Екипът ни все още е на морска вълна и затова днес ще ви представим една дама, която буквално e лудо влюбена в морето. Може да се нарече истински морски турист – тя е обиколила множество курорти по нашето море и всеки път намира нещо красиво в тях. Тя е фотографка от Варна и се казва Яна. Когато я молим да се представи, просто отвръща, че е „Яна от морето“. За себе си казва още, че живее с фотоапарата в ръка и е влюбена в живота и свободата.
Всяка година Яна открива интересно кътче по нашето Черноморие и любимото ѝ място на морето всяка година е различно. „Това лято преоткрих Варвара – толкова бохемска, дива. Миналото лято бях 3 пъти на Синеморец и всеки път беше различно. Харесвам и Севера – Тюленово, Крапец“, обяснява ни тя.
Яна, откога се зароди любовта ти към фотографията? Хоби или професия е?
Още в тийнейджърските си години носех апаратче с лента и обичах да се снимаме, после с лек срам си взимах снимките от фотостудиото. Около мен винаги е имало хора, които обичат фотографията. Много пъти съм била пред обектива за какви ли не странни снимки – с брадви, с дим, пушки... Може би затова сега
не харесвам нагласени снимки, а откраднатите моменти
За 30-ия ми юбилей съпруга ми подари първата камера "Фуджи". В началото въобще не знаех какво правя. С времето и с много фото курсове хобито се превърна в професия. Най-голямата стъпка беше това, че напуснах сигурното си работно място, за да се отдам на фотографията.
А кое е любимото ти място за снимки?
Във Варна няма как да избягаш от морето в хоризонта… обичам да снимам по пясъчни дюни, скални тераси с разбиващи се вълни.
Обсебена си от морето. Защо и как се случи?
Родените на морето не могат да живеят без него, така и аз. Дава ми пространство да дишам, виждаш безкрайността, осъзнаваш колко си малък, което е и тъжно…но това прави морето – кара те да се чувстваш различно всеки път.
Кои места край морето трябва да се посетят от повече хора?
Много хора не са посещавали Северното Черноморие, а определено трябва. Но поради липсата на адекватен път до там, е разбираемо. Толкова е по-различно от Южното. Все едно се връщаш в миналото.
Ще ни разкажеш ли как протича една твоя ваканция край морето?
Когато отидем някъде правя всичко друго освен да си почина. Дните започват в 5 сутринта със снимане на изгрева. Обикалят се най-хубавите места в района за хапване... голям чревоугодник съм. В неподходящите часове за снимане (със силно слънце) се наслаждаваме на мястото... винаги с коктейли. Преди вечеря, по залез, е отново време за снимки. Приятелите ми се майтапят, че след пътуване с мен винаги актуализират социалните си мрежи с хубави кадри.
След толкова много прекарани часове край морето, разкажи ни някоя забавна история.
Това лято бяхме с още три приятелки на къмпинг „Кайт“. Едното момиче беше за първи път на каравана. Няма да забравя как влизаме в къмпинга с колата, след като сме го търсили 40 минути и всички сме леко изнервени и сега ще трябва да търсим коя е точно нашата каравана. Обръщам се и виждам на задната седалка как моята приятелка, втрещена от гледката на караваните, просторите и „Екотой“, плаче като малко дете. Няма да забравя тази гледка - тя реве, аз се смея, момичето, което шофира крещи наляво или надясно да завие, а четвъртата се беше заляла току-що с кафето си (смее се - бел.ред.).
Мислиш ли, че България може да направи нещо повече, за да насърчи летния туризъм у нас?
Има какво много да се направи, за да се насърчи летния туризъм. Най-лесно е да се взима пример от други държави. Масово хората пътуват заради природни забележителности. А ние така умело ги скриваме със сгради по крайбрежието. На Синеморец примерно, точно пред Скалните кораби, някакви хора са си оградили частните имоти. Друго, което съм забелязала, че във Варна и на север не познават как да използват социалните мрежи за своя реклама, също и влиянието на блогърите.
Какво липсва по българското море?
Липсва замисъл. Но само по Черноморието. Липсва идея. Хотелите са с тотално различна архитектура. До сграда в наситен оранжев цвят, със сини метални парапети на терасите, строят хотел в Римски стил. Иска ми се и хората да се отнасят към Черноморието ни с по-голямо уважение. Обикновено по красивите места, на които снимам, намираме купчини с фасове, пластмасови бутилки и т.н. И се чудя как хората отиват да се насладят на една гледка и желаят да я загрозят с боклука си.
За финал Яна ни споделя, че обича да пътува и извън страната ни. Като „фотогенични страни“ тя определи Италия, Франция и Шотландия. Обича също да посещава любимото си море и през зимата: „Зимното море е много красиво и това че е безлюдно още повече ми харесва“.