Тино, или Кирил Хаджиев, както се казва всъщност, миналата година беше финалист в шестия сезон на популярното музикално шоу „Гласът на България”. И изявата в него го направи известен. А уникалният му нисък тембър изненада всички. Слушали сте дебютната му песен „Искам още”, след това и „Мисъл”.... Музиката го съпровожда още от детските му години. Свири на барабани и китара, пише текстове и пее. Роденият в София, но израсъл във Варна 23-годишен Тино, не е завършил музикално училище. Самоук е. Плановете му за тази 2020 година бяха да върви нагоре в кариерата. Със сигурност коронавирусът се е отразил на работата и живота му. Какво точно се случва, Тино разказва пред Ladyzone.bg. И не пропуска да сподели спомени и традиции за Коледа, която топли душата и носи надежда.
-
Светослав Иванов: За 2022 г. нямаме желания, имаме молитви -
Как фермерите посрещнаха Коледа и как Цоньо празнува днес имения си ден -
Радка Булман мечтае за ресторант в село Векилски: Искам да нахраня хората с истинска храна -
Божана Кацарова с 5-степенно меню за Коледа: Семейство, трапеза, подаръци, украса, настроение -
Вижте всички победители в конкурса "Магията на украсата" -
Рене Емил от "40 седмици": Моята Коледа днес е приказна, шумна, романтична и най-вече споделена -
Рая Пеева: Тази година аз ще приготвя седемте ястия за празничната трапеза вкъщи -
Златимир Йочев: С дете, родено навръх Бъдни вечер, трябва да сътворим и детски рожден ден -
Таня Тончева: Готова съм за Коледа и предлагам любимо ястие с карфиол и синьо сирене -
Коледната рецепта на Мария Жекова от MasterChef – сарми с пуешко и трюфел
Тино, какво е твоето определение за отиващата си тежка година и доколко случващото се се отрази на музиката и плановете ти?
Още от самото начало случващото се напълно преобърна плановете ми и начина ми на живот! Както всъщност се случи при всички ни - с нищо не се различавам. Но това, което най-силно ме привлече към музиката още от дете, бяха не само песните, но и десетките концерти, които съм изгледал на видео. Мечтаех да правя това, което тези музиканти успяваха да сътворят пред толкова много хора. Когато години по-късно започнах да излизам на сцена пред все по-многобройна публика на живо, осъзнах, че това е нещото, което най-много искам да правя и което ми носи най-силно вълнение. Сега да виждам как всичко това е застрашено, ме натъжава, но знам, че музиката винаги намира своя път!
Над какво работиш в момента и какво те вдъхновява, за да правиш нови проекти?
Най-после работя над цял албум, който ще е и моят дебютен! Най-после не бързам за никъде, не се съобразявам с крайни срокове и стратегии. Искам да се насладя на процеса, да науча максимално много нови неща. Чувствам се много добре в този момент и именно това ме вдъхновява!
Каква е твоята оценка за песните „Искам още” и „Мисъл”, които определено засягат различни житейски въпроси?
Тези две песни са абсолютната противоположност! Те са двата края на един много широк спектър и неслучайно ги пуснах една след друга. „Искам още” е песен на първичното, инстинктивното и интуитивното. При нея текстът е украса, перкусия на звученето и по-скоро емоцията, отколкото смисълът, е център на вниманието. В „Мисъл” е точно обратното - когато писах текста й, от мен за 15-20 минути сякаш се изля едно обобщение на най-личните ми философски изводи и наблюдения над мен и околните. Радвам се, че много хора се припознаха в този текст или намериха своя начин да тълкуват думите.
Ако трябва да дам оценка на двете песни, няма как да не спомена своята основна грешка по това време, която препоръчвам на всички, тепърва започващи музиканти, да не допускат. За мен в този момент сякаш беше по-важно да пусна песен „навреме”, отколкото да я доизпипам докрай и да съм сигурен, че това е, което искам да чуя, когато е вече навън. Връщайки се назад и слушайки тези записи, чувам много неща, които искам да подобря. Знам, че щеше да е така дори ако тогава си мислех, че е перфектно. Не казвам, че трябва да гоним перфектното, защото така никога няма да се престрашим. Никога няма да е перфектно. Но определено не бива да правим компромиси предварително. Нека поне сме сигурни, че сме свършили работата си максимално добре за дадения момент!
Имаш ли намерение да учиш музика, а не само да правиш и от кого си се учил, освен че Господ ти е дал талант?
Разбирам, че въпросът се отнася за стандартното академично образование, но държа да отбележа, че знанието далеч не идва само от него, особено чрез начина, по който се преподава музика в повечето учебни заведения в страната ни (доколкото съм забелязал). Талантът е само зрънцето, което обаче трябва да се полее с много любов, страст и отдаденост, труд и целенасоченост. Само така би могло да израсне нещо смислено. Имам да уча още безкрайно много, но и все до нещо съм се добрал с часовете, прекарани с китара в ръце, часовете на сцената на някой джем сешън, импровизирайки направените вече над 100 клубни и фестивални концерти, часовете в слушане на музика и пътуване из света на любими артисти, анализирайки, разсъждавайки и разбирайки. Понякога е от полза сам да откриеш топлата вода! Да, доста по-бързо ще е, ако някой учител сподели с теб нещата, открити и установени отдавна, но да достигнеш сам до някои от тях и да си направиш свои такива, със сигурност ще създаде нов и автентичен прочит, макар и по-бавно.
Има ли музиканти в рода ти и какво е мнението на родителите ти за изявите ти на сцена?
Не идвам от музикално семейство и никой от рода ми не е бил музикант. Единствено по-малката ми сестра още от ранна възраст прояви талант с гласа си и сега следва класическо пеене в Консерваторията. Аз още на 5- 6-годишна възраст станах меломан и не спирах да слушам музика по няколко часа на ден. Това сякаш не се забелязваше от околните и се превърна в моето малко лично пространство. Намирах си сам разни стари касетки вкъщи. По-късно и чрез Интернет започнах да гледам концерти и да откривам все повече нова музика. Интересното беше, че винаги където зърнех музикален инструмент, бивах привлечен от него и съумявах да импровизирам нещо на него, било то и най-простата мелодия.
Вече владее ли те празничният дух – с кого ще си на Бъдни вечер и Коледа?
Отраснал съм в християнско семейство и по детски навик свързвам празника Рождество с дълъг пост, трапеза на пода у дома на Бъдни вечер, с точния брой ястия и празнична литургия в коледната сутрин. Разбира се, не подминавахме и светската традиция с подаръците под елхата и всеки получаваше по нещо от другия. Това правеше празника още по вълнуващ, макар и понякога намесата на материалното да внасяше едва доловима смут. С времето отношението ми към религията започна да се променя и сега ми е по-трудно да приема Коледа толкова чисто и по детски, особено наблюдавайки с колко битовизми и маркетингови трикове е обвързан празникът днес. Но трябва да призная, че колкото и да се дърпам, в дните на Коледа има някаква магия и специфично настроение, което се носи из въздуха. Отново се сещам, че красотата на един празник зависи от нас и как ние ще си го направим, а Коледа си остава един от най-хубавите и светли!
Разкажи спомен от детството си – имаш ли любима Коледа или мечтана, която още не се е случила?
За любим спомен не знам... Но си представям някоя Коледа в планината, в някоя хижа, отрупана с два метра сняг и добри приятели. Нещо като в клипа на „Last Christmas”, но не толкова лигаво, ако може (усмихва се, б. а.)! Иначе аз съм морски човек, но ако ще е зима, нека има сняг!
Как си с кулинарните умения и би ли дал своята рецепта за празника?
За кулинарните си умения ще кажа само, че когато се захвана да готвя нещо, в повечето случаи се получава добре. Ключовата дума е „повечето”. А относно моята рецепта - мисля, че за да позволим на храната да допринесе за празника ни, вместо да го разваля, не бива да преяждаме (нещо, което знам, че се случва често в празничните дни, особено за християните, които са постили дълго). Веднага свързвам коледната трапеза с печеното свинско, с кисело зеле. Още не съм се пробвал да я сътворявам, но ако ви трябва прилична рецепта се обадете на майка ми (смее се, б. а.)!
И като надскочим вкусната трапеза за Коледа, в какво намираш топлина и уют на този ден?
Колкото и клиширано да звучи, мисля, че уютът на Коледа се намира в добрината. Да спрем за момент и да направим нещо за някой друг. Планирането на подарък за любим човек, или да забележим човек в нужда, макар забързаното темпо и трескавите приготовления. Не че аз съм експерт в това, но има нещо в Коледа, което те кара да спреш и да се огледаш. В това намирам уюта на този ден.
Какво ти се ще да се случи оттук нататък в музиката, в любовта, в отношенията с хората, които май избирателно допускаш до себе си?
За музиката мога силно да пожелая да намери отново начин да се пребори със случващото се, както винаги е правила. Силно се надявам по-скоро хората отново да могат да преживяват концертите един до друг. Силно се надявам поне тази част от света да не се дигитализира напълно и да запази допира си с живото! Вярвам, че хората имат нужда от това и винаги ще намират отново и отново пътя си към него! За себе си пожелавам да се грижа повече за любовта и отношенията си с близките ми, да бъда по-смирен, трудолюбив и благодарен... Това е!
