Десислава Христова, учител и родител: Каквото е посято вкъщи, ще разцъфне в клас и в обществото

Динамична, различна и изпълнена с вълнения и притеснения е новата учебна година за всички. Но за Десислава Христова е още по-отговорна и изпълнена с трепети, защото тя има отношение към образователния процес от най-важните позиции - като учител, родител и дори студент.

По време на световна пандемия тя има честта да поеме за първи път като класна първокласниците в ЧНУ "Светилник", разположено в "Дворецът на щастливите хора" – културно-образователен център. Малко преди това изпраща своята дъщеря Никол на нейния първи 15 септември в друго столично училище. Момчетата вкъщи пък - таткото и малкият им син Кристиян, наблюдават като зрители момичешките емоции. Освен всичко това тази година Деси завършва дистанционно и още една своя магистърска степен по "Начална педагогика" в СУ "Климент Охридски".

В интервю за LadyZone.bg учителката говори за важността на споделената отговорност родители-учители и за първите уроци в училище, които подготвят за живота.

Суперродител или консерва - разбери какъв тип родител си (ТЕСТ)

Предупреждаваме, че ако нямаш чувство за хумор, този интерактивен тест не е за теб

Деси, с какви емоции започна за теб новата учебна година като класна на първи клас и майка на първокласничка?
Емоциите бяха двустранни. Като майка, която изпраща детето си в първи клас и наблюдава как дъщеря й се вълнува, притеснява, усмихва, как с нетърпение очаква срещата със своята класна и съученици. Наистина почувствах едновременно радост и умиление. Виждаш как невръстни дечица се стичат в двора на училището, търсят класа си, гледат с очакване и надежда за предстоящите дни в класната стая.

Разбира се, предвид създалата се обстановка, тържествата за първия учебен ден бяха по-скромни и достъпът до класните стаи беше ограничен за родителите. Въпреки това организацията на училището, в което ще учи Никол, беше чудесна. Успяха да зарадват децата, да ги посрещнат с песни, танци и много други изненади.

Снимка: Личен архив

Какво да се прави... стана ми мъчно за първолаците, когато ги накараха да поставят маски и да прекрачат прага на своето училище. Наистина тъжна картинка! Но в такова време живеем и явно ще трябва да спазваме определени противоепидемични мерки, докато вирусът отмине. След изпращането на дъщеря ми, ми предстоеше аз самата, вече като учител, да посрещна моите ученици в ЧНУ "Светилник". Дворът гъмжеше от развълнувани родители и деца, тържеството беше изпълнено с много песни, стихчета, танци, снимки за спомен... Хубави неща. И в моето училище се спазваха съответно всички необходими мерки, предвидени за ограничаване на COVID-19.

Професионалните или майчинските вълнения бяха по-силни?
Няма как да излъжа, майчинските вълнения изцяло ме връхлетяха в този празничен ден. Това да видиш как детенцето ти е станала голяма госпожица и тръгва по своя път, няма начин да не те обхване чувство на носталгия по онези невинни и волни дни, които сте прекарали заедно.
Исках да остана неутрална относно чувства и емоции, но не успях! Опитах се просто да уловя хубавите моменти и да ги превърна в незабравими спомени, на които в бъдеще заедно с Никол ще се забавляваме.

Снимка: Личен архив

Как минаха първите дни в клас за теб? Към какви мерки се придържате в училището срещу COVID-19?
В началото имаше период на адаптация, както за учениците, така и за учителите. Трудно ни беше със спазването на стриктните мерки относно вируса, но мисля, че се справихме прилично. Първокласниците не доумяваха защо в класната стая са без маски, а пък в коридора задължително трябва да ги слагат. Зададоха ми следния въпрос: "Въздухът, който дишаме в стаята, не се ли промъква тайничко и в коридорите? Какъв е смисълът тогава, когато сме в междучасие извън класната стая да носим маски?". Въпросчета, въпросчета, на които и ние понякога не можем да отговорим.

Успяват ли децата да спазват нужната дисциплина?
Децата като цяло са по-адаптивни към промените. Дисциплината при тях обаче за жалост идва от семейството. Казвам за жалост, защото каквото е посято вкъщи, каквито примери на начин на живот е видяло детето, това ще разцъфне (покаже) и в класната стая, и пред съученици, и в обществото навън. По-голяма част от родителите очакват учителите да носят отговорност за възпитанието и дисциплината на техните деца. Това е грешка! Огромна!

Светлана Дъбенска, учител: Не оставяйте усещане у децата си, че предстоят страшни, апокалиптични дни

При виртуалното обучение трябва учители, ученици и родители да работят съвместно, но то е "кастрирано" от всичко, което живото общуване ни дава, споделя още тя

Учителят може да предложи добрите модели на поведение, да подскаже за правилните отношения между децата в класа, да даде стимул и мотивация, но в никакъв случай не трябва да е основната фигура, отговаряща за дисциплината на децата. От практика си знам, че когато родителят вкъщи не дава нужното внимание и любов, това веднага се явява сериозен дефицит в училище. Всъщност това е факт, който всички знаем, но не му обръщаме нужното внимание. Самата аз като родител се опитвам често да си напомням за този проблем, който можем да наречем "синдром на забързаният родител" - постоянно бърза, постоянно е закъснял, постоянно нервничи и препуска към бъдещето... Бъдещето, в което главни участници всъщност трябва да са неговите деца.

Отваряне на училищата или епидемиологична "бомба със закъснител"? Деца без симптоми разпространяват коронавируса

Децата са тихи разпространители на новия коронавирус, установява изследване

Трудно ли е с маските при малките ученици? 

Аз лично съм против децата да носят маски, където и да било. За мен носенето на маски от деца може да има няколко негативни ефекта:

На първо място, нека да бъдем честни, че чисто физиологично тези деца са в апогея на своето развитие и какво правим ние като спираме макар и за кратко време през деня притока им на въздух. Всички знаем колко е затруднено дишането, когато носим маска.

Второ, забелязва се едно харесване и навик при децата да носят тези маски. Маските за деца вече са моден аксесоар. Те си ги сравняват, показват коя с какъв надпис или принт е. И така просто от една добре изглеждаща маска се отива към аксесоар за "кой е по-по-най" цял живот - като зимната шапка, слънчевите очила, телефона и т.н.

За Никол какво беше най-трудно през първите дни в клас?
Всичко за Никол мина доста добре, аз лично очаквах да има доста повече предразсъдъци, но тя се справи отлично. Имахме и забавна случка. Един ден забравих да й дам закуска, а точно в този хубав слънчев ден в училище нещата се объркват и нямат обяд. Милото дете, като се прибра вкъщи, нападна набързо вечерята.

Снимка: Личен архив

Има ли готовност да се премине в режим на дистанционно обучение при нужда в твоето училище?
Всяко училище в страната е готово поне на 50% за преминаване към дистанционно обучение. Не ми се иска, особено за деца от първи до четвърти клас, да учат в дигитална среда. Сами разбираме, че те ще бъдат както социално, така и образователно ощетени. Аз самата съм и студент последна година "Начална педагогика" в СУ "Климент Охридски" и при мен тази учебна година ще премине в дистанционно обучение във всички дисциплини. За мен този начин на обучение е идеален, но тук идва "Да АМА". Учила съм 12 години в присъствена форма на обучение, заедно с още поне 25 ученици, отделно съм имала приятели от квартала, с които сме тичали и играли до полунощ. След това съм следвала в присъствена форма на обучение, като бакалавър и магистър поне още 6 години. Много родители и учители одобряват дистанционната форма на обучение, но извинявайте, тя е практична и приложима единствено и само за зрели изградени емоционално и социално Големи хора. В никакъв случай дистанционно не може да научиш един първокласник да пише правилно. Затова ще се радвам всички ученици в българските училища да имат присъствена година!

Ще бъдат ли ощетени именно първокласниците, ако се наложи да сменят класната стая с домашната атмосфера?
Първокласниците ще бъдат на 100% ощетени. Затова при евентуално затваряне на училище или училища с тях трябва да бъдем най-внимателни и най-отговорни. Това все пак е етап на основно ограмотяване.

Трябва ли учителите и родителите да са партньори в настоящата "битка" да се осигури качествено образование за децата, въпреки заплахата от вируса?
Аз съм напълно "за" такова партньорство, защото то не само ще ни помогне в "битката" с коронавируса, а ще построи онези мостове, за които се говори от години между родителите, учителите и децата.

Майка на 4 деца: Училището трябва да бъде извън дома. Може да бъде вкъщи, но за кратко

Ако не бях по майчинство по време на онлайн обучението на три от децата си, трябваше да използвам платен, неплатен отпуск или да остана без работа, признава Илиана Илиева

Доверието, което гласуваме ние на родителите, да запазят децата си здрави, да спазват необходимите хигиенни норми, абсолютно кореспондират и с нашите грижи, които полагаме за техните деца, обгрижвайки ги и образовайки ги, помагайки им да навлязат в дебрите на така интересния живот. Защото не смятате ли, че вируси е имало и ще има и занапред, човекът се е адаптирал и живее заедно с тях от векове. Ако ние не успеем да спечелим и този път битката, а просто се оставим да ни залее вълната, няма смисъл да говорим за образование, каквото и да било то – присъствено или дистанционно. Да запазим положителните си мисли и да пожелаем на учениците в България една здрава, ползотворна и присъствена учебна година!