"Аз съм Роси и съм папарак – дебна звездите и щракам разни копчета" - така през смях се представя Росица Димитрова, но снимките й всъщност предизвикват сериозно и огромно възхищение. И, сигурна съм, само с щракане на копчета не става. На Световния ден на фотографията ви показваме нейните кадри, в които има море, лунни изгреви, точна мисъл, зеница, способна да улови играта на светло и тъмно, и пиксели, пълни с... любов.
Снимките на Роси Димитрова са печелили редица награди - Part of Varna Airport’s exhibit, Photography Contest “Through a plane window” и др. Първата й снимка обаче няма нищо общо с морето и звездите - снима как Супер Марио спасява принцесата: "За мое нещастие обаче телевизорът изглеждаше като изключен на снимката и бях адски разочарована" (смее се).
Любовта й към снимането идва, след като започва да пътува.
"Исках да предам емоцията, която изпитвах, докато опознавах различни кътчетата, и на други хора. За съжаление не успявах да уловя така добре момента, затова записах един, два, три, четири фотографски курса (към Photoschool) и вече бих казала, че успявам в голяма степен да предам чрез снимки точно онова, което искам."
Създава своя блог за пътешествия - tripswithrosie.com, с който наистина успява да улови емоцията и да я покаже:
"Целта ми е да бъда полезна. Пиша все по-изчерпателни и подробни статии с много съвети, които аз самата не съм намирала предварително. Към днешна дата съм и председател на АСТОМ – българската асоциация на травъл блогърите и едно чудесно общество, в което си помагаме и черпим идеи един от друг. Другата цел на моя блог е да накарам хората да пътуват – да им покажа достъпната страна на Малдивите, както и непознати кътчета из България. Иска ми се все повече хора да влагат парите си в емоции и преживявания, а не във вещи."
Ето какво още ни разказа Роси.
Светещият планктон край Тюленово е снимка, която оставя без дъх! Как я направи?
Нямах никаква идея, че има подобно нещо из нашето море! Когато видях синеещата вода на камерата, си помислих: „Какво е това синьото нещо и как ще го чистя после на Фотошоп?!“. Усетих се какво може да бъде чак по-късно, по пътя за вкъщи. После се свързах с Института по океанология във Варна, за да ми потвърдят. Това беше чист късмет. Три дни по-късно се върнахме на същото място, но биолуминисцентен планктон вече нямаше.
Снимам с 14 мм обектив на максимално отворена бленда, 1.8. С новия ми обектив - Sony 14mm/1.8 (жесток е!) мога да си позволя по-ниско ISO (1600-2000), с което да запазя повече детайл и малко допълнително цвят в звездите. Ако някой иска да прави подобни снимки, е добре самата му камера да може да издържи на шум от по-високото ISO, за да се виждат добре и звездите, и предния план.
Подготвяш се дълго и сериозно за заснемането на даден кадър, не е просто „хващане на момента“. Откъде черпиш познания за фазите на луната, как ще се вижда и т.н.?
Доста отдавна ми се искаше да запечатам черешката в нощната фотография – лунен изгрев с Млечен път. Там има буквално минути, в които трябва да снимаш, за да можеш да хванеш звездите ярки, но и оранжев хоризонт от срамежливо подаващата се луна. Миналата година опитах да направя подобно нещо на Емине, но не е за показване, просто ще го повторя по-подготвена (смее се).
Използвам PhotoPills на телефона си, The Photographer’s Ephemeris и Stellarium на компютъра. Има си доста специфики, но това, което разбрах, е че лунен изгрев с Млечен път трябва да се хване преди юни, за да се получи добре.
През юни тази година успях да комбинирам двете си огромни страсти - пътуването и нощната фотография. Много се развълнувах, когато открих страшно евтини билети до Тенерифе, и то точно по новолуние! Преди няколко дни пък се върнах от третия ми подред workshop по нощна фотография с Иван Миладинов – най-добрият български пейзажист и астрофотограф, а и страхотен учител. Точно преди 3 години на неговия workshop направих и кадъра с Млечния път и Дяволския мост и тогава започнах по-сериозно да снимам нощна фотография – вече знаех как. Никой онлайн курс или YouTube видео не може да се сравни с живия контакт и това някой да дойде при теб и да ти помогне на място, когато имаш проблем.
Танцът на слънцето и луната са други твои впечатляващи проект! Откъде дойдоха идеите?
Танцът на луната е проект, който беше вдъхновен от танца на слънцето. В началото на 2020-а започнах да снимам пътя, който Слънцето описва в небето за цяла година.
Вдъхнових се да направя същото нещо и за луната и един неин лунен цикъл. Беше изключително предизвикателство, най-вече защото изобщо не знаех как се движи по небето и не можех да си го представя. Малко по малко, с помощта на всички програми, които изброих, в рамките на около месец разбрах как трябва да се случат нещата.
Цикълът на Луната описа фигура на сърце - аз самата ахнах, когато видях какво се получава. Но имайте предвид, че ако се хванат други дати (моите бяха 8 февруари – 8 март) с няколко дни разлика, фигурата ще изглежда малко по-различно. Просто беше голям късмет, който дойде в точното време, след много труд от моя страна.
Коя е най-красивата луна, която си виждала?
С луната тепърва се престрашавам да ходя по-далече от морето, защото никога не мога да съм 100% сигурна, че съм планирала правилно. Там всичко трябва да е много точно изчислено, буквално до метър. Най-красивата луна съм виждала след пълнолуние (2-3 дни, до седмица, когато изгрява около полунощ) - оцветена в толкова наситено оранжево и отразяваща се във водата с оранжева лунна пътека. На всеки пожелавам да види подобно нещо поне веднъж в живота си, аз съм го виждала три пъти и броя дните до момента, в който ще го видя пак!
Луната присъства на много от снимките ти. Това ли е небесното тяло, което най-много те привлича за снимане?
Възхищавам се адски на луната, но истината е, че започнах да я снимам, за да си запълня времето между снимане на звезди (смее се). Процесът на снимане е доста различен - при луната имам много часове планиране, но на терен ми отнема много малко време. Почти не обработвам снимките си с луна, просто гледам да хвана перфектната светлина. При снимките на звездите, пък, няма чак толкова планиране, но работата на терен и обработката после си отнемат доста време.
Как избираш обектите си – скали, мостове или съоръжения? Предварително ли набелязваш, или следваш интуицията си?
При избирането на обекти за Млечен път гледам места, на които няма светлинно замърсяване. Има един сайт – darksitefinder.org, който е много полезен за тази цел. Най-хубаво звездите се виждат по планините, аз често избирам Родопите, защото са по-достъпни от Рила и Пирин.
Снимаш по тъмно. Сблъсквала ли си се с някакви препятствия заради това?
С мен никога не е скучно на нощни снимки (смее се) – винаги нещо се случва. От вой на чакали около Плиска (беше супер страшно, нищо, че са безобидни), през изстрели на пушки из Родопите, шумулкане из храстите (което май беше най-страшно, понеже не знаехме какво е), до питането всеки път „Пич, къде ми е колата“ (ползвам си заключването, за да светне и да я намеря по-лесно). Но нещо съвсем от скоро - катерим се с приятелка по адски стръмната и хлъзгава пътека на скалното образувание Корабите край Синеморец, а навън е пълен мрак. Имаме челници, разбира се, но докато посягах да се хвана за една скала, за да се покатеря по-лесно, видях ОГРОМЕН скакалец. Представете си, ако Куджо беше насекомо, ей такова нещо. Стреснах се, изпищях и казах: „Еми, оставаме тук“ (смее се). И двете с моята приятелка ни е страх доста от насекоми, но тя май се оказа по-смела, разпъна единия статив и го избута от пътеката. Аз бях готова да си пренощувам на средата на пътеката. Никакъв пейзажен фотограф не съм аз с този мой страх от насекоми (смее се).
Но винаги опитвам да се забавлявам - ядосвам се на леля Гинче (Google maps), поръчвам песни на Сийка (Siri) и питам Унуфри (Waze) къде е тоя завой, дето ми казва да завия.
Още впечатляващи снимки на Росица Димитрова разгледайте в ГАЛЕРИЯТА.
-
Касандра - гръцкият ръкав на младежите -
Ивет Григорова: Обожавам „Дюни”! Това е любимото ми място от нашето Черноморие -
От „Топкапъ” до булевард „Истиклял” - история и шопинг в Истанбул -
Ина Димитрова, инструктор по гмуркане: Морето е моят най-доверен изповедник и моят храм -
Яна от морето: Иска ми се хората да се отнасят към Черноморието ни с по-голямо уважение -
Топ места за снимки по Южното Черноморие -
Арх. Теодора Йорданова: Има хора, които нямат дом, но имат яхта и са далеч от лъскавия начин на живот -
Есил Дюран: Морето е моето бяло платно, върху което рисувам живота си! -
Стамена Дацева: Морето е сред най-големите ми любови, но и най-болезнената -
Устието на река Камчия и неговите кротки крокодили
