Динамична, различна и изпълнена с вълнения и притеснения е новата учебна година за всички. Но за Десислава Христова е още по-отговорна и изпълнена с трепети, защото тя има отношение към образователния процес от най-важните позиции - като учител, родител и дори студент.

По време на световна пандемия тя има честта да поеме за първи път като класна първокласниците в ЧНУ "Светилник", разположено в "Дворецът на щастливите хора" – културно-образователен център. Малко преди това изпраща своята дъщеря Никол на нейния първи 15 септември в друго столично училище. Момчетата вкъщи пък - таткото и малкият им син Кристиян, наблюдават като зрители момичешките емоции. Освен всичко това тази година Деси завършва дистанционно и още една своя магистърска степен по "Начална педагогика" в СУ "Климент Охридски".

В интервю за LadyZone.bg учителката говори за важността на споделената отговорност родители-учители и за първите уроци в училище, които подготвят за живота.

Деси, с какви емоции започна за теб новата учебна година като класна на първи клас и майка на първокласничка?
Емоциите бяха двустранни. Като майка, която изпраща детето си в първи клас и наблюдава как дъщеря й се вълнува, притеснява, усмихва, как с нетърпение очаква срещата със своята класна и съученици. Наистина почувствах едновременно радост и умиление. Виждаш как невръстни дечица се стичат в двора на училището, търсят класа си, гледат с очакване и надежда за предстоящите дни в класната стая.

Разбира се, предвид създалата се обстановка, тържествата за първия учебен ден бяха по-скромни и достъпът до класните стаи беше ограничен за родителите. Въпреки това организацията на училището, в което ще учи Никол, беше чудесна. Успяха да зарадват децата, да ги посрещнат с песни, танци и много други изненади.

Снимка: Личен архив



Какво да се прави... стана ми мъчно за първолаците, когато ги накараха да поставят маски и да прекрачат прага на своето училище. Наистина тъжна картинка! Но в такова време живеем и явно ще трябва да спазваме определени противоепидемични мерки, докато вирусът отмине. След изпращането на дъщеря ми, ми предстоеше аз самата, вече като учител, да посрещна моите ученици в ЧНУ "Светилник". Дворът гъмжеше от развълнувани родители и деца, тържеството беше изпълнено с много песни, стихчета, танци, снимки за спомен... Хубави неща. И в моето училище се спазваха съответно всички необходими мерки, предвидени за ограничаване на COVID-19.

Професионалните или майчинските вълнения бяха по-силни?
Няма как да излъжа, майчинските вълнения изцяло ме връхлетяха в този празничен ден. Това да видиш как детенцето ти е станала голяма госпожица и тръгва по своя път, няма начин да не те обхване чувство на носталгия по онези невинни и волни дни, които сте прекарали заедно.
Исках да остана неутрална относно чувства и емоции, но не успях! Опитах се просто да уловя хубавите моменти и да ги превърна в незабравими спомени, на които в бъдеще заедно с Никол ще се забавляваме.

Снимка: Личен архив

Как минаха първите дни в клас за теб? Към какви мерки се придържате в училището срещу COVID-19?
В началото имаше период на адаптация, както за учениците, така и за учителите. Трудно ни беше със спазването на стриктните мерки относно вируса, но мисля, че се справихме прилично. Първокласниците не доумяваха защо в класната стая са без маски, а пък в коридора задължително трябва да ги слагат. Зададоха ми следния въпрос: "Въздухът, който дишаме в стаята, не се ли промъква тайничко и в коридорите? Какъв е смисълът тогава, когато сме в междучасие извън класната стая да носим маски?". Въпросчета, въпросчета, на които и ние понякога не можем да отговорим.

Успяват ли децата да спазват нужната дисциплина?
Децата като цяло са по-адаптивни към промените. Дисциплината при тях обаче за жалост идва от семейството. Казвам за жалост, защото каквото е посято вкъщи, каквито примери на начин на живот е видяло детето, това ще разцъфне (покаже) и в класната стая, и пред съученици, и в обществото навън. По-голяма част от родителите очакват учителите да носят отговорност за възпитанието и дисциплината на техните деца. Това е грешка! Огромна!

Учителят може да предложи добрите модели на поведение, да подскаже за правилните отношения между децата в класа, да даде стимул и мотивация, но в никакъв случай не трябва да е основната фигура, отговаряща за дисциплината на децата. От практика си знам, че когато родителят вкъщи не дава нужното внимание и любов, това веднага се явява сериозен дефицит в училище. Всъщност това е факт, който всички знаем, но не му обръщаме нужното внимание. Самата аз като родител се опитвам често да си напомням за този проблем, който можем да наречем "синдром на забързаният родител" - постоянно бърза, постоянно е закъснял, постоянно нервничи и препуска към бъдещето... Бъдещето, в което главни участници всъщност трябва да са неговите деца.

Трудно ли е с маските при малките ученици? 

Аз лично съм против децата да носят маски, където и да било. За мен носенето на маски от деца може да има няколко негативни ефекта:

На първо място, нека да бъдем честни, че чисто физиологично тези деца са в апогея на своето развитие и какво правим ние като спираме макар и за кратко време през деня притока им на въздух. Всички знаем колко е затруднено дишането, когато носим маска.

Второ, забелязва се едно харесване и навик при децата да носят тези маски. Маските за деца вече са моден аксесоар. Те си ги сравняват, показват коя с какъв надпис или принт е. И така просто от една добре изглеждаща маска се отива към аксесоар за "кой е по-по-най" цял живот - като зимната шапка, слънчевите очила, телефона и т.н.

За Никол какво беше най-трудно през първите дни в клас?
Всичко за Никол мина доста добре, аз лично очаквах да има доста повече предразсъдъци, но тя се справи отлично. Имахме и забавна случка. Един ден забравих да й дам закуска, а точно в този хубав слънчев ден в училище нещата се объркват и нямат обяд. Милото дете, като се прибра вкъщи, нападна набързо вечерята.

Снимка: Личен архив

Има ли готовност да се премине в режим на дистанционно обучение при нужда в твоето училище?
Всяко училище в страната е готово поне на 50% за преминаване към дистанционно обучение. Не ми се иска, особено за деца от първи до четвърти клас, да учат в дигитална среда. Сами разбираме, че те ще бъдат както социално, така и образователно ощетени. Аз самата съм и студент последна година "Начална педагогика" в СУ "Климент Охридски" и при мен тази учебна година ще премине в дистанционно обучение във всички дисциплини. За мен този начин на обучение е идеален, но тук идва "Да АМА". Учила съм 12 години в присъствена форма на обучение, заедно с още поне 25 ученици, отделно съм имала приятели от квартала, с които сме тичали и играли до полунощ. След това съм следвала в присъствена форма на обучение, като бакалавър и магистър поне още 6 години. Много родители и учители одобряват дистанционната форма на обучение, но извинявайте, тя е практична и приложима единствено и само за зрели изградени емоционално и социално Големи хора. В никакъв случай дистанционно не може да научиш един първокласник да пише правилно. Затова ще се радвам всички ученици в българските училища да имат присъствена година!

Ще бъдат ли ощетени именно първокласниците, ако се наложи да сменят класната стая с домашната атмосфера?
Първокласниците ще бъдат на 100% ощетени. Затова при евентуално затваряне на училище или училища с тях трябва да бъдем най-внимателни и най-отговорни. Това все пак е етап на основно ограмотяване.

Трябва ли учителите и родителите да са партньори в настоящата "битка" да се осигури качествено образование за децата, въпреки заплахата от вируса?
Аз съм напълно "за" такова партньорство, защото то не само ще ни помогне в "битката" с коронавируса, а ще построи онези мостове, за които се говори от години между родителите, учителите и децата.

Доверието, което гласуваме ние на родителите, да запазят децата си здрави, да спазват необходимите хигиенни норми, абсолютно кореспондират и с нашите грижи, които полагаме за техните деца, обгрижвайки ги и образовайки ги, помагайки им да навлязат в дебрите на така интересния живот. Защото не смятате ли, че вируси е имало и ще има и занапред, човекът се е адаптирал и живее заедно с тях от векове. Ако ние не успеем да спечелим и този път битката, а просто се оставим да ни залее вълната, няма смисъл да говорим за образование, каквото и да било то – присъствено или дистанционно. Да запазим положителните си мисли и да пожелаем на учениците в България една здрава, ползотворна и присъствена учебна година!

  • Майки на деца с увреждания: Те са воини, трябва да вярваме в тях, а не да ги приемаме като инвалиди
  • Дистанционното обучение е като голяма ваканция. Три ученички в 12 клас за COVID-19 и ученето
  • Слав Петков от Special Academy: Децата в инвалидни колички не искат съжаление, а внимание
  • Как да развием суперпамет у децата и да ги научим да ценят парите?
  • Първият учебен ден за децата на известните БГ личности
  • "Ковид Тъпонайсет", "Ще слушам госпожата повече от теб" и още бисери от първокласниците
  • Испанската принцеса Леонор е под карантина заради COVID-19 (ВИДЕО)
  • Светлана Дъбенска, учител: Не оставяйте усещане у децата си, че предстоят страшни, апокалиптични дни
  • Отваряне на училищата или епидемиологична "бомба със закъснител"? Деца без симптоми разпространяват коронавируса
  • Снимка на деня: Първи учебен ден, но на двора
  • Защо финландското образование е толкова добро, а децата там – най-четящите в света!
  • Храните за висок успех в училище
  • 6 различни идеи какво да занесе детето на първия учебен ден вместо букет на „другарките“ (СНИМКИ)
  • Стела Ненова, учител: Учебната година във Франция започна на 1 септември. Спазва се сериозен санитарен протокол
  • Д-р Таня Андреева, педиатър: Родителите да не прекаляват с имуностимулантите, да правят пауза през около 20 дни
  • Суперродител или консерва - разбери какъв тип родител си (ТЕСТ)
  • Асен Александров, директор на иновативното 51 СУ "Е. Багряна": Ще бъде динамична година!
  • Д-р Юлиян Петров от КТ "Подкрепа": Длъжни сме пред бъдещето на децата да се водим от разума, а не от страха
  • Българка, майка на 3 деца, разказва за мерките в лондонските училища
  • Топла вода и сапун в училищата, или защо мисия до Марс ще се окаже по-лесно изпълнима