Струваше ми се, че цялото това пътуване е шега или сън. На 19 години за пръв път пътувах в чужбина с майка ми, и то към Истанбул (преди това нямах позволение, но това е друга история). Толкова съм запален от отоманската култура, че съм изгледал и проучил всичко, свързано с Истанбул. Това беше мечтаната ми първа дестинация.
Малко предистория
Когато влязохме в Турция, тъкмо беше започнало да се зазорява и първото нещо, което ни посрещна, беше една джамия. Минахме покрай Одрин и други по-малки населени места. Това, което веднага ми направи впечатление, макар и отдалеч, беше колко всъщност симетрично са подредени сградите и колко са еднотипни в отделните квартали. Веднага щом пристигнахме в Истанбул, английският ми влезе в действие – в тази вълна, която веднага те поема, трябва да можеш да се ориентираш.
Никога досега не бях виждал такъв мегаполис. Все още не мога да опиша удивлението си при вида на този огромен град. И от двете ми страни имаше невероятно много жилищни сгради, небостъргачи, джамии и какво ли още не. Бях изумен и нямах търпение да се потопя в енергията на това място.
Почивка преди приключение
След като пристигнахме и ни настаниха в стаята ни, беше станало време за обяд. Знаехме, че точно под хотела ни има много приятен ресторант, който решихме да посетим. Впоследствие се случи така, че през цялото времето (без един път, в който обядвахме на Босфора) се хранихме там и опитахме невероятни турски ястия. Но за кулинарната страна на пътуването ни ще ви разкажа в следващата ми статия.
След като обядвахме и изчакахме да премине най-голямата жега, което всъщност си беше заблуда – в Истанбул винаги е горещо, ако няма полъх от морето, решихме да посетим двореца „Топкапъ”.
Тук ще ви дам един съвет: Преди да заминете за Истанбул, влезте в Google Maps и си свалете офлайн карти. Ще ви бъдат доста необходими, защото Истанбул е огромно място, на което можеш да се загубиш, а в Турция мобилните данни са доста скъпи.
Когато излязохме на улицата и тръгнахме към двореца, осъзнахме на колко ключово място е хотелът ни. Той се намира във Фатих и образува триъгълник с храма „Света София” и Синята джамия. В същото време не е на главния булевард „Диван Йолу”, а на негова пресечка. По-голямата част от най-популярните туристически забележителности са на пешеходно разстояние и това създава голямо удобство.
Великолепният век, или просто „Топкапъ”
Пристигнахме пред главната порта на Топкапъ. Когато вече влязохме в първия двор на двореца, сякаш се пренесохме в някой друг свят. Тук идва моментът, в който да ви предложа един много добър вариант за посещението на туристически обекти.
Съвет: купете си карта MuseumPass, както направихме и ние - включени са много забележителности в нея и нямаше нужда да си купуваме билети за тях. Да, вярно е, че даваш 360 лири за една карта, но реално след това спестяваш доста.
Стигнахме Портата на приветствията и в този момент си представих колко много хора са минавали, минават и ще продължават да минават през нея. Така попаднахме и във втория двор, в който има прекрасни градини. Оттам са входовете до по-голямата част от местата в двореца.
Разхождайки се из Топкапъ, ставаш свидетел на място, на което близо 5 века са се взимали най-важните решения, свързани с Османската империя. Виждаш място, обитавано от хиляди хора, претърпяло невероятно развитие и запазило се до днес, неподвластно на времето.
За съжаление, когато отидохме в двореца, беше близо 16:30 ч., а започнаха да затварят малко преди 19:00 ч. и не можахме да видим всичко, така че оптималният според мен вариант за посещение на този палат е да се отиде сутрин, за да се обходи всичко, и след това да се премине към археологическите музеи, които се намират в комплекса на двореца.
След Топкапъ решихме да посетим „Света София” и Синята джамия. Истината е, че напливът за тях е огромен. Не ни пуснаха вътре, защото майка ми не беше облечена спрямо изискванията. Когато жените посещават тези храмове, трябва да бъдат с покрити крака и кърпа на главата. Продават се и индивидуални наметала, но материята не изглежда особено приятна за горещината и в крайна сметка не влязохме и на двете места.
Когато се върнахме в хотела да вечеряме, бяхме доста уморени, но набелязахме дестинацията за следващия ден – археологическите музеи и Музеят за ислямско и мюсюлманско изкуство.
Ден втори
Закуската в хотела е на панорамната тераса на последния етаж. От този птичи поглед, пейзажът към Истанбул е още по-внушителен и можеш да добиеш представа за мащабите на този град. Терасата има пряка гледка към „Света София” и Синята джамия, а зад тях е и морето и може да се види как постоянно пътуват корабчета нанякъде.
От изкуство до сокаци
След закуска решихме първо да отидем до Музея за ислямско и мюсюлманско изкуство. Той се помещава в двореца на Ибрахим паша - Паргалъ, който е бил вторият велик везир на султан Сюлейман Велики. В него могат да бъдат открити над 40 000 предмета на османското изкуство и бит.
Когато обходихме всичко, решихме да отидем до археологическите музеи, но преди това посетихме църквата „Св. Ирина”, която също се намира в дворцовия комплекс на Топкапъ. Църквата е построена от император Константин I през IV век. Много е внушително да видиш как църква с такива мащаби се е запазила през вековете. Според легендата в саркофага в двора на църквата се намират тленните останки на император Константин.
Когато излязохме от „Света Ирина”, усетихме морския въздух на Истанбул по-силно от всякога и продължихме към археологическите музеи. Те са няколко и в различните сгради се помещават находките от различни епохи.
След като обядвахме, решихме да отидем до Галата. Това беше и първото ни пътуване с градския транспорт на Истанбул.
Съвет: вземете си карти за градския транспорт, защото така билетът струва 4 лири, а в противен случай – 8. За да пътуваш с градския транспорт, зареждаш картата си с лири, и като я маркираш на пунктовете, можеш да следиш каква сума остава в нея. Когато парите в нея свършат, трябва да заредиш картата отново. Мисля, че това е доста удобен начин за пътуване с градския транспорт, защото не се обвързваш с абонаменти, а използваш картата, когато имаш нужда от нея. А за удобството на всички, има поставени от общината лица навсякъде, които са много общителни и отзивчиви и винаги са готови да помогнат.
Кулата Галата
Качихме се на трамвая (техните трамваи са много по-просторни от българските) и потеглихме към Галата. Когато слязохме на спирката, отново извадих телефона и офлайн картите на Гугъл и започнахме да вървим из истанбулските сокаци. По тези улички могат да се видят невероятно много разнообразни магазини.
Когато пристигнахме пред кулата бяхме изненадани от нейните мащаби и майка ми беше категорична, че по толкова стълби няма да се изкатери. За нейно удобство (а и на всички), изкачването до върха става с асансьор, а слизането е пеш. Когато влязохме в кулата и излязохме от асансьора, бяхме удивени от гледката към цял Истанбул. Поставени са и телескопи на всички прозорци. А когато вече се качихме и на последния етаж, където е терасата, вече всичко изглеждаше още по-пленяващо. Виждаш как целият град се разкрива пред теб, а ти се намираш на върха на кула на над 1000 години.
На етажите на слизане има малки експозиции на предмети от историята на Истанбул и на корабоплаването, а на един имаше игра, на която летиш над средновековен Истанбул. До един момент се слиза по поставени вити стълби, но от четвъртия етаж надолу се спускаш по оригиналните тунели на кулата, които се оказаха прекалено ниски за моята височина и се наложи да ходя много приведен (високите да си знаят :).
Мозайки, наука и малко шопинг
На следващия ден продължихме обикалянето из музеи и първият, който посетихме беше Музеят на мозайките от Императорския дворец, в който се съхраняват мозайки, датиращи от 527 г., голяма част, от които са много добре запазени.
След музеят на мозайките решихме да отидем към Истанбулския музей на науката и технологията в Исляма. Експонатите, които могат да се видят там, са реплики на инструменти от IX до XVI на мюсюлмански учени. Интересно е и мястото на музея - бившите султански конюшни във външната градина на Топкапъ – „Гюлхане”.
“Когато любовният ти живот е в застой, играта на обувки печели!” – Кари Брадшоу
И след всичко това решихме да се отдадем на шопинг. Отидохме до „Historia Shopping and Life Centre”. Това безспорно беше най-големият и най-чистият мол, който съм посещавал. А като казвам чист, имам предвид наистина чист – дезинфекцираха кошчетата за боклук отвътре. Друго, което ми направи впечатление, е, че цените на всичко са много по-ниски от тези в България. Бях наблюдавал това през изминалите дни, но когато вече отидохме в мола, това нямаше как да ме остави безразличен, особено когато говорим за топ марки. И какво си купих? Обувки!
Ах, морето!
Първата половина от следващия ден решихме да отдадем на морски туризъм. Първоначалната ни идея беше да отидем до азиатската част – Юшкюдар, с ферибот и да се разходим там. Впоследствие, като слязохме от ферибота, видяхме един много приятен морски тур – Bosphorous Tour. С него обикаляш всички забележителности на Босфора – двореца Долмабахче, Чираан Палас, крепостта Румели Хисар, минаваш под двата моста, толкова добре познати от турските сериали, виждаш всички красоти на Златния рог и още много други. След като турът приключи и се върнахме обратно на пристанището, решихме да седнем да пийнем нещо край Босфора, после отидохме обратно с ферибот към моста Галата, където бядвахме.
Към музея на дервишите
След като се насладихме на прекрасната риба от Босфора, тръгнахме отново към кулата Галата и по-конкретно към музея на дервишите, който е в голяма близост.
След него решихме да продължим нагоре по улицата и попаднахме на един голям булевард, който майка ми предположи, че е „Истиклял”, в което се убедихме като видяхме първата табела. Този булевард няма нищо общо с "Витошка". Пълен е с търговски центрове, огромни сладкарници и заведения, магазини по три-четири етажа и куп други интересни места.
Култура срещу шопинг
Дойде и последният пълен ден от нашия престой, който решихме да посветим изцяло на разходка по бул. „Истиклял”. Бях изненадан да видя и катедрала там - за първи път влязох в такъв храм и разбрах, че папа Франциск от Асизи е поддържал много добри отношения със султана. Влизахме и в други музеи и галерии, посетихме много магазини и книжарници и не пропуснахме да хапнем в една от най-големите вериги сладкарници.
Приключението към своя край
И така, дойде и последният ни ден. В него решихме да отидем до гробницата на султан Ахмед I, съпругът на Кьосем Султан. Това е една внушителна сграда, а ако сте гледали и „Великолепният век: Кьосем”, ще си спомните и за доста моменти от сериала. След това отидохме отново до "Истиклял" и за пети пореден път пазарувахме от един магазин за дрехи, в който персоналът ни беше запомнил и вече като ни видеха, започваха да ни се усмихват и да се смеят.
И така, след цялото това приключение, вечерта тръгнахме обратно към София. Гледах през цялото време нощния Истанбул през прозореца, докато излитахме. Определено не исках да си тръгваме, защото се чувствах невероятно. Това беше първият път, в който посетихме този мултикултурен град, но определено не и последният. Има още много какво да видим от забележителностите, а и не само. Смятам, че дори и да живееш в Истанбул, винаги има какво ново да откриеш и от какво да се вдъхновиш.
А съвсем скоро очаквайте и разказ за кулинарната страна от пътешествието ми в Истанбул.
