Стамена Дацева: Морето е сред най-големите ми любови, но и най-болезнената

Стамена Дацева е поетеса с редица награди, обича и да рисува, но всъщност е завършила Право в Софийския университет. Има Youtube канал и разбира от мода. Обича да вдъхновява и създава съдържание в социалните мрежи, но не само. На белия лист тя е царица, независимо дали говорим за рисунка или стихотворение, което ще ни накара да се замислим, да се вгледаме в света около нас и да открием красивата страна на нещата.

Стамена е търсач на красивото и смисленото. За името си ни споделя, че е свикнала ударението да пада на буквата „е“, макар че по-правилно е да бъде на първото „а“. През тази година издаде и първата си стихосбирка „Градина на ръба“, която съдържа точно 50 стихотворения.

Снимка: Личен архив

„Книгата излезе през януари и съдържа в себе си стихове, писани през последните 6 години. Въпреки че пиша от сравнително ранна възраст, реших дебютната ми стихосбирка да включва единствено стиховете, при които вече имах свой оформен почерк, стил. Стихотворенията показват нови гледни точки и намират човешкото във всяка част от природата и дори бита. Лирическите герои в тях са може би нетипични – от въздуха, кръвта, вратата през полското мишле, лястовиците, паяка, комара чак до орхидеите и цветята във вазата. Писани са с емпатия и изискват прочитът им винаги да бъде правен през чужд поглед, който накрая може да се окаже изненадващо близък до нашия собствен“, споделя ни тя.

Стамена, как и кога се зароди любовта ти към поезията?
Смятам, че любовта към поезията винаги е била в мен, но в различните етапи от живота ми различни неща постепенно са я отключвали. Като започнем от първите детски стихове, които майка ми ми е чела, а аз в техния стил съм им доизмисляла продължения, минем през удивлението, което изпитвах в гимназията, четейки и изучавайки класиците ни. И стигнем до първото ми докосване до съвременната българска поезия, както и чуждестранните автори. Ако любовта ми към поезията беше човек, щеше да е такъв, който от самото начало е бдял над мен подобно на ангел хранител. Но в същото време не е далечен, появяващ се само в трудните моменти, а постоянен спътник, който въпреки близостта си, не спира да ме изненадва и да ми показва, че има безкрайно много лица.

Ти си спечелила множество награди за поезия. Кои са най-големите ти награди и тези, с които най-много се гордееш?
Конкурсите наистина се превърнаха в голяма част от съзнателния ми поетичен път и всеки ми е донесъл по нещо безценно, което няма нищо общо с титлите – приятелства, запознанства, критерии, на които да се осланям при писането и обратна връзка, без която едва ли лесно щях да стигна до сегашния си начин на поетично мислене и изразяване. Най-голямата ми и най-скорошна награда е първото място в Националния конкурс за дебютни книги „Южна пролет“. Това беше най-голямото признание, което можех да получа за цялостното си творчество до този момент и удовлетворението, което ми донесе беше несравнимо. Още повече, че сред имената в журито бяха тези на Здравка Евтимова и проф. Валери Стефанов.

Ти си и художничка и моден блогър, имаш и Youtube канал. Разкажи ни малко и за това. Как успяваш да съчетаваш всичко?
Истината е, че начинът, по който успявам, е като давам предимство на всяко от тези неща в различни периоди. Естествено се е случвало в рамките на един ден да рисувам, да работя по блога си и да снимам видео. Но по-често в ежедневието си давам превес само едно от тези неща, което бих правила с най-голямо вълнение в конкретния момент. И понеже всички тези дейности са творчески по този начин се предпазвам от това да творя без желание и да се превръщат в задължение.

А какво обичаш да рисуваш?
Стилът, в който рисувам се нарича фотореализъм или хиперреализъм. Страстта ми е главно към рисуването на женски портрети и имам изявен афинитет конкретно към рисуването на очи. Намирам ги за най-изразителната и интригуваща част от човешкото лице. И почти нищо не може да се сравни с усещането да пресъздадеш на белия лист напълно правдоподобно блясъка и дълбочината на нечий поглед.

Щом посетите профила на Стамена в Инстаграм веднага ще се натъкнете на множество морски снимки. Нямаше как да не си поговорим с нея и за морето.

Какво е отношението ти към морето?
Морето е сред най-големите ми любови, но и най-болезнената, защото срещите ни са прекалено кратки за мен. Но това ме кара да ценя тройно повече всеки миг с него. Изпитвам постоянно носталгия към морето и ми е много тъжно, че няма как то да идва при мен вместо да се налага аз да ходя при него. Но затова мечтата ми е някой път да остана и да бъдем неразделни.

На кои места край българското Черноморие обичаш да почиваш?
Любимото ми място за почивка е Равда – последните години дори не съм се и замисляла да търся друго. Спокойствието, безвремието и едно запазено, изваяно в скалите, диво кътче ме карат да искам да се връщам отново и отново. Северното Черноморие също ми е огромна слабост. Русалка е може би най-красивото място по нашето море, а почти белите плажове около Каварна са нещо, което от много време бленувам.

Нека се върнем и към поезията. Имаш ли морски стихове?
Нямам стихове конкретно за морето, тъй като смятам, че любовта към него е изписана вече от безкрайно талантливи поети и не бих могла да добавя кой знае какво след тях. Но имам стихотворение за една медуза.

А картини?
Преди години нарисувах двама влюбени, страстно прегърнали се сред морските вълни.

Кое е любимото ти авторско стихотворение?
Не бих могла да посоча никое като най-любимо, но ето едно, за което знам, че е любимо на други хора:

След

Баба не се пита
какво ще се случи с нея
след смъртта ѝ -
пита се какво ще стане с нас.

„Споделянето може да е животоспасяващо действие. Както за споделящия, така и за приемащия. Така че бих искала да споделя още много неща, но ще използвам момента за това малко напомняне“, казва за финал Стамена и ни оставя вглъбени в тази мисъл.