Велислава Ножарова е име, познато в модните и арт среди. Тя е доказал се моден фотограф със собствен стил, изработва и уникални бижута, а последното й занимание е реновиране на каравани. Зрителите на предаването „Фермата” я видяха в едно от изданията му и като човек с оригинални хрумки, който учеше участниците как от нищо да направят нещо. А запознанството й там с волейболиста Владимир Николов се оказа знаково и провокира изявата й във вътрешния дизайн. Да радва хората не само с изкуството си, но и реално, прегръщайки идеята да бъде полезна и с благотворителност, също е кауза в живота й, за която тя работи. Креативната дама е и майка на две момичета, така че умело съчетава отговорността и таланта.
Каква е ролята на морето в живота й, как щастливите случайности в живота и любопитството стават разпознаваем почерк за хората, които обичат красивото - вечно търсещата Велислава Ножарова споделя мислите си пред Ladyzone.bg.
Велислава, разкажете за началото и избора да се занимавате с изкуство.
Началото беше случайно, както повечето неща в моя живот. Един ден взех видеокамера и започнах да снимам себе си, публикувах във фото форум и хората започнаха да се радват на снимките ми.
Не сте ли завършила фотография?
Не съм завършила нищо от това, което работя. Завършила съм журналистика, което като цяло е далече от всичко, което правя в момента. Лека-полека снимах всякакви неща и ги публикувах във форуми. В началото дори нямах фотоапарат, снимах с камерата, което правеше още по-интересни нещата, защото си измислях всякакви техники, за да не си личи с какво правя снимките. Съпругът ми ме насърчаваше и беше до мен от самото начало, дори той ми намери първият фотоапарат, както и спираше навсякъде с колата, когато пътувахме, за да мога да снимам. Бил е с мен на снимки и след това, за да ми помага с каквото може и съответно да ме научи малко на логика (усмихва се, б. а.). Неговото мнение винаги е било мотивация за мен, за да ставам по-добра в годините, както и той да види, че усилията му, инвестирането на време в мен, не е било напразно и е имало смисъл.
Със сигурност, тъй като сте един от успешните модни фотографи у нас.
С моята приятелка – гримьорката Силвия Стойчева започнах да правя снимки и Георги Неделчев, тогава главен редактор на „Плейбой”, ме откри - видя, че имам око и ме покани в списанието. Снимах различни момичета, които откривах, докато не стигнах до най-високото ниво – да снимам корици, да намирам момичета за конкурса на изданието. Николета Лозанова, Златка Райкова са мои открития... Доста работех като фотограф в екип със Силвия Стойчева и Теди Велинова и постигнах цели, които си бяха мои върхове. Обожавах черно-бялата фотография, която обаче не беше удачна за списания. Трябваше да се съобразявам с определени изисквания, а това беше мъчение за мен. Не съм очаквала, че вдъхновението ще ме „удари” в нещо друго... Но започнах да декорирам яйца по подобие на Фаберже (един от най-прочутите ювелири, б. а.) и като се тръгна в посоката на бижутата, та до ден-днешен.
Може ли да се каже, че при изработването на бижута не подражавате на никого?
Аз имам много тежък синдром да бъда откривател, а не подражател (усмихва се, б. а.). И винаги във всичко, което съм правила, съм искала аз да открия нова техника – това ме мотивира! Мисля, че в повечето случаи съм се справила. Целият ми живот е бил подчинен на това да не е стандартно, каквото и да правя. В началото, като ходех да купувам материали, в магазините все ми казваха, че нещата, които избирам, са за друго. Но после се научиха, че аз нищо не използвам по предназначение.
Правилата не са за мен – бунтар съм! Това е вътре в мен, не е нещо, което правя, за да съм интересна. Следвам знаците на съдбата и правя това, от което съм вдъхновена.
Един ден Силвия, която много се занимава с котенца, ме попита дали искам да снимаме животинки и да помагаме благотворително. Тогава беше актуален сериалът „Под прикритие”, свързах се с Христо Мутафчиев и той беше първият, когото снимах за каузата, но така, както аз искам. Портретите са ми сила, виждам зад лицето, виждам душата. И когато Христо видя кадрите, каза: „Каймаканова, това ще бъде нещо по-голямо от едни котки!” (Смее се, б. а.)... Изпращаше при мен свои колеги, за да ги снимам и това беше моят достъп до артистите – среда, за която жадувах. Те бяха много по-различни като духовност, по-нестандартни и близки до мен. Освен това бях сама с апарата и с моите чувства и решения. След това продавахме на търг тези кадри, за да можем да съберем пари за кампанията „Да оставим следи”, която правихме 4 години. Аз живеех с нея, снимах това, което душата ми чувства и окото ми вижда.
Актьорите са друго „тесто” и това е моето „тесто”, което можех да „замеся” по начина, по който аз ги виждах. Когато снимах Мариан Вълев, който не е стандартен човек, като си видя кадрите каза, че снимам кино. Такива думи ме вдъхновяват и карат да искам все повече от себе си. Търг, след търг с екипа успявахме да купим кувьози, и голямото ни постижение – първата детска линейка, която дарихме. Тогава патрон на каузата беше г-н Шарлопов, който успя да ме накара, да съчетая творческата работа с бизнеса, като ме насочи кои хора да снимам. Междувременно правих и бижута...
И дойде ред да реновирате и каравани...
Дори не си спомням как решихме с моя съпруг да си вземем каравана! И като влязох в нея и я видях, си казах, че не е моето. Но като се хванах с една приятелка и я преобразихме. Това беше началото на интериорния дизайн, но той явно някъде е бил в мен, както и фотографията. Пак не беше подчинен на правила и 3D макети. Познат, който се занимава с дърво, каза: „Как да обясним на хората, че няма компютър, който да може да обрисува твоя ум и да отрази мисленето ти?”. Аз правя всичко на момента, вкарвам много ръчна работа, много релефи...
Отношението към морето ли ви накара да си вземете каравана?
Не (усмихва се, б. а.)! Всичко тръгна от отношението към творчество и дизайн и впоследствие стигна до отношението към морето. След като обнових караваната ни, беше първият ми досег с този вид почивка – на къмпинг. Но сега вече е любов, начин на живот, начин на изкарване на времето. В основата обаче са творчеството и дизайнът – да създам от нищо нещо. Обичам да видя нещо, което не е достатъчно красиво в моите очи и да го направя по-хубаво, според моите възгледи.
Може ли да се каже, че при вас зад морето стои творчеството?
Да! А и морето, и творчеството са свързани. Аз обичам морето, водна зодия съм – Риби, и водата е начин на живот за мен. Асцендентът ми е Скорпион, така че допълвам цялата картинка с още вода и амбицията, която получих от този знак, за да изклася в среда, в която не е лесна и трудно се пробива, особено когато нямаш тапия за това, което правиш. Аз съм горда, че правя неща, които не съм учила, а идват от душата и сърцето ми. За мен логиката е там някъде на финала, а всяка емоция е преди това. Хората, виждайки и харесвайки това, което правя, е достатъчна мотивация, за да продължа.
Бяхте и във „Фермата” като наставник...
Да, влизах там всяка седмица и давах различни задачи, за да се правят красоти от неща, които не сме си представяли, че ще ни свършат работа в ежедневието. Там се запознах с волейболиста Владо Николов, който е видял потенциал в мен и ми възложи след това да направя от един апартамент - два. Той ми даде свобода и ми каза: „Направи така, че да бъдеш горда с резултата!”. Това беше невероятно предизвикателство пред мен, но успях да направя два изключителни апартамента. И хората, които имат очи, започнаха да виждат моя почерк, в това, което правя.
Декорирах си и автомобила с дантела – над 3000 парченца отидоха и години беше атракция. Сега караваните са моят начин за дизайн, защото пространството е по-малко в тях и по-бързо се правят, но пък има лично участие – моите ръце са също там.
Колко каравани сте реновирала досега?
Не им знам бройката... Числата са нещо относително за мен, резултатът е важен и реакцията на хората, както и това да ми кажат: „Пак надскочи себе си!”. Щастлива съм, че с Теди Велинова, с която бях работила, отново ни събра животът. Знам, че тя е изключително работлива, креативна. Много сме различни – аз съм хаос, тя е подреденост, имаме си и нашите спорове, но заедно се вдъхновяваме и учим една от друга и това ми харесва. Правя си и бижута, снимам, ако се наложи – знам, че фотографията е в мен и един ден ще се върна към нея.
Вие сте многофункционален творец!
„Мултифункционална брюнетка” ме нарече Павел Владимиров веднъж, което много ми хареса. Сега вече съм блондинка (смее се, б. а.)!
И майка...
Децата ми са момичета на 10 и на 3 години. Малката за малко щеше да се роди на къмпинга, на който е караваната ни в Гърция. Трябваше да се пазя повече тогава, бях на 45 години, но щурата ми глава... След това изчаках 40 дни и пак обратно на къмпинга – така че първите месеци са й минали къмпингарски. Дори и зимата сме ходили на къмпинга, когато голямата ми дъщеря не беше още ученичка. Седяхме си самички там и това ни харесваше.
Какво е морето за вас?
Морето е моето зарядно, там си „включвам” батерията, за да е на пълна мощ. Ако трябва да избирам между море и планина – морето е моето място заради свободата, която дава.