Новата учебна година се задава с много неизвестни. МОН и МЗ определиха мерките за безопасност в училищата заради COVID-19, а първата родителска среща ще внесе малко повече яснота по въпроса. Софиянката Илиана Илиева - майка на четири деца, споделя притесненията си от предстоящото и разказва как семейството й се е справило с дистанционното обучение през изминлата учебна година. Говори и за реакциите на децата си, свързани с промяната, провокирана от „виновника”- коронавируса, който смятa, че е преминал през многолюдното й семейство. Илиана, която е програмист, разказва и за желанието си да има много деца със съпруга си Господин, когото всички наричат Динко. Среща ги любовта към точните науки, докато и двамата са студенти в Софийския университет. 10 години минват преди да си кажат „Да”, а през следващите 10 стават родители на четири прекрасни деца. Ето как тя обрисува историята на голямото си семейство:

Снимка: Личен архив



Учих „Математика” и „Информатика”, обичам работата си и тази с деца – казва Илиана. - Бях учителка 7 години, преди да стана програмист. Смених професията си, именно защото исках да имам голямо семейство и да ми е по-лесно във финансово отношение. Но много обичам да преподавам! И когато се роди първото ми дете – Велимир (2008 г.), започнах да го уча още като беше на 9 месеца. Той проговори на една година с цели изречения. Никой не можеше да повярва, че толкова малко дете говори като голямо! Когато стана на година и 10 месеца, вече казваше цялата азбука, и то не само българската, но и английската. Стотина думи знаеше на английски и си говореше свободно като възрастен. Много бързо със съпруга ми, който също е програмист, дойде желанието да имаме второ дете. Лилия се роди година и седем месеца (2009 г.) след Велимир. При нея ми беше малко по-трудно, защото батко й търсеше повече компанията на възрастни хора, а тя – на деца. Когато вечер четях приказки на Вели, Лили лежеше до мен, слушаше и наблюдаваше книжките с интерес. От малки и двамата свикнаха с книгите и до ден-днешен са големи „читанки”. Случвало се да прелистват заедно една книга, защото не могат да се разберат кой да я чете. Никое от четирите ни деца не е дошло на този свят случайно, всички са били планирани и посрещани с голяма обич. Третото ни дете се забави - искахме да има по-малка разлика с второто. Катерина се роди през 2013 г. - три години и пет месеца след първото дете. А когато и тя поотрасна, се решихме на четвърто. Нямахме време за губене - бях на 40 години. Дадох си срок до края на годината, ако не забременея, да се откажа. Но чудото стана през октомври и след 9 месеца се роди Цветомир (2018 г.). Колкото и да бях тренирана физически, годините си казаха думата. И бременността, и раждането бяха по-трудни. Всички деца родих по естествен път.”

Илиана, как със съпруга ти съумяхте да се справите с деца, работа, училище, болести?

С мъжа ми се записахме на „Училище за родители” и когато Велимир се роди, ние знаехме абсолютно всичко, от което има нужда едно бебе. С второто беше малко по-трудно, заради малката разлика във възрастта им, а и Велимир започна да боледува – до третата си година направи 17 ларингита с 4 хоспитализации в болница и беше тежък период за всички. Добре, че имахме подкрепата на майка ми, която живее до нас. Голяма помощ беше, като се наложеше късно вечер да отидем в болница, да има на кого да оставим бебе Лили. С третото дете ни стана много лесно, защото имахме всичко необходимо за бебе от първите две деца. А и бяхме минали през какво ли не вече откъм болести и не се притеснявахме. Единствено беше трудно, когато трябваше да пътуваме – докато оправиш багажа, някой го разопакова и се вмъква в куфара. Или като тръгваха за детска градина в 8 сутринта, защото трябваше да облека 3-годишно, 2-годишно, бебе и да ги закарам. Например, 2-годишното реве и се дере, че не иска да ходи, 3-годишното му вика да не се лигави, накрая тръгваме в преспите, докато бебето го нося в кошче. След това вече исках да е време за лягане - толкова се уморявах. Но, колкото по-големи ставаха децата, толкова по-малко изискваха от мен и съпруга ми. Играеха заедно, занимаваха се и някак неусетно и Катето, покрай Велимир и Лилия, се научи да прави всичко сама. Още като 3-годишна не даваше никой да я храни, да я бърше и каквото и да било. На всичко казваше - „хама” (сама)! Тя е типичният Овен, който иска сам да се блъска и бори в живота. (Велимир е Телец, Лилия е Скорпион, Цветомир – Рак, а ние двамата с мъжа ми сме Везни - родени на една и съща дата, в един и същи месец, но аз съм с една година по-голяма.) Благодаря ти, скъпи, че толкова много ми помагаш и ми се довери, че ще се справим!

Подкрепа и взаимно разбиране е част от тайната за сплотено семейство
Снимка: Личен архив

Като се наложи през март присъственото обучение в училище да се замени с онлайн, какво се случи в многодетното ти семейство?

Велимир и Лилия са ученици, а Катето беше в подготвителна група, сега ще е първи клас. Беше трудно да подсигурим техника за всеки от тях, самостоятелни стаи, както и да съчетаем времето, защото те са три деца и всеки от тях започваше учебния процес по различно време. Бях в отпуск по майчинство с четвъртото дете и трябваше да го опазвам, за да не пречи на учениците. И трите деца не бяха подготвени технически, а ежедневно имаха проблем с техниката – на кой се разкачаше слушалка или микрофон, проблеми с Интернет, за който имаме два доставчика вкъщи и когато единият прекъснеше, трябваше да превключвам другия или да пускам хот спот през мобилната мрежа. Може би месец и половина след стартирането на това обучение, усетихме рутина. В началото учителите пишеха във фейсбук какъв е материалът, след това ние, родителите, трябваше да го преподадем, да обясним, за да може детето да разбере урока, да напише домашното си и да го предаде. Преди да преминат към виртуална класна стая, за да могат да слушат своя учител и да правят упражненията си, ние, родителите, поехме обучението на децата.

Това не е ли прекалено изискване към родителите от страна на училищата?

Тук е моментът да благодаря на всички учители, които успяха да се справят със ситуацията и не оставиха децата ни. Много училища доста по-късно от тези на нашите деца се ориентираха в начина за дистанционно обучение. Велимир е в Първа частна математическа гимназия и още на втория ден учеше във виртуални класни стаи. Като система използва Moodle, както и на Google – Classroom. Учителите им бяха подпомогнати от колегите им по „Информационни технологии” и се включиха всички преподаватели на децата. Заради финансовата страна на частното обучение, нещата се случиха максимално бързо. Двете ми дъщери учат в кварталното 26 СУ „Йордан Йовков”. Четвъртокласничката Лили за седмица-две мина на „Школо”, преди това използваше Zoom. В подготвителната група на Катето имаше затруднения с техниката, но успяха да създадат класна стая през Skype. В началото Катето и Лили споделяха едно бюро с два лаптопа и си пречеха. След това училището взе решение да премести заниманията на подготвителната група следобед. Така една стая се ползваше от двете момичета преди обед и следобед, но трябваше да следим часа, защото всички учебни часове и междучасия бяха по различно време.

Илиана на работа
Снимка: Личен архив

И двамата с мъжа ти сте технически грамотни, но как се се справяли деца и родители, които нямат вашите познания и възможности?

За щастие ние и двамата с мъжа ми работим в тази сфера, имахме стара техника, която се принудихме да извадим. Имаме много приятели с 3-4 деца и знаем, че и при тях е било трудно. Трите ми деца, ги спаси това, че аз бях по майчинство с четвъртото. Ако бях на работа, със сигурност трябваше да си използвам цялата отпуска - платена, неплатена, за да им помагам и да съм до тях. Или да остана без работа. Не спирам да мисля и за онези деца, които не се появиха в онлайн обучението. Какво ли е станало с тях? Как ще наваксват и как учителите ще продължат с такъв „недоизучен” клас?

Ново ли е вече училището за децата, а и не само за тях?

Със сигурност е ново, защото децата, губят социалния контакт по между си. Катето забелязах, че се депресира. През април и тя, и брат й изкараха най-самотните рождени дни. Негативно повлия и че не можеха толкова дълго време да ползват детските площадки. На Вели и Лили им липсваха и състезанията по математика, които са 10-12 на година, а те не ги пропускат и специално се готвят за тях. Дори имат грамоти и медали. А промяната, че ще учат от къщи, приеха добре. Можеха да поспиват повече, специално Велимир да не пътува с градския транспорт, да си почиват през междучасията, дори да се опънат на леглата си. Помагахме при затруднения, което за тях беше сигурност. Но за нас определено училището вече не е същото. Дори обмисляме да наемем помощник за децата, ако отново затворят училищата.

 

Притеснена съм как ще стартира учебната година! Аз искам децата да ходят на училище, а не да учат от вкъщи. Трябва да общуват с други деца, да играят... И вкъщи трите ми деца имат общи игри и могат да се забавляват, но много деца са сами и контактуват с една машина. Катето, например, се притесняваше и не искаше да си включва камерата, за да я наблюдават, а тя да не може да вижда всички деца. И до последно държеше да бъде с изключена камера. За най-малките деца, които ще са в първи клас, е много важно да видят какво е училище – да свикнат с режима там, да усетят и забавната част в него. Училището трябва да бъде извън дома. Може да бъде вкъщи, но за кратко време, в противен случай не е добре за самите деца.

Каква е преценката ти за новата реалност в училищата?

Единственото положително нещо е, че и децата, и учителите навлязоха в новите технологии. Както и че няма да има оправдание да не учат, когато има грипна епидемия. Или за седмица – две мога да преглътна дистанционното обучение, но не и да продължава месеци наред. Много съм притеснена, ако отново се наложи децата да останат затворени по домовете си.

Снимка: Личен архив

А децата как гледат на онлайн обучение?

Велимир иска пак да учи онлайн. Харесва да има подкрепата ни, да не пише някои домашни, защото не всички се проверяват – по-малък е контролът от страна на учителите, както и че му остава повече свободно време за книги, за игри, за телевизия, за хобита. На Лилия, мисля, че също й хареса. А Катето, която ще е в първи клас, трябва да отиде и да усети класната стая, прегръдката на любимата учителка, ръката, която ще държи нейната Тя е била в подготвителна група, имала е досег с училище, но не е същото усещане.

Информирани ли сте за мерките за безопасност в училищата за настъпващата учебна година?

Все още – не. Уведомени сме да следим на сайта на училищата кога ще обявят родителска среща, която ще бъде в началото на септември. Нямаме представа кога децата трябва да носят маски, кога - не... А дали те ще се сещат? Съмнявам се!

Имаш ли притеснения, че на 15 септември училището ще стартира като присъствено, но това може да се промени и обучението да стане дистанционно?

Убедена съм, че пикът на болестта е преминал още през зимата. Не вярвам на информацията, че в момента ситуацията е толкова тежка. Да, още дълго време ще се разболяват хора от коронавирус, но това не трябва да е определящо за живота ни напред. Много пъти е имало грипни епидемии, също със смъртни случаи... Този вирус вече не ме плаши, той ще „обикаля”, докато всички хора не го изкарат. Няма как всички да го преболедуваме едновременно. Надявам се управляващите да имат здрав разум и да не позволяват децата да бъдат затваряни вкъщи и да страдат. Маската не ни спасява, а ни изолира един от друг – не можеш да видиш емоцията на човека срещу теб, трудно е да се диша в градския транспорт през нея. А относно децата и училището, те така или иначе са били в контакт с други хора и няма смисъл, ако едно се разболее, да преминат на дистанционно обучение всички от класа. Има смисъл училащата да се затворят, както при досегашните грипни епидемии, когато една трета от децата се разболеят и тогава за седмица-две да преминат на онлайн обучение. На много деца се провали изминалата учебна годината и ако малките можеш да контролираш, тинейджърите - трудно. Докога ще носим маски? Може ли някой да ми каже, моля? Питам, за да отговоря на децата си. А досега не съм оставяла нито един техен въпрос без отговор...

Снимка: Личен архив

Какви са личните ти страхове за коронавируса?

Мисля, че ние го изкарахме. В началото на месец март, през три дни се разболяваше нов член от семейството ни. Най-големият – Велимир, който пътува с градския транспорт, пръв се разболя, след това и бебето – Цветомир, после аз и мъжът ми, последна беше Лили, само Катерина не се зарази. При всеки болестта протече различно. Това, което аз усещах, е нещо, което никога не съм чувствала по време на настинка. В началото ме заболя гърло, но по начин, по който никога до тогава не ме е боляло. Сухотата в гърлото, която ме будеше нощно време и усещането как въздуха минава през него като през тръба, както и промяната във вкуса ми, който стана металически, ме накара да мисля, че коронавирусът е при нас. Най-тежко се разболях от всички, температура ме мъчеше цяла седмица, макар да поддържах ниска – между 37.1 и 37.5. Не можех да отида на лекар, както и да си взема рецепта за антибиотик. Всеки ден се преслушвах сама със слушалката на апарата за кръвно налягане. И когато чух хрипове, мъжът ми отиде до аптеката и ми взе антибиотика на Велимир, който приемах в двойна доза. Не сме тествани, но знам, че сме го изкарали. Знам, че е много тежко, знам, че е като грип, но знам и че не е толкова страшно, колкото го описват. Коронавирусът е опасен за компроментираните имунни системи и за възрастните хора.

Тренировките помагат много за доброто здраве, категорична е Илиана
Снимка: Личен архив

Приемали ли сте нещо допълнително, за да се предпазите – джинджифил, лимони, мед....?

Храним се здравословно, всеки ден консумираме пресни плодове и зеленчуци. Купуваме мляко и млечни продукти от малки мандри, а месо – само от производители. Всички спортуваме. Държим на режима, децата лягат рано вечер. В разговори с лекари научихме, че коронавирусът е нещо, от което няма „измъкване”. Нито прополис, нито билки, нито чесън ще те спасят. Но вярвам, че могат да ти помогнат по-леко да изкараш вируса. Въпросът е навреме да си обърнеш внимание, да не оставиш заболяването да се задълбочи и да се лекуваш.

  • Десислава Христова, учител и родител: Каквото е посято вкъщи, ще разцъфне в клас и в обществото
  • Майки на деца с увреждания: Те са воини, трябва да вярваме в тях, а не да ги приемаме като инвалиди
  • Дистанционното обучение е като голяма ваканция. Три ученички в 12 клас за COVID-19 и ученето
  • Слав Петков от Special Academy: Децата в инвалидни колички не искат съжаление, а внимание
  • Как да развием суперпамет у децата и да ги научим да ценят парите?
  • Първият учебен ден за децата на известните БГ личности
  • "Ковид Тъпонайсет", "Ще слушам госпожата повече от теб" и още бисери от първокласниците
  • Испанската принцеса Леонор е под карантина заради COVID-19 (ВИДЕО)
  • Светлана Дъбенска, учител: Не оставяйте усещане у децата си, че предстоят страшни, апокалиптични дни
  • Отваряне на училищата или епидемиологична "бомба със закъснител"? Деца без симптоми разпространяват коронавируса
  • Снимка на деня: Първи учебен ден, но на двора
  • Защо финландското образование е толкова добро, а децата там – най-четящите в света!
  • Храните за висок успех в училище
  • 6 различни идеи какво да занесе детето на първия учебен ден вместо букет на „другарките“ (СНИМКИ)
  • Стела Ненова, учител: Учебната година във Франция започна на 1 септември. Спазва се сериозен санитарен протокол
  • Д-р Таня Андреева, педиатър: Родителите да не прекаляват с имуностимулантите, да правят пауза през около 20 дни
  • Суперродител или консерва - разбери какъв тип родител си (ТЕСТ)
  • Асен Александров, директор на иновативното 51 СУ "Е. Багряна": Ще бъде динамична година!
  • Д-р Юлиян Петров от КТ "Подкрепа": Длъжни сме пред бъдещето на децата да се водим от разума, а не от страха
  • Българка, майка на 3 деца, разказва за мерките в лондонските училища

Още по темата от btvnovinite.bg: