Есил Дюран: Морето е моето бяло платно, върху което рисувам живота си!

Есил Дюран е завършен артист не само в музикалния жанр, където с лекота изпълнява попфолк, джаз, поп... Позната е на зрителите и като жури на един от най-престижните тв формати – „България търси талант” и на незабравимия втори сезон на „Мюзик айдъл”. А усетът й към красивото впечатлява. Освен безупречна визия, изпълнителката има и собствена модна марка вече 8 години. Тя е отговорна и любяща майка и съпруга, с отношение към ценностите в семейството. Напоследък е и изключително интересна и търсена като инфлуенсър в Инстаграм.

И въпреки смутните времена, в които живеем последните две години, Есил Дюран е непоправим оптимист. Владее телевизионната публика с ведър философски поглед над живота и е чест гост в гледани шоупрограми. Общуването с нея е зареждащо и те кара да си задаваш въпроси, връщайки се назад във времето и вглеждайки се в бъдещето. За любовта към морето, близките, красотата, музиката и модата, порастването и помъдряването, критиката, отдаването от енергията си и смисъла от желанието да направиш добро на някого, Есил Дюран говори пред Ladyzone.bg на плажа, на крачка от морето.

Снимка: Личен архив

Есил, намирам те в Камчия, в къщата, която наричаш „моята лятна резиденция”.
Ох, Боже... с огромно чувство за хумор я наричам „резиденция” (смее се, б. а.)! Къщата е повече от скромна, издържана в артистичен рустик стил, изпълнена с нашата голяма семейна история – моята, на Бобо - съпруга ми, и на сина ни Харис. Точно днес имахме разговор с Харис и го питаме с баща му защо не иска да излиза от къщата, дори на плаж не иска да отиде? И отговорът му беше: „Къщата ми харесва и й се наслаждавам, а септември вече ще сме в София и няма да мога да усещам и виждам тази наслада!”. Той обича всяко сантиметърче от тази къща, защото е изградена бавно, постепенно, както в най-романтичните романи може да се прочете: „камъче по камъче, песъчинка по песъчинка...". А всяко лято точно за един месец, докато почиваме, непременно добавяме поне парченце лукс.

Снимка: Личен архив

Съчетаваме море, участия и се наслаждаваме на всичко около освежаването, но никога не казваме ремонт - защото това е любов! Такова е усещането ни за къщата в Камчия, която е от почти началото на сериозността на връзката ми с Борис, свързана е и с успехите ми в поп фолка и с отглеждането на сина ни. Пазим много спомени тук. Купих я с пари назаем, когато все още нямах и едно участие. Но бях с огромна увереност, че много скоро ще я изплатя и всичко ще бъде наред, така и стана, което важи и за много други събития в живота ми. Бързо взимам решения, интуитивна съм и когато харесам нещо, съм много категорична. И с хората съм такава - когато усетя енергията на човек, съм много открита. Мога от половин час да познавам някого и да го почувствам много близък. С други обаче владея дипломацията, която често е моята добра приятелка.

В “България търси талант” след изпълнението на Тома Томов, който всъщност спечели формата, толкова бях емоционална от въздействието му, че директно му казах - „обичам те”! Истината е, че в 3-минутното му изпълнение, усетих хубавата му енергия, таланта и детската все още чистота. Харесвам скромни и талантливи, и работливи хора. Не знам как ще прозвучи, но обичам своята импулсивност … не се срамувам от емоциите си, стига да не са стигнали до фалцета (смее се, б. а.)!

Вероятно имаш интуицията свише!
Да се осланяш на интуицията си е дар Божи, както е дар да имаш певчески талант, да си с музикален слух, и т.н. Защото много хора се опитват да видят и да си обяснят света с разум и тежки разсъждения, търсейки логика, но губят най-ценното, с което май всички се раждаме - интуицията. Именно, чувайки нея, купих и тази малка, лятна къща. Почувствах я и реших.

Снимка: Личен архив

А защо именно в Камчия?
Дойдохме на гости в Камчия, когато комплексът не беше подреден - беше в онези смутни времена в края на 90-те години. Нещата бяха доста позападнали, но аз усетих точно това морското, широкото, свободното, защото Камчия не беше бетон и суета. Съчетанието от гора, река, море и широка безлюдна ивица ме спечели. Исках свободно и незабелязано да се наслаждавам на морето. Благодарение на „Пайнер”, тогава навсякъде привличах и усещах погледите в гърба си.

Когато си популярен, хората те проследяват, изследват, очакват от теб някакво съвършенство, а аз не съм по-различна от всяка нормална жена. Това малко ме стресираше и напрягаше да си призная… Да, медийният образ понякога изглежда съвършен, нали затова е шоубизнес! Но трябва да се излиза от роля все пак… по-здравословно е.

Та да се върнем на това защо тук? Защото плажът и това спокойно красиво място с добри и трудолюбиви хора ме влюбиха в себе си.

Няма и час преди да се чуем, позната ми каза, че те обожава и като модерна красива жена, и като творец, като разбра, че ще говорим.
О, благодаря ти… много мило! Знаеш ли, че с годините се научих да виждам красота в несъвършенството, това всъщност означава спокойствие. Да се приемеш донякъде такъв какъвто си.

Не може да се харесаш на всички, та ти да не си пица (смее се, б. а.)? В противен случай, започваш да живееш за другите, ставаш зависим от нечие мнение, занимаваш се с това кой къде и защо те критикува. Ад!... Животът ни е даден за наслада, не за терзания.

Човек трябва да е щастлив със себе си, да вижда красотата, любовта и най-вече да ги разпознава. Да овладее здравословният егоизъм, за да се заобича, преди да обича някой друг. С порастването, се научих и да се грижа добре за себе си, защото сега установявам, че моята 30-годишна версия не е била много добра. И външно, и вътрешно. Наистина не съм чувала чак толкова ласкави слова за визиите си, както ги чувам през последните пет години. И това ме накара да си задам въпроса - кое не е било наред? Истината е, че несигурността, самокритиката страхът от очакванията на хората и сравняването с останалите могат да те направят да изглеждаш неуверен, свит, враждебен, стъписан и не толкова привлекателен.

Състоянието на човек ли е това, което кара околните да го приемат по определен начин!
Точно така! Грубо ще прозвучи, но несигурността и комплексите са грозотата. Увереността и умът на една жена, макар да не е съвършена, я правят красива!

Как се грижиш за външността си?
Възползвам се от всички екстри, които съвремието предлага. Отворена съм за много новости и няма нищо лошо в това да се променяш. Стига да е за добро и да се прави за собствено удовлетворение. И най-вече с чувство за мярка. Мярката е признак за интелигентност. Обичам премереният риск, създавам си различни тръпки за по-цветни преживявания и често плувам в непознати води - ей така, за опит, но винаги гледам да съм в границите на разумното. Обичам да експериментирам и в музиката, да се променям въпреки, че в нашия жанр това е загуба на сигурни позиции... Промяната е живот. Доколко още мога - не знам, времето ще покаже (смее се, б. а.)!

Снимка: Личен архив

Продължаваш да се занимаваш и с мода?
Ооо, да... музика и мода - мода и музика и то все по-категорично! Тази година проф. Любомир Стойков и Академията за мода ми връчиха престижния приз „Модна икона” за 2021 г., което е най-голямата награда за мен, защото тя оценява постиженията в музиката, медийните изяви, отношението ми към стила и дизайнерските ми успехи. Повечето хора приемат, че „Модна икона” е признание само в областта на модата, но не е така. И на церемонията, и сега казвам, че не е важно просто да получиш награда, а по-ценното е кой ти я връчва. Поласкана и горда съм, че именно проф. Любомир Стойков, който е изключително ерудиран, респектиращ и винаги можеш да научиш много от него, ме оцени. Именно това ме радва! Важно е да те оценят хора, които цениш и ти! И критиката се научих да приемам, дори ме мотивира, но само когато е от хора, които имат значение за мен. А когато е от хора, които никога не са били и няма да бъдат в „моите обувки” и не виждат това, което правя, през моята призма, не се влияя от казаното.

Снимка: Личен архив

Важно е с кого общуваш, от кого учиш, важно е дали знаеш кой си, важно е къде се намираш по пътя, накъде си тръгнал и дали си щастлив по него – тези въпроси ме вълнуват напоследък! И установих, че мислите ми могат лесно да се превръщат в реалности, защото, когато сееш добро - добро расте! Когато търсиш красота - красота намираш! И не е задължително красивите неща да са скъпи, но трябва да имаш очи и душа да ги видиш и почувстваш. А когато се обграждаш с красота, летиш и превръщаш всичко в красота - дните, общуването с хората, мислите… И няма утре, ако обичаш някого - кажи му го ей, сега! А той дали те обича?… Ако не в този живот, в другия ще разбереш…

Доста мъдро звучиш!
Да, имах поводи да помъдрея рязко през изминалите две години, но те са много лични. Направих си изводи, относно самарянския ми нрав, който ме бута да помагам до степен такава, в която забравям, че не можеш да си полезен на някого, който не е на нужната житейска и всяка друга висота, за да разбере жеста, обичта, времето, което подаряваш щедро. Хаби се много творческа енергия, която би могла да се трансформира в нещо велико! Може би си въобразяваш, че ще допринесеш за щастието на някого. Колко наивно… А щастието на всеки е в него самия. Аз няма как да ти дам от моето щастие, след като ти не си готов за него.

Научих много уроци… и разбрах, че има много хора, които няма как да спасиш. Такива, които докато падат в пропастта си, мислят, че летят, са най-опасните самоубийци!

Свалих розовите си очила по отношение на доста хора, което беше редно да направя най-после. Наивността отдавна не ми отива… Гледам да не драматизирам, а да се радвам, че ми се дават такива уроци. Не съм вярваща в онзи традиционен смисъл, но знам, че голямата сила е в мен и ме води в най-правилната посока. И знам, че когато тази сила е в мен, тя ми дава изпитание не, защото иска да ми навреди, а защото иска навреме да ме научи. Научаваш много за любовта именно чрез страданието. Трябва да благодарим за всички шансове – и добри, и лоши. С благодарност човек си отваря хоризонти, отваря си душата, както и душата на другите към себе си и общуването става по-леко! Животът по-смислен и осъзнат!

А морето какво ти дава?
Огромна свобода... Морето е моята душа! Не мисля, че има някаква връзка с това, че съм родена през лятото и съм зодия Рак. Морето може да бъде оценено само от човек, който има сетивата и душата за тази широта и дълбочина. По-скоро, може би творческите натури си говорят с морето. А аз общувам с него по някакъв си мой начин - чрез клетките си …, а пред мен има само синьо - морето и небето, и невероятен хоризонт! И това ми дава заряд за цяла година напред. Няма лято, в което да не съм била до морето, а има години, в които съм била през всички 12 месеца на кораб, където съм работила и сега осъзнавам, че това не е било случайно. Имала съм нужда да намеря себе си и съм се намерила именно чрез него.

Така и съпруга си Борис намери, нали!
Точно така! Морето е моето бяло платно, на което рисувам живота си по някакъв начин!

Снимка: Личен архив

Как се запазват любовта и бракът толкова години?
Всичко започва от твоя избор, а той се прави, благодарение на това, което носиш дълбоко в себе си. Никога не съм харесвала лоши момчета, момчета тарикати, мутроподобни и т.н. А и за моя радост те също рядко са били привличани от мен. Това вече дава предпоставка за една успешна връзка. Харесвам артистични, интелигентни, одухотворени и талантливи мъже, а Борис е точно такъв. Наследник е на елитен род с богата история и традиции от времето на Възраждането и Третото българско царство. Колкото сме еднакви, толкова сме и различни... Интересни сме си и до днес! Освен че се радваме на голяма любов, се научихме да се приемаме с всикичките си недостатъци. Да се работи и да се живее с един човек вече 25 години, си е сериозно предизвикателство. По 24 часа 7 дни в седмицата сме заедно и пак си разказваме нови и нови истории, смеем се, пишем музика, записваме, скараме се за разкош и против уроки и продължаваме (смее се, б. а.). Той е моето голямо вдъхновение и непоклатим гръб!

Разкажи повече за сина ви Харис.
Харис е тийнейджър на 16 години. Сериозен младеж със собствено мнение по всеки въпрос. Научихме го да има позиция и да я защитава, да не се бои от това, че ще мисли различно и че истината е висока ценност. С всичко това сякаш малко го натоварихме и с растежа започна да усеща колко е отговорно. Напоследък се интересува и от политика, за моя радост или нерадост не зная вече, дори чете програмите на различните партии. Вълнува се какво се случва тук и не харесва нито един от нашите политици. 

Расте страхотно младо поколение, с критичен поглед, за което говоренето на езици отдавна не е велико постижение и което ще задава точни и ясни въпроси и ще си търси отговорите. Аз съм спокойна за България!

Снимка: Личен архив

А в музиката какво ти предстои?
Предстоят ми неща, за които отдавна мечтая и съм си ги визуализирала... През есента ще представя прекрасен дует с обичан изпълнител. Преди два месеца издадох нова песен - „Урагани”. Ще продуцирам още по-активно и YouTube канала си. Предстои годината на моите концерти, които ще започнат от пролетта и ще са навсякъде. Само всички да сме здрави и да нямаме проблемите, които имахме, защото именно пандемията стопира тази моя идея през 2020 г.

Предстои нов сезон за мен в Сатиричния театър. Там участвам в постановката на Калин Сърменов „Сатирично кабаре”. Радваме се на изключителен интерес от страна на публиката, а за мен е фантастично преживяване и осъществена мечта. Живи, здрави, щастливи, окрилени да сме и да имаме вдъхновение за още 20 години напред, пък след тях ще видим как ще продължим!