Това лято бяхме на почивка близо до Шкорпиловци и решихме да отидем с детето до река Камчия, където на туристите се предлага класиката „разходка с лодка“. Бях леко скептичен за резултата от цялото начинание, защото от подобни воаяжи си спомням комарите и задушливия газ от пърпорещите двигатели на корабчетата. Е, този път всичко беше идеално, не без помощта на късмета при предварителното позвъняване на една от фирмите, за да проучим какви са условията и да си запазим час, тъй като бяхме общо три семейства.
Оказа се, че на река Камчия много фирми предлагат разходка с лодка и на малкия кей се чувстваш като турист, който току-що е кацнал на летище София. Мрачни балкански субекти ти шушнат на ушенце, че предлагат най-доброто и не се колебаят да продължат с увещанията, когато им кажеш, че вече си се записал при техен колега.
Комичното бе, че „нашата“ фирма се намира в самия край на кея, така че минахме през целия спектър от рекламни послания, включително подшушнатото „Другите возят на лодки, само аз имам корабче!“.
С облекчение стигнахме до „Люси и Лонгоз“, където ни посрещна ведър мъж. Направи ми добро впечатление още с реакцията си, когато споделихме за безмилостната конкуренция: „Не искам да коментирам, нека запазим добро настроение“.
Оказа се, че това е Христо, който след 16 години в армията попада тук и вече 17 години живее до устието на река Камчия. Купил е едно от старите дървени бунгала от соц епохата, които „не знам от какво са направени, но не е мръднало. Само сложих топлоизолация отвътре, която покрих с дърво. Лакирах го с безцветен лак и стана чудно. Имаме си печка на дърва и през зимата ни е топло“.
По време на разходката Христо разказва интересни неща за реката, рибите, които могат да бъдат уловени, както и за птиците, които се срещат в резервата. По всичко личи, че си обича работата и се чувства на мястото си. На един от дънерите по трасето ще видите надуваем крокодил. Същото животно, но в плюшен вариант, присъства и в лодката на Христо. Има и няколко капитански шапки, вероятно за сладникави селфита, но никой от групата не се възползва.
На въпроса ни докога е туристическият сезон тук, Христо отвръща с лека тъга „Като падне един по-голям дъжд в края на август, нещата поприключват“.
Той е изкарал курсове за капитан и може да управлява съд до 40 бруто тона. „Лодката, с която се движим, е 6 тона, така че правете сметка колко още може“ – обяснява ни на финала на чудесната обиколка, по време на която не усетихме газове от двигателя, тъй като те се отвеждат от висок комин. Нямаше и комари.
„Сега е 19:00 ч. Рано е за комари“ – обясни ни Христо.
-
Касандра - гръцкият ръкав на младежите -
Ивет Григорова: Обожавам „Дюни”! Това е любимото ми място от нашето Черноморие -
От „Топкапъ” до булевард „Истиклял” - история и шопинг в Истанбул -
Ина Димитрова, инструктор по гмуркане: Морето е моят най-доверен изповедник и моят храм -
Яна от морето: Иска ми се хората да се отнасят към Черноморието ни с по-голямо уважение -
Топ места за снимки по Южното Черноморие -
Снимки, от които да ахнеш! Фотографка улавя танца на слънцето и луната -
Арх. Теодора Йорданова: Има хора, които нямат дом, но имат яхта и са далеч от лъскавия начин на живот -
Есил Дюран: Морето е моето бяло платно, върху което рисувам живота си! -
Стамена Дацева: Морето е сред най-големите ми любови, но и най-болезнената
