Стела Ненова, учител: Учебната година във Франция започна на 1 септември. Спазва се сериозен санитарен протокол

Стела Ненова е работила в сферата на образованието на различни места по света. Днес тя е майка на две момчета – Калоян (12) и Александър (10) и живее във Франция, в района на Лил, вече шест години. Цялото й семейство е извън България повече от десет години. Учебната година за нея и нейните деца вече започна. Стела ще преподава български език на първокласници в новооткритото българско училище в региона, което ще функционира като клон на най-старото и най-голямото българско училище във Франция - „Кирил и Методий“ - Париж. Със Стела се говорим за особеностите на френското образование, както и за начина, по който е организиран учебният процес в района, в който се намира тя.

Българка, майка на 3 деца, разказва за мерките в лондонските училища

Топъл обяд ще има само за по-малките; когато имат физическо, ще ходят с екипите си на училище, споделя Нина Тодорова пред Ladyzone.bg

Как възприемаш френската образователна система?

Ако питате самите французи, те ще ви кажат, че системата им е остаряла и тромава. Във Франция непрекъснато се дава за пример Финландия и всички дискусии по темата я сочат като държава пример за образователна система. Ако питате мен, като човек, получил образованието си в България и живял и работил в сферата на образованието на различни места по света, френската система не е чак толкова тромава. Да, определено се наблюдават стари порядки (като например учениците да стават прави в началото на часа, когато учителят влиза в класната стая), но пък това, според мен, е в основата на високия авторитет, на който работещите в образователната система се радват. Това, което ценя най-много във френското училище, е голямата автономия на учителите в работния процес. Те следват една обща, определена от министерството програма, но как ще си организират уроците, какви учебници и материали ще използват, как ще ангажират учениците, е изцяло в ръцете на учителите.

Каква е комуникацията на училищата с родителите?

Училищата са в много тесен контакт с родителите, като цялата комуникация е сериозно структурирана. Всяко училище има асоциация на родителите, в която всички участват и често плащат доброволно членство или правят дарения, за да функционират.

Родителската асоциация има президент, който се избира всяка година на специално събрание и активни членове, които работят по различни проекти – организиране на училищен транспорт, на извънкласни дейности, на тържества, функциониране на ученическия стол, ориентиране на новодошлите семейства, и т.н. Всеки родител е свободен да се присъедини към проекта, за който смята, че може нещо да допринесе. Обикновено мнозина се записват и активно участват в дейностите.

Всяка година се излъчват по двама родители от всеки клас (обикновено някой доброволства), които отговарят за комуникацията между училището и родителите.

Къде са децата в тази верига дете-училище-учител-родител?

Във френската система те са в самия център. Това е още един факт, който много ме впечатлява. Не може да ви се случи да отидете на родителска среща, в която общо да се говори за класа или само за определени деца, които създават проблеми. Родителските срещи са лични, за всеки ученик с неговия родител, оценките (срочни и годишни) са винаги придружени с кратък коментар на всеки учител и, забележете, директора, който познава и следи на специални педагогически съвети прогреса на всеки един от възпитаниците на училището. Когато минат в колежа (на 11 години), на учениците се дава възможност да участват по-активно в живота на училището и в комуникацията между родители и учители. Всеки клас излъчва двама представители, които участват на всички училищни съвети и събрания. Изобщо, подготвят ги за активни граждани още от най-ранна възраст.

Суперродител или консерва - разбери какъв тип родител си (ТЕСТ)

Предупреждаваме, че ако нямаш чувство за хумор, този интерактивен тест не е за теб

Как преминаха месеците под карантина за вас?

Не беше драматично, понеже живеем в къща, а и разполагаме с достатъчно стаи за всички – децата да си следят по отделно онлайн училището, а аз и мъжът ми да си работим от вкъщи. Къщата беше доста оживена, събирахме се всички три пъти на ден да се храним заедно и това беше нашият момент на разпускане. Иначе ни беше позволено да излизаме само по един час на ден в радиус на един километър от дома и това никак не беше достатъчно. Обикновено привечер излизахме четиримата като на разходка и си беше забавно. На децата най-много им липсваха приятелите, разбира се. Във Франция, когато децата са близки приятели, те често се канят на гости (много пъти с преспиване) – това е, за което момчетата ми страдаха най-вече.

Каква беше връзката между децата и училището в този период?

Както стандартната комуникация – доста добре структурирана.  По-малките имаха виртуални класни стаи и график, по който влизаха, за да имат онлайн часове. Те свършваха до обяд, а за следобеда имаха поставени писмени занимания, които да предават до края на деня в един общ, училищен драйв (drive). Не бяха много натоварени, но и не бездействаха.

Големият ми син е вече в колеж и понеже се предполага, че вече са по-автономни, не се налагаше да присъства на видеоконферентни уроци. Учителите изпращаха материали и задачи онлайн, на платформата на училището, а учениците се готвеха сами и при възникнали проблеми или неразбиране, се свързваха с учителите. Дори учителят по спорт възлагаше дейности, които трябваше да се снимат и изпращат. Веднъж седмично се обаждаше представител на училището, за да се увери, че всичко е наред и нямаме някакви специални нужди.

Твоите деца как приеха и понесоха промените - отрази ли им се по някакъв по-сериозен начин?

Мисля, че ги приеха спокойно. Те са по-големи, а и ние много говорим вкъщи. Като цяло съм на мнение, че децата наблюдават родителите си и попиват техните страхове и стрес. Ние не сме изпадали в паника, просто водехме разговори какво става, защо, какво предстои. Предполагам, че това е трудно с по-малки дечица, но с поотрасналите не е проблем. Това, което им се отрази най-много, е липсата на истинска комуникация с други деца. Но пък българският им се подсили (сега трябваше да общуват предимно на родния си език), така че имаше и положителни неща по време на карантината.

А на останалите деца (доколкото имаш наблюдения)?

Имаше, разбира се, уплашени деца. Когато последния месец на колежаните им се позволи да се върнат на училище, в класа на големия ми син някои отказаха да присъстват. Предполагам, че семействата им са били по-уплашени или са имали по-близък сблъсък с вируса. Като цяло не ми се струва да е царяла паника.

Какво обясняваш на децата си за ситуацията, те питат ли те нещо по темата?

Ние по принцип за всичко си говорим. Даже си имаме нещо като ритуал – вечерно време, след банята, когато се оправят за лягане, е времето за споделяне и питане. Забранени теми няма и често говорим по глобални въпроси (като за 10 и 12 годишни, де).

Иначе за ситуацията с вируса не ми се налага много да обяснявам – те са наясно, че това е нещо, с което не сме се сблъсквали досега, но е въпрос на организация, време и проучвания, за да го преодолеем. По-скоро се опитвам да им внуша, че благодарение на неочакваните събития, те много са пораснали и са станали по-добри и самостоятелни. Това си беше един чудесен урок, за всички – и деца и родители.

Снимка: Личен архив

Какво предстои с началото на новата учебна година - има ли промени и кой и как ги комуникира с родителите?

Тук новата учебна година започна на 1 септември. Спазва се доста сериозен санитарен протокол (по мой спомен от около 60 страници инструкции са получили училищата), който се комуникира и от медиите и от самите училища. Мерките са разделени на два вида: малко по-облекчен режим за малките (без маски за учениците) и малко по-строги за колежаните и гимназистите (с маски). Такива трябва да се носят и от целия училищен персонал, да се дезинфекцират и проветряват помещенията няколко пъти на ден, да се следи да няма струпвания на много деца.

Това е протокол, който трябва да се спазва във всички форми на обучение, които се предлагат в страната – спортни клубове, ателиета за деца и неделни училища. Ние също ще трябва да го приложим, тъй като от тази година Асоциацията на българите в Лил (чийто член съм и аз) успя да се организира и да открие българско училище в региона. Ще функционираме като клон на най-старото и най-голямото българско училище във Франция „Кирил и Методий“ в Париж, а неговата директорка Камелия Трибулен ще ни оказва административна помощ. Засега отваряме две паралелки – смесена детска и предучилищна група и 1 клас, като часовете ще се провеждат в събота следобяд. Целта ни е да достигнем до всяко дете в областта, което има желание да учи български език, независимо от нивото му на владеене на език. 

Ирина Велкова: Асоциацията на българите в Лил и българското училище са мисия, която ме изгаря отвътре

Всичко се промени, когато се роди детето ми - искам то да заобича българското така, както аз го обичам, категорична е Ирина, текстилен дизайнер и университетски преподавател по Текстил в Лил

Ситуацията с коронавируса малко ни усложни задачата, тъй като по-трудно се организират информационни срещи и като цяло не всеки е склонен да циркулира наоколо, но се надявам да се справим. Имаме нужната подкрепа от българската асоциацията в лицето на председателката Ирина Велкова, както и от другите членове. Разбира се, санитарният протокол, наложен в страната ще бъде спазен.

За колко адекватни намираш реакцията на институциите там във връзка с пандемията?

Напълно адекватен. Първоначалното съобщение за ситуацията и належащите мерки беше направено от президента на републиката, който в праймтайма на TF1, със спокоен тон и без опити за сплашване, обясни какво се случва и какво ще последва. След това всички вечерни новини регулярно осведомяваха хората за ситуацията във Франция. Имаше известни затруднения в началото с осигуряването на маски, но до приключването на карантината, проблемът беше решен. Доста общини осигуриха безплатни текстилни маски или материали за ушиването на такива на всички подопечни им домакинства. Ние също получихме маски по пощата. Вярно е също, че първоначално французите като че ли не вярваха много във сериозността на положението и не се съобразяваха много с наложените ограничения, но после ситуацията в източните райони се влоши и мерките започнаха да се спазват. И досега са доста стриктни в прилагането им – даже според една статистика 80% от французите са се отказали от традиционните си летни ваканции в чужбина и са решили да ги прекарат във Франция (от чувство за сигурност но и от солидарност към френската икономика).

Асен Александров, директор на иновативното 51 СУ "Е. Багряна": Ще бъде динамична година!

"COVID-19 вече промени лицето на образователната система" - категоричен е Асен Александров

Можеш ли да направиш някакъв паралел с България?

Аз съм абонирана за българска телевизия и следя редовно новините. На моменти имах чувството, че българските власти следяха какво ще направят френските и веднага го въвеждаха. Често каквото чуех по френските новини, ден-два след това го чувах и по българските. В този смисъл ми се струва, че България доста адекватно реагира в началото. После нещата взеха да поемат в друга посока – сплашващи реторики, пълно либерализиране на мерките, неясни и неадекватни икономически и социални мерки и абсолютна липса на интерес и желание за осъществяване на контрол от страна на държавата. Друго, което ме впечатли това лято, докато си бях в родината, е несериозното отношение на средния българин към пандемията. Може би това е продиктувано от традиционната липса на доверие към институциите в България, не знам. Това обаче е една друга тема.