Тя е жена с много синя, красива и мъдра душа. Всяка нейна дума и жест я рисуват такава. Каква друга би могла да бъде, когато морето е част от нейната идентичност, нейн учител, вдъхновител, приятел, слабост, довереник и храм, за оттегляне в тежки времена.
Ина Димитрова е един от най-добрите ни технически водолази, инструктори и е сред малцината в света, гмуркали се на под 200 метра дълбочина в открити води. Тя е учила изкуство, а после е следвала архитектура, но открива себе си в дълбините, където царува съвършенството.
Какво търсеше, когато за първи път срещна морето и кога разбра, че си омагьосана и ще си вечно в негов плен (по Жак-Ив Кусто)?
Истината е, че започнах от чисто любопитство. Нямах абсолютно никакви очаквания, освен леко притеснение от това, че не съм кой знае колко добра плувкиня, особено по онова време. Само знаех, че има някаква невидима нишка, която ме тегли към морето. Може би, защото имам елементът вода много, много силно застъпен в мен. След първия си курс и когато заминах за Марсилия да следвам висшето си образование, започвайки да се гмуркам при всяка възможност във водите на Средиземно море, разбрах, че съм хваната в плен завинаги. Спрях да мисля за всичко останало. Дори за архитектурата, с която дотогава се занимавах и изучавах. Завърших я, разбира се, но знаех в себе си, че това вече не е моят път. Моят беше много син и дълбок, далеч от суетата на цивилизацията. И така до ден днешен - 16 години.
Някога представяла ли си си какъв би могъл да бъде животът ти далеч от морето? Ако беше станала авиатор или лекар - по примера и на двамата ти родители?
Да, и се ужасявам от това (хахахаха). Шегувам се, разбира се. Като лекар, сигурно щях да съм със съсипана психика, защото аз съм много състрадателен и съпричастен човек. А за авиатор - мммм, защо не?! Всичко сред природните стихии би било ужасно завладяващо, особено ако е предизвикателно. Но иначе - всичко останало с дефиниция като “няма ли вече да си намериш нормална работа” и с работно време, което някой друг е решил, сигурно щеше да е голям ужас за мен. Имала съм опити, но само с някаква много ясна цел, посока и резултат. Но не е нещо, на което бих отдала живота си.
Като инструктор по дайвинг какво винаги казваш на ентусиастите, които искат да покорят дълбините? Какво отношение към подводния свят се стремиш да възпитаваш у гостите там (ние, хората)?
Винаги казвам, че там долу се крие съвършенството - нищо не трябва да се маха и нищо да се добавя. Съответно и те самите и техните “цивилизационни” принадлежности. Те са на гости за кратко и принадлежат на сушата, където трябва да се върнат. Както и че нищо не трябва да отнасят със себе си, нито да добавят пластмасовите си, битови и всевъзможни отпадъци. Толкова е просто. Оставяш го каквото би искал да го намериш отново.
Обичаш ли да се предизвикваш? Как гледаш на лимитите? (През 2015 г. Ина поставя световен рекорд за гмуркане за жени в открити солени води, достигайки дълбочина от 201 метра. Тогава тя стана и втората жена в света преминала границата от 200 метра.)
Обичам, разбира се. Лимитите са илюзорни граници, които нашият мозък сам поставя, за да може по-лесно да контролира нещата. Всичко непознато му е стряскащо, ужасяващо и неудобно.
Какво чувстваш с всеки метър по-навътре в царството на тишината?
Себе си. Свързвам се със себе си по-добре. С дъха си, със съществото си, с това, което ме кара да дишам и тупти сърцето ми за да съм жива.
Има ли там място за суета, за гордост, за гняв? Или всичко негативно остава горе?
Морето не познава тези емоции и низки вибрации, наказва лошо тези, които не ги оставят на сушата.
Какви опасности застрашават човек при гмуркане?
Човешки грешки - неправилна оценка на ситуациите, подценяването им и надвишаване на собствени умения и възможности към момента.
С много приятели ли те срещна морето?
Да, морето сближава ужасно много и няма значение на сушата кой с какъв социален статус е. Толкова е истинско и автентично.
Какви качества цениш и държиш да притежават хората около теб?
Автентичност, смелост да бъдат това, което са, без да слагат маски. Да бъдат човечни и състрадателни, да бъдат любопитни и смели към живота и света, да имат желание и дързост за истински разговори и свързване с другите хора, емоционална интелигентност и смиреност.
Пътувайки по целия свят за приключения в "голямото синьо", за теб кои са най-уникалните и магични места, на които си се гмуркала?
Целият Световен Океан е един безгранично красив свят, създаден от изкусната ръка на всемогъщия творец. Картини, пейзажи, състояния, които никога не са били преди и никога повече няма да се повторят.
Как световната пандемия от COVID-19 се отрази на водолазния спорт?
Водолазните занимания са свързани с много пътувания по света, мнозина водолази загубиха възможността да пътуват лесно и свободно както преди, хиляди неосъществени морски сафарита и хиляди затворени водолазни центрове. Много професионални водолази без работа и много разочаровани морски сърца.
Какво ти даде работата с големия артист Христо Явашев-Кристо по неговите проекти "Плаващи кейове" (Италия, езерото Изео) и "Мастаба" в (Хайд парк, Лондон)?
Сбъдната мечта. Като сън, които винаги ще помня. Личност изпълнена с ентусиазъм и живот до всяко вдишване, пример за това как човек може стойностно да измине житейския си път и да остави след себе си - и то основно в сърцата и спомените на хората.
Не те е страх от дълбоко, това е ясно. Какви са твоите страхове?
Хммм.... гледам изобщо да не мисля за тях, за да не владеят съзнанието ми. Най-простите човешки страхове живеят и в мен. Просто ги пъдя бързо в момента, в който някой от тях се опита да ме обземе. Толкова лесно става всичко, когато проумееш, че толкова много неща не зависят от теб, просто се отпускаш и капитулираш пред истината, че
Вселената знае много по-добре от теб какво и как да се случи. Когато се предадеш на тази проста истина за живота, живееш по-леко.
Да разбереш, че нещата се случват по причина, че самият ти не си по-голям от живота и че ако си повярваш твърде много, не можеш да го изтанцуваш тоя живот с наслада. Да приемеш, че всичко е една игра и да преминеш през живота с усмивка, без да се концентрираш в това, че на всяка цена искаш да бъдеш щастлив. Тогава страданието е много по-малко и независимостта от страховете те прави свободен човек.
Морето е сред най-мощните вдъхновения за творците (поети, художници, музиканти). Може ли да се каже, че си изградила самата себе си, всичко, което си днес, около вечната световна муза, която е и твоят неизчерпаем енергиен източник?
Безспорно морето е един от най-големите ми учители и вдъхновители, част от моята идентичност, моят най-доверен изповедник, моят храм за оттегляне в тежки времена, мой приятел и моя слабост.
-
Касандра - гръцкият ръкав на младежите -
Ивет Григорова: Обожавам „Дюни”! Това е любимото ми място от нашето Черноморие -
От „Топкапъ” до булевард „Истиклял” - история и шопинг в Истанбул -
Яна от морето: Иска ми се хората да се отнасят към Черноморието ни с по-голямо уважение -
Топ места за снимки по Южното Черноморие -
Снимки, от които да ахнеш! Фотографка улавя танца на слънцето и луната -
Арх. Теодора Йорданова: Има хора, които нямат дом, но имат яхта и са далеч от лъскавия начин на живот -
Есил Дюран: Морето е моето бяло платно, върху което рисувам живота си! -
Стамена Дацева: Морето е сред най-големите ми любови, но и най-болезнената -
Устието на река Камчия и неговите кротки крокодили
