имах кристално ясно усещане за това какво трябва да е мястото, на което всеки ще се чувства значим, обгрижен, обичан... След като направих разчета за финансирането на идеята ми, и видях, че мога да си позволя този риск, без да ощетявам никого в семейството си. И така, с много идеализирана представа за този бизнес, скочих съвсем сама в него. И щом вече четири години съществуваме, си мисля, че вероятно съм се понаучила да плувам. Не беше лесно. Мисля си, че никога няма да бъде.
Чувствате ли се успешна работеща жена, майка и съпруга и какво е необходимо за успеха на една жена?
Чувствам се добре, заради това, че успях да изградя живот, в който има обич и смисъл. Успехът, както и щастието са кратки пикове в човешкия живот. За мен е по-важно цялостното усещане от останалите моменти.
Любовта и търпението ли са най-важните неща, които формират отношенията в семейството, а може би и вдъхновението, дори да е от нещо малко?
Всеки от нас съдържа видима и невидима страна на душевността и на характера си. Непроявените ни особености най-често са свързани с лични истории, често с болки или неосъзнати травми, с несмляни емоции. Такава страна имат дори децата ни, за които вече съм убедена, че идват на този свят с емоционален багаж в пъти по-голям от телата им. Когато създаваме семейство, ние избираме да живеем с другия човек, заради видимото и проявеното от него и често заради надеждата той да запълни липсващи елементи от представата за щастие, която обществото, медиите са ни вменили.
С годините си дадох сметка, че ако проявяваме повече разбиране и обич към другото, към скритото в човек и по-малко очаквания той или тя да компенсират дефицитите ни, вероятността обичта да се запази във времето е много по-голяма. В този смисъл, освен любовта, най-важни за добрите отношения в семейството са способността на всеки негов член да бъде открит и да подпомага средата, в която близките му да бъдат открити, да се чустват обичани и приети такива, каквито са.
Какво казвате на приятелките си, ако искат мнението ви, за отглеждането и възпитанието на децата, защото имате опит?
Със сигурност съм имала такива разговори, но не мога да ги обобщя в един съвет. На младите майки винаги им казвам, че е напълно нормално да не се чувстват добре през първите 1-2 години след раждането. Промяната, преумората и перманентното недоспиване отнемат част от радостта от отглеждането на рожбите ни и не знам защо почти никой не говори за това. На тях винаги казвам, че трудното ще отмине и да намерят начин да се погрижат за себе си и да „стиснат зъби” до третата година, след която всичко става по-леко и хубаво. За възпитане – съвети не мога да давам. Ще преценя дали съм се справила, когато децата ми поемат по пътя си сами.
Намирате ли време за себе си, при това натоварено ежедневие – деца, ресторант, книга, създател на съдържание за социалните мрежи... и как предпочитате да го прекарате, за да се почувствате удовлетворена?
За 15-те години, през които съм майка, като че ли отвикнах да имам време за мен през учебната година. Хубавото е, че харесвам много повечето неща, които правя. Зареждам се с разходка в планината, с медитация, с пижамен ден с децата ни. А истинското възстановяване получавам от летния си престой в гръцкото ни село край морето.
Ирина, това е илюстрация на Борислава Караджова, нарисувана по повод рождения ден на Ladyzone.bg – каква е първата асоциация, като я погледнете и намирате ли себе си в нея?
Да, всеки от елементите в тази илюстрация присъства и в моя живот. Така, като ги виждам събрани накуп, си мисля, че... да, пътуваме с твърде много багаж през живота. Но съм сигурна, че това е така до време.
Бихте ли добавила още нещо към картината и какво име ще й дадете?
Не бих добавяла нищо в произведение, създадено от друг човек. И пожеланието ви за рождения ден на сайта е...
На екипа на LadyZone пожелавам никога да не губи ентусиазма и способността си да открива източници на вдъхновение в живота на жените. На всички жени. На публиката ви желая здраве и време за важните неща!
-
Теодора Иванова - Додо: Не се сравнявайте с другите. Всеки от нас е различен и това му е хубавото -
Радина Кърджилова: Мислим си за още едно дете. Вдъхновяващо е да имаш голямо семейство -
Славена Вътова: На празниците настава голяма еуфория у дома, брашно се сипе от тавана -
Спечели чанта и бонбони с игра в Ladyzone.bg -
Прея: Женствеността в себе си стимулирам с приятни аромати, хубави материи и танци -
Актрисата Евелин Костова: Хващала съм се да пържа кюфтета по букли -
Хепи Ванче: Иска ми се да имам мое семейство -
Ива Екимова: Аз съм момиче на късмета, което се превърна в жена с късмет -
Флорина Иванова: За да постигне успехи, човек трябва да има силна мечта, която да го дърпа в трудните моменти -
Мария Жекова: Аз съм жена дете - нося в себе си радостта от малките неща
