"разЛични истории": Бо, която превърна страданието си в кауза (ВИДЕО)

В края на месеца, на 25 ноември е Международният ден за елиминиране на насилието срещу жените. Тази седмица в поредицата "разЛични истории", по повод 10-годишнината от женския сайт на bTV LadyZone.bg ще ви срещнем с една жена, успяла да трансформира страданието, през което е минала, в кауза да помага. 

Снимка: Евгений Милов

Ужас. Страх. Срам. Болка. За тези жени домът не е най-сигурното, а най-опасното място. Всяка трета жена по света е преживяла физическо или сексуално насилие. Тяхното страдание е по-често мълчаливо. 34-годишната Бо Йорданова обаче избира пътя на смелостта в името на бъдеще без насилие. 21-годишна, в деня, в който встъпва в брак, започва нейният ад - физическо и психологическо насилие. Всеки ден, в продължение на почти 4 години.

„В началото винаги намирах оправдание, защото, като всяко друго момиче на тази възраст, си казах: оженила съм се за добро или за зло и аз стоя, аз оставам. Аз съм се посветила на този човек, казала съм "да" в сватбения ден, няма да мръдна от тук, независимо през какво минаваме или минава той. Така че дълго време стоях в една такава заблуда в ума си, докато в един момент физическото насилие не стана много голямо и много жестоко", спомня си Бо.

Малко след медения месец тя и тогавашният й съпруг се местят да живеят в САЩ, където, по думите й, се е изправила очи в очи и със смъртта: 

„Той се прибра от репетиция, защото е музикант, и с влизането в спалнята хвана възглавницата и ми скочи отгоре с нея да ме задушава, вследствие на което, аз получих хистеричен шок, парализирах се цялата, буквално се изкривих и в лице, все едно бях получила инсулт. Много жестока ситуация. Спомням си полицаите, единият от тях ме приближи и каза: забелязам, че ти реагираш на това, което се случва тук. Ако е така, мигни един път. Той тогава ми зададе един-единствен въпрос – попита ме "Съпругът ти ли е виновен за това, което ти се случва в момента и твоето състояние?". Трябваше отново да мигна за "да" и два пъти за "не". Аз се забавих в отговора си и за тях стана ясно. Мигнах два пъти, в действителност ги излъгах, за което често пъти съм съжалявала много. Често пъти съм се питала дали беше правилното решение.

Каква щеше да е разликата?

„Ами, той щеше да влезе веднага в затвора и моето домашно насилие щеше да приключи, нямаше да имам и сина си днес.“

10 снимки

Снимка: Евгений Милов

39% от жените в ЕС посочват, че познават жени от своя приятелски или роднински кръг, които са жертва на домашно насилие. А всяка 5-а жена познава някой от настоящето или бившето си работно място, станала жертва на насилие от страна на интимния си партньор.

Психоложката Детелина Стаменова коментира: „Една жена може да разбере, че е жертва на насилие, тогава, когато усети, че мнението й за самата себе си е много по-ниско от когато и да било, тогава, когато, поглеждайки в огледалото, не вижда нищо хубаво. Тогава, когато започне дори да търси позиции, които са много по-ниски от квалификациите й. Тогава, когато започне да вижда в приятелките си, че всички са много по-добри от нея.“

Бо е напълно откровена по този въпрос. „Не мога да кажа, че ми е било лесно, защото аз го криех от всички. Никой не знаеше през какво минавам. Пазех белезите, пазех настроенията си. Слагах една много солидна маска на лицето си и определено се криех зад бизнеса си“, спомня си тя.

Домашното насилие е неудобна тема, защото често жертвите са тези, които го прикриват

Стигне ли се до тормоз, то е, все едно, че е задействана машина за унищожение - нечовешко, равнодушно и безмилостно, смята френски психонаналитик

„Трудното вероятно донякъде идва от нежеланието човек да приеме себе си като жертва или като човек, който има нужда от помощ. Въпреки промените в обществото, българите оставаме сравнително консервативни по отношение на говоренето за собствените си преживявания. Вероятно това е културно обусловено при южните народи. Не сме научени толкова да говорим. В училище ни учат повече да слушаме и повтаряме това, което са ни казали, отколкото да се говори“, смята Детелина Стаменова.

Едва след появата на сина й Бо събира смелост да потърси помощ и да намери сили да си тръгне: „В един момент отворих Библията и там прочетох в Коринтяни точно за любовта, че тя е милостива, търпелива, не завижда, не безобразничи и тогава всъщност наистина за себе си осъзнах какво е любовта и на какъв влак съм се качила, на къде отивам реално. Дадох си сметка, че да, аз обичам истински, но не получавам същото обратно. Постепенно започнах да се оглеждам в организации, които могат да ми помогнат дискретно, защото ме беше страх да разказвам през какво минавам, при все че бях изградила и едно бизнес име, което не исках да смесвам с това.“

Бо е успяла да превъзмогне болката и да трансформира страданието в името на това да бъде успешна за себе си и за сина си. Днес тя има бизнес, свързан с организиране на сватби. Съпреживява всяка сватба като своя, без това да я натъжава. Създава и фонданция за грижа за рискови групи и помага на други жени да извървят трудния път на осъзнаването и превъзмогването.

Снимка: Евгений Милов

Днес Бо вярва в любовта. Вярва и че има любов след такава любов. „За мен цялото нещо е чудо и взаимоотношенията са лични избори. В този смисъл взаимоотношенията, които аз имам сега с моя бивш съпруг, са личен избор. Любовта на сина ми към баща му е била личен мой избор, защото, когато се разведохме, можех да избера, както повечето жени за жалост, да бъда лоша, да кажа, че той няма баща, да го изтрия от съществувание или точно обратното, всъщност – повярвах, че любовта изцелява. Повярвах, че, ако ние благославяме и третираме хората по един по-добър начин, рано или късно ще даде добрия плод в тях самите. Това е, което може да промени и най-ужасния престъпник. Вярвам го много силно.“