През ноември Ladyzone.bg празнува своя 10-годишен юбилей. По този повод заедно с предаването "Тази събота и неделя" започваме поредицата "разЛИЧНИ истории", в която 5 жени ще говорят открито за личния си и професионален свят, за битките, през които са минали и за настоящето, в което са щастливи. Всяка от тях ще бъде поставена в по-широкия обществен контекст, обяснен от психолога и социолог Детелина Стаменова.
Тази седмица в рубриката ви срещаме с една жена, избрала нестандартен професионален път. Работата отвежда Петя Боевска в бежанските лагери в Ирак. Още от малка тя знае, че иска да обикаля света и да помага на хората в беда. Завършва "Международни отношения" и се отправя към Женева, където бързо получава своята мечтана работа в структурите на ООН.
Всъщност Петя е координатор на мерките за подслон в Северен Ирак. Казва, че това е една интересна професия и малко хора осънзават, че е една кариера, а не нещо, което човек прави в свободното си време.
"Там човек наистина се сблъсква с много съдби. Мисля, че това е мястото, на което осъзнах че ако искам да практикувам тази професия, трябва да изградя малко по-дебела кожа. Хубаво е човек да е чувствителен и да има емпатия, но в тази сфера на работа, наистина е много трудно да преживяваш всяка среща." споделя тя.
Защо обаче една жена решава да избере този професионален път?
Според психолога Детелина Стаменова, хората работят по различни причини. Някои за пари, някои за независимост и една трета група от хората, за да срещат собствените си ценности и да бъдат полезни.
"Това е много специфична личностна характеристика, свързана с алтруизма. Водещото при тези хора е да се чувстват полезни към обществото." казва Детелина.
Това е и причината Петя да не се отказва от работата си, въпреки трудностите, които понякога среща.
„Определно има трудности в работата. Това да работиш в чисто мъжка среда, това да работиш в среда, където жените са главно домакини. Има едно доказване, първо като професионалист, когато си в нова държава, на нова позиция. Но и още едно доказване, поради факта, че си жена.” споделя Петя.
Казва, че заради избора, който е направила, също се сблъсква с някои проблеми. Понякога хората не разбират същността на професията. Освен това е трудно човек да изгради социална мрежа, контакти и по-дълготрайни връзки. Въпреки това тя среща подкрепа от най-близките си.
„Моето семейство е изключително подкрешящо в това. Ние сме го говорили от малка, откакто съм направила този избор. Аз направих доста, за да ги подготвя. Показвам им много, живота ми там, за да видят наиситна, че не е страшно. По никакъв начин не се чувствам заплашена за живота си. Дори като жена, имам огромна свобода да се движа, да имам социален живот.” разказва тя.
Според психолога Детелина Стаменова, решителни жени като Петя, все още се срещат рядко.
„Нейната професия е необичайна. Дя я сложим като мъжка или женска.. тя е отвъд, много е различна. Мисля че всяка професия, която изключва стоенето вкъщи и гледането на децата, защото в България, профилът на жените е , че те са доминиращи и се грижат за децата, я прави неженска в очите на много хора.” казва тя.
Петя не се отказва от мисията си, но вече гледа към едно по-спокойно бъдеще.
„Близкото бъдеще, поне през 2021, смятам да остана в мисията в Ирак, защото мисля че има още много работа за вършене. След това се надявам да получа пзиция в държава, която би ми позволила да превърна в свой дом. Започвам да клоня към приключване на по-екзотични държави. Ако има нещо, което ми липсва или започва да ми липсва с годините, това е място, което да нарека свой дом. Мисля че вече правя първи стъпки да го поправя!”